Решение № 13176 от 4.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6809/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение 3353 от 29.04.2024 г., постановено по адм. дело 576/2023 г. Административен съд (АС) Бургас, XXV-ти състав, е отменил по жалба на Магна ойл ООД Решение 32-60641 от 14.02.2023 г., издадено от директора на Териториална Дирекция (ТД) Митница Варна при Агенция Митници , в частта му, с която е отказано предоставянето на преференциално третиране, произтичащо от разпоредбите на чл. 56, § 2, б. г от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка със Споразумението между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария, разпоредено е коригиране на данните в митническите декларации (МД) и са установени допълнително публични задължения за събиране за стоките, поставени под режим допускане за свободно обръщение с митнически декларации MRN 19BG002005016519R2/27.09.2019 г. и MRN19BG002005018084R0/22.10.2019 г. С останалата част от решението си и по отношение на другите митнически декларации административният съд е отхвърлил жалбата на Магна ойл ООД, като в негова полза са присъдени разноски в размер на 50,00 лева, а в полза на Агенция Митници - в размер на 80,00 лева. Срещу така постановеното решение, в отменителната му част, е подадена касационна жалба от директора на ТД Митница Варна, чрез процесуалния му представител старши юрисконсулт А. Димитрова. В същата се прави оплакване, че решението на АС - Бургас е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС Бургас, и вместо него - да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения митнически акт, алтернативно да върне делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира се присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски, в т.ч. за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество - Магна ойл ООД, с ЕИК: 200561054, със седалище и адрес на управление: гр.София, район [район], [жк], [улица], чрез своя процесуален представител адв. Г. Симеонова, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в хода на делото по същество. Срещу постановеното решение, в отхвърлителната му част, е подадена касационна жалба от Магна ойл ООД, с ЕИК: 200561054, със седалище и адрес на управление: гр.София, район [район], [жк], [улица], представлявано от управителя Г. С. А., чрез процесуалния му представител адв. А. Симеонов. В същата се прави оплакване, че решението на АС - Бургас е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съответни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени решението на АС Бургас, и вместо него - да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания митнически акт и в останалата му част. Претендира заплащане на направените по делото разноски, включително за адвокатско възнаграждение, като представя списък с разноските и доказателства за заплащането им. Ответният по жалбата - директор на ТД Митница Варна, чрез своя процесуален представител главен юрисконсулт К. З. Станкулова, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в хода на делото по същество. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество жалбата на Магна ойл ООД е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а тази на директора на ТД Митница Варна - е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбата на директора на ТД Митница Варна е основателна, а жалбата на Магна ойл ООД е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС Бургас е била законосъобразността на Решение 32-60641 от 14.02.2023 г., издадено от директора на ТД Митница Варна при Агенция Митници , с което е отказано предоставянето на преференциално третиране, произтичащо от разпоредбите на чл. 56, § 2, б. г от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка със Споразумението между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария, на стоките по митнически декларации: 1. MRN 19BG002005016519R2/27.09.2019 г., 2. MRN19BG002005018084R0/22.10.2019 г., 3. MRN 20BG002005023729R7/20.01.2020 г., 4. MRN 20BG002005030218R8/15.05.2020 г., 5. MRN 20BG002005035027R7/ 23.07.2020 г., 6. MRN 20BG002005037020R0/27.08.2020 г., 7. MRN 20BG002005043029R0/ 09.11.2020 г., 8. MRN 20BG002005043696R8/17.11.2020 г., 9. MRN 20BG002005044761R0/03.12.2020 г., 10. MRN 21BG002005049268R7/03.02.2021 г., 11. MRN 21BG002005051210R4/26.02.2021 г., 12. MRN 21BG002005053158R5/25.03.2021 г. 13. MRN 21BG002005061775R5/06.07.2021 г., разпоредено е коригиране на данните в митническите декларации и са установени публични задължения за досъбиране за мито и данък добавена стойност (ДДС). Като длъжник за заплащане на задълженията е определен Магна ойл ООД. Решаващият съд е описал подробно установената фактическа обстановка по издаване на оспореното митническо решение, в т. ч. извършените в рамките на последващия контрол проверки, по повод на които е установено наличието на представени договори/фактури за покупка с подписана декларация за произход върху фактурата с декларирана тарифна преференция в ЕД 4/17 Преференция с код 300 на стоките; възникналите в тази връзка основателни съмнения относно декларирания преференциален произход; получената с писмо с 32-250694/27.07.2022 г. по линия на международното сътрудничество от швейцарските митнически власти информация, че износителят не е декларирал и не е подписвал декларации за произход на стоките, включени в изпратените от българските митнически органи документи, поради което е посочено, че същите не следва да се считат за стоки с преференциален произход; разменената кореспонденция между страните; мотивите на митническите органи да откажат предоставянето на преференциално третиране, произтичащо от разпоредбите на чл. 56, § 2, б. г от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка със Споразумението между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария, а също и основанията им да приложат разпоредбата на чл. 103, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 относно продължаването на крайния срок на митническите задължения. По делото за изясняване на фактическата обстановка е била назначена и съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), според чието заключение Магна ойл ООД е извършило покупка на 32 бр. автомобили от дружество в Конфедерация Швейцария с наименование Е.С.Export Center SA, като 15 бр. от автомобилите са платени по банков път, а останалите 17 бр. - в брой. Вещото лице е посочило, че обобщението на данните относно вида и размера на отделните плащания на дружеството по процесните МД, обективирано в таблица, е извършено на база предоставени от Магна ойл ООД счетоводни справки и документи за плащане - банкови извлечения и РКО, като плащанията са регулярни, частични и покриват покупките на база поредност на извършването им. Освен това е посочено, че е налице съвпадение между данните от аналитичната справка по доставчик и данните по картоните на всеки автомобил. При тези фактически установявания, съдът е приел от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата писмена форма, с посочване на фактическите и правни основания за издаването му. Наред с това, АС Бургас е приел, че оспореното митническо решение е издадено при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като мотивите му в тази посока се свеждат до следното: 1. Прието е, че са спазени правилата за предварително уведомяване съгласно императивната разпоредба на чл. 22, § 6, ал. 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 за мотивите, на които ще се основава решението, като в тази връзка са изложени съображения за неоснователност на оплакванията на дружеството за допуснато нарушение на правото на изслушване на дружеството по чл. 8, § 1, б. а и в от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. във връзка с чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013. 2. На следващо място за неоснователно е прието и възражението на Магна ойл ООД, че мотивите за решението не се съдържат в съобщение 32-403543/23.11.2022 г., издадено на основание чл. 22, § 6 от Регламент 952/2013, тъй като според съда в обстоятелствената част на съобщението са изложени аргументите, които са обосновали извода за непризнаване на преференциалното третиране на конкретно изброени автомобили, като органът се е мотивирал както с изпратеното съобщение, така и с административната преписка, в която се съдържа разменената кореспонденция с митническите власти на Швейцария. 3. Наред с това са отхвърлени и възраженията на дружеството във връзка с констативния доклад по чл. 84л от ЗМ по причина, че при контрол по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ чрез проверка на точността и пълнотата на информацията в декларацията, каквато в действителност е извършена в процесния казус предвид съдържанието на документите по преписката, законодателят не е поставил изискването за издаване на заповед за възлагане, изготвянето на доклад с определени реквизити, както и предварително уведомяване на вносителя за предприетата проверка. По отношение на материалната законосъобразност на акта решаващият съд е приел, че спорът между страните в производството касае въпроса налице ли са основания за предоставянето на преференциално третиране, произтичащо от разпоредбите на чл. 56, § 2, б. г от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка със Споразумението между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария за стоките от процесните митнически декларации. На първо място е прието за основателно възражението на Магна ойл ООД за изтекла погасителна давност за установяването на публичноправни задължения по МД с MRN 19BG002005016519R2/27.09.2019 г. и с MRN 19BG002005018084R0/22.10.2019 г. В тази насока са изложени мотиви, че съгласно чл. 103, § 1 от Регламент 952/2013, длъжникът не се уведомява за митническо задължение след изтичането на три години от датата, на която е възникнало митническото задължение. Прието е, че в конкретния случай митническото задължение е възникнало на датата, на която е подадена всяка една от митническите декларации 27.09.2019 г. и 22.10.2019 г., а на Магна ойл ООД са били връчени две съобщения по чл. 22, § 6 от Регламент 952/2013 първото на 24.11.2022 г., а второто на 23.03.2023 г., като и с двете съобщения на дружеството е бил предоставен 30 дневен срок за изразяване на становище. Посочено е, че в общия случай на чл. 103, § 1 от Регламент 952/2013 възможността от Магна ойл ООД да бъде търсено заплащане на допълнително установени публичноправни вземания за мито и ДДС би била погасена съответно на 27.09.2022 г. за МД MRN 19BG002005016519R2/27.09.2019 г. и на 22.10.2022 г. за МД MRN 19BG002005018084R0/22.10.2019 г. В тази връзка и доколкото първото съобщение по чл. 22, § 6 от Регламент 952/2013 е било връчено на дружеството на 24.11.2022 г., т. е. след изтичане на срока по чл. 103, § 1 във връзка с § 3, б. б от Регламент 952/2013, то към този момент възможността за определяне на допълнителни публичноправни вземания по конкретните вносни операции вече е била погасена. Предвид изложеното е прието, че митническото решение е незаконосъобразно в тази му част и подлежи на отмяна по отношение на МД с MRN 19BG002005016519R2/27.09.2019 г. и на МД с MRN 19BG002005018084R0/22.10.2019 г. На следващо място, съдът е приел за обосновани съображенията на митническите органи да откажат преференциално третиране на внесените автомобили по останалите митнически декларации. За да мотивира извода си съдът е приел, че по реда на административното международно сътрудничество от швейцарските митнически власти е получено писмо с вх. 32-250694/27.07.2022 г., според чието съдържание износителят не е декларирал и не е подписал декларации за произход на процесните автомобили, включени в приложения към писмото списък, поради което според съда обосновано митническите органи са приели, че стоките са с неустановен произход. В тази връзка е прието, че писмото - отговор от митническа администрация на Конфедерация Швейцария представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му, по установените форма и ред, и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти и обстоятелства. Изложеното мотивирало съда да приеме, че писмото може да бъде кредитирано за нуждите на митническото и съдебното производство, като доколкото не са били представени доказателства, оборващи обвързващата му сила, то обосновано фактите, които то удостоверява, са приети за такива, каквито се твърдят в документа, а именно - че не е установена държавата на произход на стоката. Решението на Административен съд Бургас е правилно и законосъобразно в отхвърлителната му част и неправилно в отменителната му такава. По касационната жалба на директора на ТД Митница Варна. С тази касационна жалба се оспорва решението в отменителната му част, като поддържат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество се оспорват изводите на съда за незаконосъобразност на административния акт поради изтекла погасителна давност за установяването на публичноправни задължения по МД с MRN 19BG002005016519R2/27.09.2019 г. и с MRN 19BG002005018084R0/22.10.2019 г. С позоваване на тълкуването, дадено в Решение на Съда на Европейския съюз от 16 юли 2009 г. по съединени дела C-124/08 и C-125/08, касатора обосновава извод, че митническите органи могат да уведомят надлежно длъжника за дължимите митни сборове и след изтичане на тригодишния срок в случай, че се дължат на деяние, подлежащо на наказателно преследване. Твърди се, че в случая митническите задължения са възникнали от деяние, което осъществява състав на престъпление по чл. 308 от НК, поради което тригодишният краен срок за уведомяване не се прилага. В подкрепа на изложените твърдения е посочена и действаща практика на ВАС по сходни казуси. Направените оплаквания са основателни. Неправилно е разрешен спорния по делото въпрос по възражението за изтекла погасителна давност на митническите задължения по МД с MRN 19BG002005016519R2/27.09.2019 г. и по МД с MRN19BG002005018084R0/22.10.2019 г. Първоинстанционният съд не е посочил и съобразил приложимите правни норми относно погасяването на митническите задължения, а изцяло е възприел доводите на жалбоподателя. Крайният му е извод е неправилен, поради следните съображения: Погасяването на митнически задължения е уредено в Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Съгласно чл. 124, § 1, б. а на Регламент 952/2013, без да се засягат действащите разпоредби за несъбиране на размера на вносните или износните мита, съответстващи на митническо задължение при обявена със съдебно решение несъстоятелност на длъжника, митническото задължение при внос или износ се погасява когато длъжникът вече не може да бъде уведомен за митническото си задължение съгласно чл. 103. Съгласно чл. 103 от Регламент 952/2013, регламентиращ краен срок за митническо задължение: § 1 Длъжникът не се уведомява за митническо задължение след изтичането на три години от датата, на която е възникнало митническото задължение. § 2 Когато митническото задължение възниква в резултат на действие, което към момента на извършване е основание за започване на наказателно преследване, три годишният срок, определен в § 1, се продължава най-малко на пет години и не повече от 10 години в съответствие с националното законодателство. Възникването на митническото задължение е уредено в дял ІІІ, глава 1 от Регламент 952/2013, като относими в случая са разпоредбите относно митническо задължение при внос, регламентирани в раздел 1. Съгласно чл. 77 от посочения регламент: § 1. Митническо задължение при внос възниква при поставяне на несъюзни стоки, подлежащи на облагане с вносни мита, под един от следните митнически режими: а) допускане за свободно обращение, включително съгласно разпоредбите за специфична употреба; б) временен внос с частично освобождаване от вносни мита. А § 2 регламентира, че митническо задължение възниква в момента на приемане на митническата декларация. В случая е безспорно, че митническото задължение по МД с MRN 19BG002005016519R2/27.09.2019 г., с която стоката е поставена под режим - допускане за свободно обращение е възникнало в момента на приемане на митническата декларация на 27.09.2019 г., а митническото задължение по МД с MRN19BG002005018084R0/22.10.2019 г. е възникнало в момента на приемане на митническата декларация на 22.10.2019 г. Спорен е въпросът дали в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 103, § 2 от регламента, която при определена хипотеза изключва правилото на чл. 103 § 1 и предвижда по-дълъг краен срок за уведомяване. За приложението на член 103, § 2 от регламента е необходимо митническото задължение да възниква в резултат на действие, което към момента на извършването му е основание за започване на наказателно преследване. В случая, митническото задължение възниква на датата на приемане на митическата декларация в резултат на действие - деклариране в по-нисък размер на митническа стойност на стоки, с цел да се избегне частично плащане на мито и други публични държавни вземания, събирани от митническите органи - ДДС. Това действие, към момента на извършването му може да се квалифицира, като деяние, осъществяващо състав на административно (митническо) нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците. Безспорно деянието митническа измама, не е квалифицирано като престъпление по НК. НК предвижда само два състава на престъпления против митническия режим - квалифицираната контрабанда (чл. 242 от НК) и отклонение на стоки от митнически режим транзит (242а от НК). Съгласно разяснението, дадено в т. 25 на Решение на Съда на Европейския съюз от 16 юли 2009 г. по съединени дела C-124/08 и C-125/08 (Gilbert Snauwaert и др. срещу Belgische Staat), използваният в чл. 221, § 3 от Митническия кодекс израз деяние, подлежащо на наказателно преследване се отнася до деянията, които според правопорядъка на държавата членка, чиито компетентни органи искат последващо възстановяване, могат да се квалифицират като нарушения по смисъла на националното наказателно право (виж по аналогия по отношение на член 3 от Регламент 1697/79 на Съвета от 24 юли 1979 г. относно последващото събиране на несъбрани вносни или износни сборове, които не са били изискани от длъжника за стоки, декларирани за митнически режим, включващ задължение за плащане на тези сборове (ОВ L 197, стр. 1), Решение от 27 ноември 1991 г. по дело Meico-Fell, C-273/90, Recueil, стр. I-5569, точка 9). Настоящата инстанция, като съобрази, че разпоредбите относно крайния срок за уведомяване по чл. 221, § 3 и § 4 от Регламент (ЕИО) 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (отм., в сила от 01.06.2016 г.) са запазени в действащото митническо законодателство, в частност в разпоредбите на § 1 и § 2 от Регламент 952/2013 и след като се позовава на даденото разяснение на израза деяние, подлежащо на наказателно преследване в цитираното решение на СЕС, обосновава извод, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 103, § 2 Регламент 952/2013, предвиждаща по-дълъг краен срок на уведомяване, доколкото е установено, че митническото задължение възниква в резултат на действие, което към момента на извършването му е основание за започване на наказателно преследване за митническо нарушение. С оглед изложеното, неправилно първоинстанционният съд е приел, че митническите задължения по МД с MRN 19BG002005016519R2/27.09.2019 г. и МД с MRN19BG002005018084R0/22.10.2019 г. са погасени на основание чл. 103, § 1 от Регламент 952/2013 с изтичане на тригодишен срок от възникването му, без да съобрази, че приложение в случая намира разпоредбата на чл. 103, § 2 от Регламент 952/2013 и крайният срок за уведомяване се продължава най-малко на пет години, който срок безспорно не е изтекъл, поради което не е налице основанието по чл. 124, § 1, б. а на Регламент 952/2013 за погасяване на митническите задължения при внос по цитираните митнически декларации. На основание гореизложеното следва да бъде прието, че Решение 32-60641 от 14.02.2023 г., издадено от директора на ТД Митница Варна при Агенция Митници , в частта му, с която е отказано предоставянето на преференциално третиране за стоките, поставени под режим допускане за свободно обръщение с МД с MRN 19BG002005016519R2/27.09.2019 г. и МД с MRN19BG002005018084R0/22.10.2019 г., е законосъобразно и определените митнически задължения не са погасени по давност. След като е стигнал до други изводи и е отменил митническото решение в посочената част, АС Бургас е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено в тази му част и вместо него - следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на Магна ойл ООД следва да бъде отхвърлена и в тази ѝ част като неоснователна. По касационната жалба на Магна ойл ООД С тази касационна жалба се оспорва решението в отменителната му част, като се поддържат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество касаторът оспорва процедурата и резултатите от извършения обмен на информация с Конфедерация Швейцария и счита, че съдебното решение е постановено при непълнота на доказателствата за определяне на митническата стойност на декларираните за режим допускане за свободно обращение автомобили. Като неправилен отчита извода на съда за липса на нарушение на правото на изслушване на дружеството. Наред с това оспорва изводите на първоинстанционния съд за правилно определена митническа стойност на стоките по реда на чл. 70 и 71, § 1, буква д от Регламент ЕС 952/2013 г., съгласно установената цена от представените от митническите органи на Конфедерация Швейцария фактури, като излага подробни съображения, че в случая митническият орган е следвало да приложи вторичните методи по чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция приема за установено следното: На първо място неоснователни са оплакванията на този касатор, насочени срещу съдебния извод за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалния ред за извършване на последващ контрол по смисъла на чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ. Нормата на чл. 84, ал. 1, т. 1 и 2 ЗМ определя, че за целите на прилагане на чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 след вдигане на стоките митническите органи имат право да извършат последващ контрол чрез проверка на: 1. точността и пълнотата на информацията в декларациите и на придружаващите документи и 2. счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, свързани с операции със съответните стоки или с предварителни или последващи търговски операции, включващи съответните стоки. Именно обстоятелството, че в производството по последващ контрол на дружеството са проверявани само декларацията и придружаващите я документи, без да са не са възлагани експертизи, проверка и изследване на самата стока, а също и проверки на счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, свързани с операции със съответната стока, води до извода, че в случая става дума за последваща проверка по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ. Правилно първоинстанционният съд е приел, че при този вид контрол законодателят не е поставил изискването за издаване на заповед за възлагане на този вид проверка, изготвянето на доклад с определени реквизити, както и предварително уведомяване на вносителя за предприетата проверка. Обосновано административният съд е отхвърлил всички доводи в тази насока, като мотивите му се споделят от настоящия съдебен състав. На следващо място правилен е и изводът на административния съд, че в настоящия случай не е било нарушено право на изслушване на дружеството. Разпоредбата на чл. 22, § 6 от МКС е получила своето доразвиване в чл. 8 и чл. 9 Регламент за изпълнение 2015/2447, които оформят обща процедура във връзка с правото на изслушване. Съгласно нормите на чл. 8, § 1, б. а и б. в от Регламент за изпълнение 2015/2447 в съобщението, упоменато в чл. 22, § 6, ал. 1 от Кодекса, се посочват: а) документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение; в) упоменаване на правото на съответното лице на достъп до документите и информацията, посочени в б. а , съгласно приложимите разпоредби. Следва да бъде посочено, че със съобщение 32-403543/23.11.2022 г. на директора на ТД Митница Варна Магна ойл ООД е получило уведомление по реда на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013, с предоставена възможност да изрази становище, като такова е постъпило с вх. 32-450956/23.12.2022 г., подадено чрез пълномощник. Освен това въпреки отсъствието на изрично отбелязване на възможността по чл. 8, § 1, б. в от Регламент за изпълнение 2015/2447 в съобщението по чл. 22, § 6 от МКС, следва да бъде съобразено установеното обстоятелство, че дружеството е поискало представянето на съответните документи на основание чл. 8, § 1, б. в от Регламент за изпълнение 2015/2447, поради което в действителност правото му не е било нарушено. Относимо за преценката в случая е реалното упражняване на гарантираната му с нормата на чл. 8 § 1 б. в от Регламент за изпълнение 2015/2447 възможност. На следващо място - установените факти по същество от първоинстанционния съд са основани на доказателствата по делото. Съдът е обсъдил всички оплаквания и ангажирани доказателствени средства от дружеството, като е приложил правилно материалния закон. Наведените възражения в касационната жалба са изцяло неоснователни. Настоящата касационна инстанция не споделя и наведените пространни твърдения в касационната жалба относно допустимостта и резултатите от осъществената процедура по линия на международното сътрудничество на основание Споразумение между ЕИО и Конфедерация Швейцария от 22.07.1972 г. и Допълнителен протокол между ЕО и Конфедерация Швейцария от 09.06.1997 г. относно административна взаимопомощ в митническата област. Невярно и неоснователно този касатор изтъква, че първоинстанционният съд не е анализирал и посочил никъде в оспореното решение международният договор, въз основа на който е предприето събирането на писмени доказателства т. 1.1, р. I от касационната жалба. Предоставянето на помощ при отправено искане от страна на запитващия орган (чл. 3), формата (чл. 6), реда за изпълнение (чл. 7), изключенията от задълженията (чл. 9), вкл. поверителността (чл. 10) и целите за ползване на получената информация (чл. 11), са част от предметния обхват на чл. 2 от Допълнителния протокол за осигуряване правилното прилагане на митническото законодателство, и по-специално като се предотвратяват, разкриват и разследват нарушения на това законодателство. Според чл. 11 от допълнителния протокол относно взаимната административна помощ в митническата област договарящите се страни имат право да използват като доказателствен материал в доклад и показания пред съдилищата, получена информация и прегледани документи в съответствие с разпоредбите на настоящия протокол. В контекста на цитираната договореност отговорът на запитвания митнически орган на Швейцария се ползва с материална доказателствена сила на официален документ, изготвен от официални лица в кръга на служебните им задължения по установена форма и ред. С оглед на това обстоятелство, той представлява годно доказателство за извършените от тях действия по проверка на автентичността на изпратените документи. На следващо място следва да се посочи, че липсва необходимост и от специална проверка на обстоятелствата, отразени в отговора на митническите власти. Механизмът за взаимопомощ в митническата област е въведен именно с оглед осигуряване на възможност за събиране на данни и доказателства от органите на запитаната страна, които да могат да се ползват непосредствено от органите на запитващата страна, включително и в съдебно производство. Да се приеме обратното - би означавало да се игнорират нормите на международен договор (и/или съюзен), въвеждащ специална уредба на даден вид обществени отношения, каквато е и цитираната Спогодба. Във връзка с горното, според настоящия съдебен състав, събраните доказателства, съобразно материална им доказателствена сила, установяват, че проверката е стигнала до изходната точка на извършената износно-вносна операция в провереното дружество - изпращач, като е установена каква е продажната цена на стоката, а именно - тази, посочена във фактурите, представени по реда на международния обмен за информация, както и че за процесните автомобили не могат да бъдат ползвани преференциални тарифни мерки, а също и че в резултат на проверката по линия на международното сътрудничество е установено, че износителят при издаване на фактурата за продажба не е поставял декларация за произход върху фактурата, съгласно правилата за придобиване на произход от Протокол 3 (OJ L 45/15.02.2006) към Споразумение между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария, с оглед на което декларираната преференция не може да бъде приета. Предвид изложеното правилен е изводът на съда, че митническите органи са обосновали съмненията относно декларирания преференциален произход, определяйки митническите стойности на стоките по реда на чл. 70 и чл. 71 от Регламент ЕС 952/2013 г., съгласно установените продажни цени и предоставените от E. C. Export Center SA фактури към отговора на митническите органи на Конфедерация Швейцария. Предложенията на касатора за определяне на нова МС на процесните стоки по реда на чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 и използване на уредените вторични методи за целта, както и за съществуващо задължение за назначаване на техническа - оценителна експертиза при последващия контрол, са бланкетни и неподкрепени с конкретни съображения. Доколкото обвързващата доказателствена сила на писмото на швейцарските митнически власти като официален свидетелстващ документ, не е била оборена от адресата на акта, правилно административният съд е приел, че фактите, които то удостоверява са такива, каквито се твърдят в документа - а именно, че не е установена държавата на произход на стоките, поради което внесените автомобили по посочените в решението митнически декларации не следва да се ползват от преференциално третиране, като задълженията за мито и ДДС като за стоки с непреференциален произход са правилно определени. Горните изводи не се разколебават от заключението на вещото лице по допусната от съда ССчЕ. Фактът, че в счетоводството на дружеството стойността на стоките са записани в размерите, посочени в подадените от дружеството митнически декларации, не променя установеното по линия на международното сътрудничество обстоятелството, че фактурите, приложени към митническите декларации, не удостоверяват реално заплатената цена на автомобилите. Освен това посредством заключението се установява единствено какви данни са документирани в счетоводството на Магна ойл ООД, но не и каква конкретна сума е заплатена на продавача за всеки автомобил. При тези факти законосъобразно съдът е приел, че е налице основание да не бъде призната декларираната от вносителя преференция по чл. 56, § 2, б. г от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка със Споразумението между ЕИО и Конфедерация Швейцария по отношение на внесените автомобили. На основание гореизложеното следва да бъде прието, че решението на АС Бургас, в отхвърлителната му част, не страда от пороците, твърдени в касационната жалба на Магна ойл ООД, и при условията на чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, в която в полза на Магна ойл" ООД са присъдени разноски съобразно уважената част от жалбата, като дружеството следва да бъде осъдено да заплати на Агенция Митници , в качеството ѝ на юридическо лице, в състава на което влиза административният орган, издател на акта, разноски по делото в размер на 122,89 лева, включващо заплатена държавна такса в размер на 2,89 лева, а също и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, определено при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. При определяне на разноските настоящият касационен състав съобрази, че Агенция Митници има право на юрисконсулско възнаграждение в размер на 100,00 лева за всяка съдебна инстанция, а с първоинстанционното решение са ѝ присъдени само 80,00 лева предвид отхвърлената част от жалбата на дружеството. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,