Решение № 11312 от 20.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2283/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение 60 от 12.01.2023 г. по административно дело 2593/2021 г. Административен съд Пловдив е: 1) отхвърлил жалбата на Д. Миланова от гр. Пловдив срещу решение 2153-15-314 от 07.09.2021 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Пловдив /поправено с решение 1040-15-74 от 08.07.2022 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив/, с което е потвърдено разпореждане [номер]/протокол 2141-15-11 от 21.06.2021 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив; 2) осъдил Д. Миланова да заплати на ТП на НОИ Пловдив разноските по делото в размер на 100 лева за осъществената юрисконсултска защита. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от Д. Миланова, подадена от пълномощника й адвокат Божинов. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касаторът моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и делото да се върне за събиране на допълнителни доказателства и ново произнасяне. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски за производството пред касационната инстанция, представляващи възнаграждение за един адвокат. Ответникът по касация директорът на ТП на НОИ Пловдив, действащ чрез пълномощника си старши юрисконсулт Велева-Минкова, в писмен отговор и допълнителна молба изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли тя да бъде отхвърлена, а оспореното с нея съдебно решение да се остави в сила като правилно. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като инвокира възражение за прекомерност на претендираното от другата страна адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея съдебно решение, като предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Фактическата обстановка по спора правилно е установена от Пловдивския административен съд, от която е съществено да се отбележи следното: С процесното разпореждане от 21.06.2021 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив, потвърдено с оспореното пред първоинстанционния съд решение на директора на ТП на НОИ Пловдив от 07.09.2021 г., на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. г от КСО е отменено разпореждане [номер]/2000 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ), считано от 01.11.1999 г., на Д. Миланова на основание чл. 2, ал. 1 от отменения Закон за пенсиите (ЗП, отм.), и всички последващи на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Пловдив, с които тази пенсия е осъвременявана и актуализирана, възобновена е от 01.11.1999 г. наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като на Миланова отново е отпусната ЛПОСВ, но считано от 15.08.2010 г., на основание чл. 68, ал. 4 от КСО в редакцията до 31.12.2010 г. и при занижен индивидуален коефициент и размер на осигурителен стаж и доход. При осъществения административен контрол директорът на ТП на НОИ - Пловдив не е уважил жалбата на Миланова срещу това разпореждане, като е възприел и доразвил аргументите на пенсионния орган. За да отхвърли жалбата, с която е бил сезиран, Пловдивският административен съд е обосновал теза, че събраните в административното производство доказателства установяват наличието на хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. г, предл. 1 от КСО, а именно налице е неправилно отпусната пенсия на Д. Миланова с разпореждане [номер]/2000 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив. Съдът е приел за доказано, че Миланова не е положила осигурителен стаж от втора категория труд. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касаторката пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Касаторовите възражения срещу първоинстанционния съдебен акт не могат да бъдат споделени. Решението е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила и при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Първоинстанционният съд (т.е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на административния орган и на предхождащия го такъв) е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства (в това число към делото са приобщени сканирани копия на оригинали от пенсионната преписка на жалбоподателката, изискани от полицията, където то се е намирало по досъдебно производство) и заключението на вещото лице по назначената съдебна експертиза, правилно е разпределил доказателствената тежест между страните, аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е изложил мотиви, които настоящата инстанция споделя, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК препраща към тях. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства, и неизяснени такива, относими към предмета на спора, противно на твърдяното от касаторовия повереник, не са останали. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен обоснован краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното решение на директора на ТП на НОИ - Пловдив, като убедително са опровергани релевираните и пред ВАС доводи от жалбоподателката за неговата незаконосъобразност. Съдът е направил точни и обосновани изводи досежно материалната законосъобразност на оспорения административен акт, като издаден при наличието на законовите предпоставки на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г" от КСО. Съгласно чл. 98, ал. 1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане. Влязлото в сила разпореждане по чл. 98, с което пенсията е първоначално отпусната, може да се измени или отмени съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2, буква г, предл. 1 от КСО от органа, който го е издал, когато се установи, че пенсията е неправилно отпусната (както в случая). Предмет на установяване в провелото се производство пред пенсионния орган е било действителното наличие на параметрите, при които е била отпусната и изплащана личната пенсия за осигурителен стаж и възраст с разпореждането от 2000 г. Както в административното, така и в съдебното производство не са се доказали параметрите, при които на Миланова първоначално е била отпусната пенсия, като жалбоподателката не е успяла да докаже по-голям от зачетения от пенсионния орган с разпореждането от 21.06.2021 г. осигурителен стаж (с твърдяната категоризация) и доход, а доказателствената тежест относно релевантните факти, послужили за отпускането на пенсията през 2000 г., е нейна, докато за административния орган не съществува задължение да доказва отрицателният факт, че Миланова не е работил през определени периоди от време и не е полагала труд от втора категория. Както пред административните органи, така и пред съда Д. Миланова не е успяла да установи продължителността и местоположението на част от трудовия си стаж. Документите, които тя е представила при извършената повторна проверка от пенсионния орган, не обуславят извод за наличие на стаж от втора категория, а първоначалната й ЛПОСВ през 2000 г. й е отпусната именно поради наличие на такъв стаж в размер над 20 години. Установено е в хода на съдебното производство, че при пенсионирането на Миланова са представени документи с невярно и недоказано съдържание, вследствие на което е получила пенсия на по-ранна възраст и в по-висок размер от действително следващия се, отговарящ на положения от нея стаж и полученият доход, и, че към 01.11.1999 г. (датата на заявлението за пенсиониране) Миланова е нямала право на ЛПОСВ на основание чл. 2, ал. 1 от ЗП, отм., е и придобила право на такава пенсия при условията на чл. 68, ал. 4 от КСО (в ред. до 31.12.2010 г.), но едва считано от 15.08.2010 г. Ето защо и при наличие на основанието по чл. 99, ал. 1, т. 2, б. г от КСО правилно е било отменено разпореждането от 2000 г. за отпускане на пенсия по чл. 2, ал. 1, б. б от ЗП, отм., и всички последвали го, и е била отпусната ЛПОСВ от датата, на която Миланова е придобила това право в хипотезата на чл. 68, ал. 4 от КСО в приложимата за казуса редакция. В случая се касае за съществено различие и драстично разминаване между действително положения от лицето стаж по представените при повторната проверка документи и зачетеният стаж по категории и продължителност при отпускане на пенсията през 2000 г., и е без значение, че Миланова не е подписала лично първоначалното заявление за отпускане на ЛПОСВ (фактът е установен от вещото лице в компетентно изготвеното му заключение по назначената съдебно-графическа експертиза), защото тя се е възползвала от него и е получавала отпуснатата въз основа на това заявление пенсия. От обсъденото по-горе явства, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Тезата, която се силаеше да докаже касаторката, за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК, не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. В случая пенсионният орган правилно е приложил относимите към казуса норми на КСО. Като е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ Пловдив също е издал законосъобразен акт. Отхвърляйки жалбата срещу последния, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липса на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Предвид неоснователността на главното искане на касаторката за отмяна на оспорения от нея съдебен акт няма основание да бъде уважена и акцесорната й претенция за присъждане на деловодни разноски, а основателно се явява своевременно заявеното искане от ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция (за предходната му е присъдено такова от първоинстанционния съд), съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, определено съобразно критериите по чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ в минималния размер от 100 лева по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,