Решение № 8584 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 71/2015 г.

Решение № 8584 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 71/2015 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. К. С. и С. Х. А. Ф. Д. и двамата от гр. С., чрез процесуалния им представител адв. Пейчев, срещу решение № 6722/10.11.2014 г., постановено по адм. дело № 9831/2013 г. на Административен съд - С.-град, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № РД-09-294/17.09.2013 г. на кмета на СО - район С. С протоколно определение от 8.02.2016 г. на ВАС е оставена без разглеждане касационната жалба, и е прекратено производството по делото по отношение на С. Х. А. Ф. Д., поради просрочие на жалбата. К. С., излага доводи за неправилност на съдебното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли, за присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание редовно призован, касационният жалбоподател, не се явява и не се представлява. Ответникът по касационната жалба - Кметът на СО - район "С.", в представен по делото отговор на касационната жалба, чрез процесуалния си представител юрк. Дъбов, оспорва същата и моли съда да остави в сила, като правилно и законосъобразно решението на първоинстанционния съд. Моли също за присъждане на направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание ответникът по касация, редовно призован се представлява от юрк. Д., като поддържа отговора на касационната жалба. Представя списък на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - С.-град в производството по чл. 65, ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС) е отхвърлил жалбата на касаторите срещу Заповед № РД-09-294/17.09.2013 г. на Кмета на СО - район "С.", с която е наредено да се изземе от С. Х. А. Ф. Д. и членове на домакинството й общинско жилище, находящо се в гр. С., ж. к. "Х. С.", жилищен блок № 72 - А, вх. ..., ет. ..., ап. ..., тъй като го държат без правно основание. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и при спазване на процесуалноправните и материалноправни разпоредби на закона. Съдът е описал подробно установената фактическа обстановка по делото, обсъждайки всички събрани по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност и е приел, че към момента на издаването на заповедта за изземване на жилището Далул държи имота без правно основание. От административния съд е установено, че с договор за безвъзмездно ползване от 7.01.2009 г., (стр. 30 от първоинстанционното дело) имотът - апартамент № 11, ет. ..., вх. ..., бл. ... в ж. к. "Х. С." е отдаден за временно безвъзмездно ползване за живеене от Н. К. С. на С. Х. А. Ф. Д. Установил е също, че касационният жалбоподател С. е подал жалба до съда с искане да бъде обявена за нищожна Заповед № РД-41-61/19.01.1989 г. въз основа на която му е даден като обезщетение спорният имот, като с решение № 9/4.03.2010 г., постановено по адм. дело № 197/2009 г. на АССГ и влязло в сила на 17.08.2010 г. цитираната заповед е обявена за нищожна, поради което е отпаднало основанието за неговото държане и ползване. Съдът е приел за безспорен първият елемент от фактическия състав на чл. 65, ал. 1 от ЗОС - обстоятелството, че имотът предмет на изземване съставлява частна общинска собственост, базирайки се на представения по делото Акт за частна общинска собственост № 1571/15.07.2011 г., като е приел, че общината се е легитимирала като собственик и кметът СО район "С." има право да издаде процесната заповед за изземване. Съдът е приел, че по делото не са представени доказателства, от които да е видно, че ползвателите на имота са сключили договор за наем със собственик на имота. Приел, че актът за частна общинска собственост, като официален документ, издаден от длъжностни лица в кръга на правомощията им се ползва с материална доказателствена сила относно собствеността върху имота до доказване на противното по силата на изричната разпоредба на чл. 5, ал. 2 от Закона за общинската собственост. Първоинстанционният съд е приел също, че макар и актът за общинска собственост да няма правопораждащо действие, до оборването на неговата материална доказателствена сила, което става с проведен иск за собственост по реда на ГПК, общината се легитимира като собственик на съответния имот, както е и в конкретния случай. Доколкото административното право и процес не разглеждат спорове за собственост и същите следва да се решават по общия исков ред, съдът е установил наличието на една от трите алтернативно предвидени в чл. 65, ал. 1 от ЗОС предпоставки, която по дефиниция е необходима, за да е налице материалноправното основание по чл. 65 от ЗОС - имотът се държи от касатора без правно основание, тъй като не са представени доказателства пред съда представляващи годно основание за държане на имота. По тези съображения съдът е приел, че след като общината се легитимира с документ за собственост, а касаторът - не, и предвид факта, че заповедта, въз основа на която е получил жилището, е прогласена за нищожна, то към момента на издаване на оспорената заповед за изземване, имота се държи без правно основание. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, споделя изцяло развитите от съда в съдебното решение фактически и правни изводи. Правилно съдът е отхвърлил предявената жалба, като е приел, че издадената заповед е законосъобразна. Решението е постановено съобразно правилно изяснена от събраните доказателства фактическа обстановка, при спазване на процесуалните изисквания и при правилно прилагане на материалния закон. Обосновано съдът е приел, че обжалваната заповед е постановена от компетентен орган и съдържа от формална страна всички изискуеми реквизити на административен акт по чл. 59 от АПК. Правилно съдът е приел безспорната установеност на общинската собственост върху процесния имот, както и безспорната установеност на факта, че същият се държи от С. Х. А. Ф. Д. и членове на домакинството й, което са заели без правно основание, както и че към момента на издаване на процесната заповед, нито ползвателят Далул, нито касаторът Стоянов се легитимират като собственици на имота. Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 1 вр. ал. 2 от ЗОС на изземване по административен ред със заповед на кмет на община от граждани или юридически лица, подлежи имот, ако са налице две, кумулативно предвидени по закон предпоставки - имотът да съставлява общинска собственост, от една страна, а от друга страна - алтернативно същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение или нуждата от него да е отпаднала. З. А. съд - С. град е приел, че са налице и двете кумулативни предпоставки за приложение на чл. 65, ал. 1, във връзка с ал. 2 от ЗОС - имотът, предмет на изземване, съставлява общинска собственост и същият се държи от Далул без правно основание. Правилно съдът се е позовал на материалната доказателствена сила на акта за частна общинска собственост, като обосновано е заключил, че представените от страна на касационния жалбоподател документи, не опровергават силата на същата. Обосновано и правилно решаващият съд е приел, че по отношение на спора за собственост межди страните не се разглежда в административния процес, и не може да бъде решен от административния съд. Изводът на съда, че следва да се съобрази с необорената доказателствена сила на представения по делото акт за общинска собственост, доколкото същата не е оборена в състезателен исков процес за собственост е правилен и се споделя от настоящата касационна инстанция. С оглед на гореизложеното изводът на административният съд за наличие на всички фактически и правни основания за издаване на обжалваната заповед е законосъобразен, а постановеното съдебно решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Във връзка с изхода на спора и направеното искане за заплащане на направените разноски по делото, съдът намира за основателно искането на касационния ответник за присъждане на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение, съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като в случая следва да бъде осъден Н. К. С. да заплати на СО район "С." юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,