Решение № 4003 от 12.4.2023 г. на ВАС, VI о.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на заместник министър на младежта и спорта против решение 3727 / 06.06.2022 г. по адм. дело 2276 / 2022 г. на Административен съд София град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 9, ал.1, т.4 от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС), чл. 4, ал.1 от Наредба 1 от 04.02.2019 г. за треньорските кадри и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът - И. Тафарам, от гр. София изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 3727 / 06.06.2022 г. по адм. дело 2276 / 2022 г. Административен съд София град е отменил по жалба на И. Тафарам заповед РД 09 138 / 22.02.2022 г. на заместник министър на младежта и спорта. Изпратил е административната преписка на административния орган за издаване на нов акт по заявление вх. 14 00 1323 / 14.10.2021 г. като е определил срок за това. Присъдил е разноски. За да постанови този резултат, Административен съд София - град е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден в противоречие с материалноправни разпоредби основание за отмяната му като незаконосъобразен по чл. 146, т.4 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че И. Тафарам има образователно-квалификационна степен магистър с професионална квалификация учител по физическо възпитание. Същият работи от 2008 г. като старши треньор по вдигане на тежести на спортистите от възрастови групи деца до 13 г., деца до 15 г. и юноши до 20 г. в Спортен клуб по вдигане на тежести Херкулес гр. София. Притежава сериозен опит в спорта вдигане на тежести. Многократен призьор от национални и международни състезания. Бил е вписан като треньор по вдигане на тежести към Българската федерация по този спорт в Регистъра на спортно-педагогическите кадри по чл. 6, ал.2 от отменения Закон за физическото възпитание и спорта. Критериите за вписване в Регистъра на треньорските кадри са ясно разписани в глава втора от Наредба 1 от 04.02.2019 г. за треньорските кадри (НТК). При прилагането на същите законодателят е предвидил и редица изключения, които касаят заварените случаи с призната правоспособност. Съгласно §9 от ПЗР на НТК лицата, вписани в регистъра на треньорските кадри до влизане в сила на наредбата, запазват правоспособността си като треньорски кадри за длъжностите, за които са вписани и за които имат издадени удостоверения. Обосновано съдът е приел, че административният орган не е съобразил, че второто заявление, подадено лично от Тафарам е след приетите изменения в наредбата и във връзка с него следва да бъдат съобразен придобитите от лицето права. Дадените от първоинстанционния съд указания във връзка с тълкуване на понятието професионална квалификация по §1, т.5 ДР на Закона за професионалното образование и обучение се споделят от касационната инстанция. Безспорно е, че при изследване на този критерий следва да бъде съобразен и спортно-педагогическият опит, който е придобил И. Тафара. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд