Решение № 5452 от 18.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 726/2011 г.

Решение № 5452 от 18.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 726/2011 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК /. Образувано е по две касационни жалби, съответно от кмета на Община Сливо поле Русенска област, чрез неговия пълномощник юрк. М. Койчева и от ЕТ "Шукри Мухарем - Охлада" със седалище и адрес на управление с. Кошарна, общ. Сливо поле, обл. Русе, представляван от Шукри Мухарем, против решение № 38 от 12.11.2010 г., постановено по адм. д. № 417 по описа за 2010 г. на Административен съд - гр. Русе. С него е отменена Заповед № РД-09-445 от 21.07.2010 г., издадена от Кмета на Община Сливо поле, с която е обявен за класиран на първо място в проведен конкурс за възлагане на обществен превоз на пътници по автобусни линии от областната транспортна схема и е определен за изпълнител ЕТ "Шукри Мухарем - Охлада по линията "Русе- Кошарна-Русе" и Община Сливо поле е осъдена да заплати на ЕТ "Кракра-50- Живко Михов", гр. Русе сумата 2 050 лв., представляващи разноски по делото. С касационните жалби са инвокирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК . Изложени са твърдения, че изводите на съда относно неспазени административнопроизводствени правила за издаване на процесната заповед са неправилни и необосновани, тъй като приетите от съда като нарушения не били извършени . Освен това счита изводите на съда за необосновани, тъй като събраните в съдебното заседание пред ВАС доказателства установявали действителното правно положение, а именно, че спечелилият конкурса превозвач е имал валиден лиценз към датата на издаване на процесната заповед . Първият касатор прави и възражение за прекомерност на присъденото в полза на ЕТ "Кракра-50- Живко Михов", гр. Русе възнаграждение за адвокат. Молят да се отмени обжалваното решение и по същество да се отхвърли жалбата. В о. с. з. на ВАС чрез процесуалните си представители съответно юрк. Койчева и адв. Михов поддържат жалбите, претендират разноски и правят възражение за прекомерност на поисканото от ответника по касация възнаграждение за адвокат в размер на 3 000 лева за защита пред ВАС. Ответникът - ЕТ "Кракра 50 - Живко Михов" гр. Русе не се явява и не изпраща представител, в две писмени възражения и допълнение към тях, чрез адв. Георгиева, оспорва касационните жалби като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Претендира разноски за защита пред ВАС. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Намира, че съдът законосъобразно е преценил нарушение на материалния закон и правилно е отменил оспорената заповед, тъй като представеният пред комисията лиценз № 00603 на ЕТ " Шукри Мухарем - Охлада, с валидност до 20.06.2010 г., бил с изтекъл срок, поради което помощната комисия, заседавала на 19.07.2010 г., е следвало да отстрани този кандидат. Счита обжалваното решение за законосъобразно, поради което предлага то да бъде оставено в сила . Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и сочените отменителни основания, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред първостепенния съд се е развило по реда на чл. 26, ал. 4 от Наредба № 2 за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси и леки автомобили, вр. с чл. 145 и сл. АПК и е образувано по жалба на ЕТ "Кракра 50 - Живко Михов, гр. Русе срещу Заповед № РД-09-445 от 21.07.2010 г. на Кмета на Община Сливо поле, с която са обявени класираните на първите три места кандидати в проведен конкурс за възлагане на обществен превоз на пътници по автобусни линии от областната транспортна схема и е определен ЕТ "Шукри Мухарем - Охлада за изпълнител по линията "Русе- Кошарна-Русе". Съдът приел жалбата за основателна, а оспорената заповед за материално незаконосъобразна. Обосновал този свой извод с мотивите, че процедурата по конкурса, представляваща сложен фактически състав, е регламентирана с императивни разпоредби, каквато приел, че е тази на чл. 2 от Наредба № 2, изискваща осъществяването на обществен превоз на пътници с автобуси и леки автомобили да се извършва от физически и юридически лица, притежаващи лицензия и други документи, изискуеми от закона и тази наредба. Съобразил, че това задължително условие за притежание на лицензия е възпроизведено в т. 3.1.1 на решение № 349 от 24.02.2010 г. на Общински съвет Сливо поле, както и в т. 3 от издадената на основание чл. 17, ал. 4 от Наредба № 2 заповед № РД-09-189/06.04.2010 г. на Кмет на Община Сливо поле за откриване на конкурса. Преценил, че в представените от спечелилия участник документи- превозвачът ЕТ "Ш. М. -Охлада" приложил лиценз № 00603 за превоз на пътници с валидност до 20.06.2010 г., към който лиценз са издадени и удостоверения за трите автобуса, с които едноличният търговец е заявил участие в конкурса. Съпоставил тази дата на валидност с датата на преценяване на допустимостта на предложението на участника ЕТ "Ш. М. -Охлада" в конкурса - 19.07.2010 г., съгласно протокол № 2 на комисията, от където извел извод, че този помощен орган е следвало да установи, че действието на лиценза е изтекло, респ. че участникът няма валиден лиценз, поради което и не отговаря на императивната разпоредба на чл. 2 от Наредба № 2 и да го отстрани от участие в конкурса. Приел, че като взела решение в обратен смисъл, конкурсната комисия, а после и административния орган, който възприел нейните изводи, са нарушили чл. 2 и чл. 25 от Наредба № 2, а класирането е осъществено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. По тези съображения съдът приел за основателни твърденията за допуснати нарушения и отменил оспорената заповед. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Известно е, че възлагането на обществени автобусни превози е сложен фактически състав, съдържащ административни и граждански правоотношения, че в него участват и два органа- общинския съвет и кмета на общината със строго регламентирани и разграничени функции. В административната фаза се вземат решения за възлагане на превозите чрез конкурс, провеждането му и определяне на спечелил го участник, като всяко едно от тях се инкорпорира в съответния акт, който съставлява волеизявление на издалия го орган-общински съвет или кмет на общината, свързано е със спазване на законоустановена процедура и води до промяна в правната сфера на общината или участниците в конкурса. Процедурата за провеждане на конкурс по Н-ба 2 представлява поредица от многобройни продължаващи в определен период действия, като нарушаването на някой от елементите на тази верига влече след себе си пороци в следващата и рефлектира върху законосъобразността на крайния акт, с който тя приключва. Съгласно чл. 2 от Наредбата, обществен превоз на пътници с автобуси и леки автомобили по утвърдени транспортни схеми на територията на Република България може да се извършва от физически и юридически лица, регистрирани като търговци, които притежават лицензия и други документи, които се изискват от закона и тази наредба. Първоинстанционният съд правилно е приел, че след като спечелилият участник е представил в предложението си лиценз /№ 00603/ за превоз на пътници с валидност до 20.06.2010 г., и в преписката липсват данни на този превозвач да е издаден нов лиценз, помощният орган е следвало да установи, че действието на лиценза е изтекло, да направи извод, че този участник няма валиден лиценз, поради което и не отговаря на императивната разпоредба на чл. 2 от Наредба № 2, а не да го класира. Обоснован е изводът на съда, че е нарушена и императивната разпоредба на чл. 25 от същата наредба, изискваща до участие в конкурса да се допускат само лицата по чл. 2, т. е. лица, регистрирани като търговци и притежаващи лицензия, които подават в общината предложение за участие, окомплектовано с документи, определени с документацията на конкурса. Обоснован е изводът, че оспорената пред него заповед по чл. 26 от Наредбата, в която кметът обявил кандидатите, класирани на първите три места и определил кандидата, класиран на първо място, за изпълнител, е материално незаконосъобразна. Тя, като краен акт, е опорочена от решението на конкурсната комисия, тъй като е обявен за класиран на първо място и е определен за изпълнител по процесната линия кандидат, неотговарящ на законовите изисквания за извършване на обществен транспорт на пътници. Правилно е прието, че е налице нарушение на Наредбата. Тук следва да се допълни, че този извод се налага и от разпоредбата на чл. 11, т. 5 от Закон за автомобилните превози, регламентираща, че правата, произтичащи от лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или от лиценза на Общността, се прекратяват с изтичане на срока, за който е издаден. С оглед горния анализ е неоснователно основното възражение на касаторите . Представените от касаторите едва в съдебното заседание пред ВАС лиценз № 1154 с валидност от 01.07.2010 г. с три приложения, предвид обстоятелството, че крайната дата за представяне на документи е била 18.05.2010 г., ВАС, по аргумент от чл. 142, ал. 1 АПК, преценява като доказателства, неотносими към настоящия спор . По аргумент от нормата на чл. 219, ал. 2 от АПК те установяват обстоятелство, несвързано с касационните основания, и не променят извода за правилност на оспореното решение. Освен това, видно от приложените по административната преписка доказателства, в предложението си този превозвач не е посочил, че чака издаване на нов лиценз, и в преписката липсват доказателства на този превозвач да е издаден такъв. С оглед горното, твърдението, че " съдът тълкувал разширително Наредба № 2, без да има такива правомощия" не намира опора в доказателствата по делото и в нормата на чл. 168, ал. 1 АПК. Възражението, че съдът нарушил процесуалните правила, като "не дал указания да представяне на доказателства" е неверно, с оглед записванията в протокола на о. с. з. и изричното указание по чл. 170 АПК. Твърденията във втората жалба, извлечени от житейски съображения за трудностите, предизвикани от изтичащите по време на конкурса срокове на валидност на документите, необходими за конкурса, по аргумент от чл. 209 АПК не представляват касационни основания. По останалите доводи в първата жалба: Доводът, че съдът не е следвало да присъди пълния размер на направените от ЕТ "Кракра 50 - Живко Михов, гр. Русе разноски за държавна такса в размер на 50 лв. и възнаграждение за адвокат в размер на 2000 лв., при липса на направено възражение от страна на пълномощника на кмета за прекомерност на техния размер, видно от протокол от с. з. от 14.10.2010 г. и в становището на кмета /л. 37/, не намира опора в чл. 78, ал. 3 и ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, тъй като това възражение е следвало валидно да се предяви преди приключване на устните състезания в този съд. Отделно от това, с оглед изхода на процеса и данните по делото, установяващи действително сторени разноски-заплащане на адвокатско възнаграждение /л. 26 от делото/ и д. т., размерът на присъдените разноски, е правилно определен. Съдът е съобразил правилото, въведено в чл. 143, ал. 1 и ал. 3 от АПК, че при отхвърляне на жалбата, страната има право на разноски . Неоснователни са доводите в касационната жалба, че размерът на разноските противоречи на Наредба № 1 от 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Видно от наименованието й, в нея са определени минималните такива, което не съставлява пречка за страната при ползване на адвокатска защита да договори и съответно заплати по-голяма сума. Именно доказания размер на възнаграждение пред първостепенния съд е присъдено на оспорващия. Решението е правилно и в тази му част. Предвид изложеното по-горе, настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на съда е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установи то да е нищожно или недопустимо, поради което следва да се остави в сила . При този изход на спора и предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, искането на двамата касатори за разноски е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Искането на ответника по касация ЕТ "Кракра 50 - Живко Михов, гр. Русе, осъществено чрез адв. Паскалиев, за присъждане на разноски по делото съобразно пълномощното на л. 43 от делото в размер на 3000 лева за защита пред ВАС е частично основателно. С оглед своевременно направените от двамата касатори възражения за прекомерност, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и като намира, че заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на настоящото дело, съдът следва да присъди по-нисък размер на разноските. В тази връзка съобрази нормата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, препращащ към Наредба № 1 от 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения на Висшия адвокатски съвет и предвидения там размер за този вид дела, и определи сума, възлизаща на 450 лева. Тази сума касаторите следва да бъдат осъдени общо да му заплатят за разноски за защита пред ВАС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение