Решение № 490 от 16.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1187/2022 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Тетимов и Б. Керкелов против решение 1655 от 05.08.2021 г., постановено по адм.д. 3188/2020 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Касаторите навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Молят за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът кметът на Община Пловдив, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът Ейч Ес Бизнес къмпани ЕООД, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски в касационното производство. Ответникът С. Павлов, чрез процесуалния си представител, изразява становище за основателност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде отменено. Ответниците - В. Атанасова, Р. Гешев, Ц. Тачева, К. Иванов, Т. Василев, И. Люцканов, Х. Манчева, чрез процесуалния си представител, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и молят обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответницата - А. Павлова, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пловдив отхвърля жалбите на С. Вълчанов, Б. Керкелов и Т. Тетимов против заповед 20ОА-1517/07.08.2020 г. на кмета на община Пловдив, с която е одобрен проект за ПУП План за Регулация и План за Застрояване, както и план схеми електрификация, водоснабдяване, канализация и транспортно комуникационна схема за ПИ с идентификатор 56784.273.32 по КККР на гр. Пловдив с промяна на предназначението на земеделска земя за жилищно застрояване като го урегулира и се образуват пет нови УПИ, подробно описани в заповедта и новообразувана улица тупик с габарит 9 м. съобразно графичната част на заповедта. В образуваните УПИ е предвидено жилищно, нискоетажно, свободно застрояване с показатели, посочени в заповедта и графичната част към нея. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е постановена в съответствие с материалния закон. В случая поземленият имот се намира в урбанизирана територия и е в обхвата на действащия, към момента на издаване на заповедта, ОУП на гр. Пловдив. В тази връзка правилно съдът приема, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, а именно кметът на общината съгласно изискването на чл. 124а, ал. 2 ЗУТ. Одобреният план за регулация е изготвен върху вярна кадастрална основа, като вътрешните регулационни линии съвпадат с имотните граници на поземления имот. Противно на твърдяното от касаторите налице е изпълнение и на 19, ал. 1 ЗУТ, тъй като видно от приложението към трасировачния план е, че УПИ 273.337 е с площ от 4 330 кв. м. и лице 9 м. към новообразуваната улица тупик, което е в съответствие с чл. 81, ал. 3 ЗУТ, а останалите УПИ отговарят на изискванията на чл. 19, ал. 1 ЗУТ. Новообразуваните УПИ са с предназначение за малкоетажно жилищно застрояване и са в съответствие с предвижданията на ОУП. Фактът, че първоначално е внесен друг проект за одобряване на ПУП ПРЗ, с който е предвидено от ПИ да се образуват 9 бр. УПИ е ирелевантен, тъй като по делото по несъмнен начин е установено, че ПУП е изработен върху вярна кадастрална основа, а с решение от 19.02.2020 г. на ЕСУТ е разпоредено проектът за ПРЗ за петте нови УПИ да се съобщи на заинтересуваните лица, с което е спазено изискването на чл. 128, ал. 3 ЗУТ. В последствие с решение от 17.06.2020 г. на ЕСУТ са обсъдени постъпилите възражения от заинтересуваните лица, приети са за неоснователни и проектът е приет, така както е одобрен и с оспорената заповед. Промяната в инвестиционните намерения, в хода на изработване на проекта за ПУП, не обосновава съществени нарушения на административнопроизводствените правила, след като е спазена процедурата по изработването и обявяването му, както и са спазени правилата и нормативите за устройство на територията. Законосъобразен е изводът на съда, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В тази насока в обжалваното решение са изложени обстойни мотиви, които на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК напълно се споделят от настоящата инстанция. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати съществени нарушения, тъй като съгласуването на проекта е извършено за създаването на повече на брой УПИ, а не за посочените пет в оспорената заповед. Съгласуването е направено за поземления имот, от който се образуват урегулираните имоти за жилищно строителство, без с последващия проект да е променено предвиденото предназначение на УПИ. Фактът, че улицата тупик не е обозначена с осеви точки, не обосновава нарушение на материалния закон, тъй като същата е в рамките на поземления имот и е с предназначение да осигури достъп до новосъздадените УПИ. От изложеното следва, че заповедта в частта й с която е одобрен план за регулация на ПИ с идентификатор 56784.273.32, както и план схеми електрификация, водоснабдяване, канализация и транспортно комуникационна схема с промяна на предназначението на земеделска земя за жилищно застрояване като го урегулира и се образуват пет нови УПИ, подробно описани в заповедта и новообразувана улица тупик с габарит 9 м., е в съответствие с материалния закон и изводите на първоинстанционни съд в този смисъл са законосъобразни и обосновани. Правилен е и изводът на съда за законосъобразност на оспорената заповед, в частта й, с която е одобрен план за застрояване на УПИ. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че е предвидено свободно нискоетажно застрояване, което е в съответствие със зоната по действащия ОУП, като устройствени показатели към ОУП не са приети и са само препоръчителни. Установено е, че утвърдените в плана за застрояване показатели отговарят на изискванията на чл. 19, ал. 1 от Наредба 7/22.1.2003 г. за правила и нормативи за устройството на отделните видове територии и устройствени зони. Съгласно чл. 25 ЗУТ застрояването в урегулирани поземлени имоти се определя с външни и вътрешни линии на застрояване, до които според предвиждането на подробния устройствен план могат да се разполагат или по които задължително се разполагат сградите в приземното им ниво. В съответствие с чл. 75 от Наредба 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони застрояването в урегулираните имоти се извършва съобразно линиите на застрояване, определени с подробния устройствен план, които линии могат да бъдат: 1. задължителни линии, до които е задължително да се разположи застрояването или 2. ограничителни линии, до които застрояването може да се разположи (или може да отстъпи навътре от тях). Съгласно одобрения ПУП - ПРЗ линиите на застрояване са ограничителни. Разстоянието от ограничителните линии на застрояване до дъното на УПИ 273.340 е 5 м., с което е спазено изискването на чл. 31, ал. 1, т. 2 ЗУТ. Определеното застроително петно в УПИ 273.340 не обосновава извод нито за определени задължителни линии на застрояване, нито за изобразяване на очертания на новопредвидена сграда, поради и което предвиденото отстояние от Н 1/2 не обосновава незаконосъобразност на плана за застрояване. В случая са налице ограничителни линии на застрояване, а не задължителни такива, поради което застрояването може и да отстъпи навътре от ограничителните линии, така че да бъдат спазени нормативните изисквания, съдържащи се в чл. 31-35 ЗУТ. Тези правила и нормативи следва да бъдат съобразени, респективно регулирани в процеса по съгласуване и одобряване на инвестиционния проект и по разрешаване на бъдещото строителство, а не в производството по приемане на ПУП. Доколкото конкретното разположение на сградите би могло да се определи съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗУТ с работен устройствен план, с виза за проектиране по чл. 140 от ЗУТ или с инвестиционен проект, то изискванията за разполагането на сградите се съобразяват в процеса на съгласуване и одобряване на инвестиционния проект и разрешаването на бъдещото строителство, а не в производството по одобряване на ПУП. В подкрепа на казаното е и разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗУТ, съгласно която съгласуването на инвестиционните проекти се състои в проверка на съответствието им с предвижданията на ПУП, но и в проверка на правилата и нормативите за разполагане на застрояването, регламентирани в чл. 31-35 ЗУТ и Наредба 7/2003 г. Следва да се отбележи и че УПИ 273.340 е на север от урегулираните поземлени имоти, собственост на касаторите, чиито сгради са разположени от към по-благоприятната посока за ослънчаване. Твърдението на касаторите за нарушение на чл. 31, ал. 1, т. 2 ЗУТ относно отстоянието на предвиденото строителство в УПИ 273.337 към дъното на имота, е неоснователно, тъй като видно от графичната част на заповедта е, че този УПИ е с лице към новопредвидената улица тупик и дъното на имота е на запад, където е предвидено отстояние 5 м., каквото е и изискването на цитираната норма. По отношение на плана за застрояване в останалите УПИ първоинстанционният съд излага обстойни мотиви, които напълно се споделят от настоящата инстанция, а същите са и в съответствие с приетата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъдят Б. Керкелов и Т. Тетимов да заплатят на община Пловдив сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение, а на Ейч Ес Бизнес къмпани ЕООД да заплатят сумата 1680 лв., представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,