Решение № 1048 от 27.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8033/2013 г.

Решение № 1048 от 27.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8033/2013 г., VII о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ректора на Софийски университет "Св. Климент Охридски" в качеството му на представляващ университета против решение № 2423 от 12.04.2013 г., постановено по адм. дело № 5437/2011 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), в частта, с която е от отхвърлена жалбата му срещу решение № 101/18.05.2011 г. на Комисията за защита от дискриминация. По поддържаните оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяната му. Ответните страни - Юрий Петров Луканов и Комисия за защита от дискриминация (КЗД/Комисията), представлявана от юрк. Милушева, оспорват касационната жалба като неоснователна. Комисията претендира разноски. Участващият по делото прокурор дава заключение за частична основателност на касационното оспорване. Счита, че решаващият състав не е обсъдил всички доказателства и всички доводи на касационния жалбоподател. Сочи, че не е съобразено времето на влизане в сила на решение № 1809/15.04.11 г. на АССГ по адм. дело № 6259/2009 г., оставено в сила с решение № 9158/25.06.2012 г. на ВАС по адм. дело № 7325/2011 г., с което е отменен чл. 3 от Правилника за ползване на студентските общежития на СУ "Св. Климент Охридски". Според прокурора решението в обжалваната му част следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Върховният административен съд, в настоящия състав, констатира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество и в пределите на проверката по чл. 218 от АПК, съдът намира същата за неоснователна по следните съображения: С решението в обжалваната му част АССГ е отхвърлил жалбата на СУ "Св. Климент Охридски" срещу решение № 101/18.05.2011 г. на КЗД, в частта по т. 1, с която е установено, че чрез отказа за настаняване на Юрий Петров Луканов в студентско общежитие, СУ е извършил спрямо него пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен орган в рамките на правомощията му, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Навел е извод, че решението на КЗД в частта по т. 1 е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че на 28.09.2010 г. Юрий Луканов - студент в I-ви курс на СУ, редовна форма на обучение през учебната 2010 г. - 2011 г., е подал заявление до изпълнителния директор на Поделение "Социално - битово обслужване" към СУ с искане да бъде настанен в студентско общежитие - бл. 55, вх. Б, стая 217, по което е постановен изричен отказ за настаняването му, на основание чл. 3 от Правилника за ползване на студентските общежития на СУ (ППСО на СУ), съгласно който в студентските общежития може да се настаняват лица - студенти, докторанти и специализанти в редовна форма на обучение до 32 годишна възраст. След преценка на установените по делото факти и анализ на релевантната нормативна уредба съдът е приел, че с поведението си СУ е нарушил забраната на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. и е осъществил спрямо Юрий Луканов пряка дискриминация по признак "възраст". Счел е, че след като на студента е отказано настаняване в студентско общежитие, тъй като към момента на подаване на заявлението за това същият е бил на възраст над 32 години, то е изпълнен състава на забраненото от закона неравно третиране. В мотивите на оспореното съдебно решение е посочено, че правото на студентите и докторантите да ползват студентските общежития и столове, както и цялата база на висшето училище за учебна, научноизследователска, спортна и културна дейност, е установено с разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 6 от Закона за висшето образование (ЗВО), като това право се осъществява при определени от държавата и висшето училище условия. Изследвана е правната рамка, определяща общите условия и ред за ползване на студентските общежития, установена с Наредба за ползване на студентските общежития и столове (НПСОС/Наредбата), приета с ПМС № 235/25.09.2008 г. В чл. 13, ал. 1 от Наредбата е предвидено, че право за настаняване в студентско общежитие имат студенти, докторанти и специализанти в редовна форма на обучение, на които не е налагано наказание "отстраняване от общежитие" и които са с установени жилищни нужди в населеното място, където се обучават. Съобразно приложимото право е наведен извод за липса на твърдения и на доказателства по отношение на Луканов да са били налице една или няколко от отрицателните предпоставки, изключващи възможността за настаняването му в студентско общежитие, установени в НПСОС. Решаващият съд е приел, че единствената причина, поради която на студента е отказано да бъде настанен в студентско общежитие, е защитеният признак "възраст", с което същият е бил по-неблагоприятно третиран в сравнение с останалите студенти в редовна форма на обучение, по отношение на които не е било налагано наказание "отстраняване от общежитие" и са с установени жилищни нужди. Позовал се е и на влязлото в сила на 25.06.2012 г. съдебно решение № 1809/15.05.2011 г. на АССГ по адм. дело № 6259/2011 г., с което е отменена като дискриминационна разпоредбата на чл. 3 от Правилника за ползване на студентските общежития на СУ, в частта му на израза "до 32-годишна възраст". С тези мотиви съдът е приел за законосъобразно решението на КЗД, в частта по т. 1, с която е установено, че е по отношение на Юрий Луканов е извършена дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. от настоящия касационен жалбоподател. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно и съобразно доказателствата фактическата обстановка по спора, която се възприема изцяло от касационната инстанция. Не са допуснати сочените в касационната жалба и поддържани от представителя на ВАП съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът се е произнесъл след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за предмета на делото, събрал е доказателства, които са относими към установяване на релевантните за спора факти, преценил е събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е формирал правните си изводи въз основа на целия доказателствен материал, видно от който твърденията на оспорващия не се потвърждават. Ангажираните от СУ пред КЗД и във фазата на съдебното дирене в първоинстанционното производство доказателства не сочат на различни от установените от решаващия съд фактически обстоятелства или от съответно възприетите въз основа на тях правни изводи. Релевантните за предмета на спора доводи и доказателства са взети предвид при произнасянето на съда по съществото на спора. Не е налице игнориране на твърдения или на доказателствен материал. Съдът е обсъдил обективно и изчерпателно фактите от значение за предмета на спора, както и доводите на страните. Неоснователно се сочи като съществен процесуален порок необсъждането на т. 25 и т. 26 от заповед № РД 28-21/27.05.2010 г. на ректора на СУ относно правните възможности за настаняване извън ограниченията по чл. 3 и чл. 14, ал. 1 от Правилника за ползване на студентските общежития, чл. 10 и сл. от този Правилник, както и на доказателствата за придобиване на недвижим имот и относимостта му към периода на действие на т. 25 и т. 26 от цитираната заповед. В случая единствено основание за отказа за настаняване в общежитие е била възрастта на засегнатото лице, докато горепосочените въпроси касасят други обстоятелства, които стоят извън конкретното спорно правоотношение и не рефлектират върху постановения от съда правен резултат. Решението е постановено след извършена цялостна служебна проверка на административния акт в изпълнение на изискването на чл. 168, ал. 1 АПК и в изискуемата съгласно чл. 172а АПК форма. Поради това касационната инстанция счита, че Административен съд - София град е спазил процесуалния закон при разглеждане на делото. Обжалваното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. В съответствие с данните по делото и релевантната правна уредба съдът е направил обоснован извод за липса на основания за отмяна на решение № 101/18.05.2011 г. на КЗД в частта му по т. 1. Съобразен със закона и с доказателствата по делото е изводът на решаващия съд, че обжалваният административен акт е законосъобразен в тази му част, като подробно изложените в решението му мотиви, обуславящи постановения правен резултат, се споделят от настоящия касационен състав. С Наредбата за ползване на студентските общежития и столове МС е утвърдил правната рамка на условията и реда, като е възложил на тази основа висшите училища да приемат свои правилници. Нито в ЗВО, нито в наредбата е предвидено възрастово ограничение при упражняване на правото за настаняване в студентско общежитие. Установените в наредбата изисквания са студентът да е в редовна форма на обучение, да не му е налагано наказание "отстраняване от общежитие" и да е с установена жилищна нужда в населеното място на обучение. Следователно, правилно АССГ е приел, че в конкретния случай, чрез отказа да настани студент в общежитие само поради факта на навършена от него определена възраст, висшето училище е ограничило правото на Луканов в повече, отколкото е предвидил подзаконовия нормативен акт - с възрастов критерий, непредвиден в Наредбата, и е нарушило разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. Поведение, основаващо се и изпълняващо дискриминационна норма от вътрешното обективно право или дискриминиращ общ административен акт, също се квалифицира като дискриминационно, тъй като нарушаването на принципа на равно третиране, основано на защитен признак, какъвто е настоящият случай, е обективен факт. В този смисъл моментът на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на чл. 3 от ППСО и действието на отмяната занапред са ирелевантни за обективното наличие на дискриминационно третиране. Законът за защита от дискриминация забранява дискриминацията във всичките й форми - § 1, т. 7 вр. чл. 4, ал. 2 и ал. 1 ЗЗдискр. Забраната на чл. 4 ЗЗДискр. важи за всички правни субекти при осъществяване на дейността им, поради което предоставената на висшето училище академична автономия по смисъла на ЗВО по никакъв начин не дерогира задължението на университета за съобразяване на поведението му с принципа за недискриминация. Констатираното несъответствие на въведения с чл. 3 (отм.) от ППСО формален възрастов критерий за настаняване в общежитие с императива на чл. 4 ЗЗДискр., обуславя извод, че прилагането на изискването за възраст съгласно чл. 3 (отм.) от Правилника спрямо Луканов нарушава норма от по-висока степен. С отказа да бъде настанен в студентско общежитие поради неизпълнение на въведено в ППСО условие за максимална възраст жалбоподателят е бил третиран неблагоприятно по смисъла на чл. 4, ал. 2 вр. § 1, т. 7 ЗЗДискр. на основата на защитен от закона признак. Съставът на пряката дискриминация по възраст е изпълнен. Същият не изисква дискриминационен умисъл, затова липсата на такъв е без значение за определянето на третирането като дискриминационно, включително ако се е дължала на съзнание за правомерността му по действащия тогава чл. 3 от ППСО. Щом като разпоредбата на чл. 3 от приложения от СУ Правилник е пряко дискриминираща, то такова е било и съвпадащото с нея третиране на Луканов от страна на университета. Поради това, като е приел, че с поведението си - отказ за настаняване в общежитие на студент поради възрастта му (над 32 години), СУ пряко е дискриминирал Юрий Луканов в нарушение на забраната по чл. 4, ал. 2 вр. с ал. 1 ЗЗДискр., първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което решението на АССГ в оспорената му част следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в касационната му фаза и предвид направеното от процесуалния представител на Комисията в качеството й на ответник по жалбата искане за присъждане на деловодни разноски, в полза на същата се дължат направените в това производство такива, поради което и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, касационният жалбоподател СУ "Св. Климент Охридски" следва да бъде осъден да заплати на КЗД юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,