Решение № 6216 от 25.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 308/2021 г.

Решение № 6216 от 25.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 308/2021 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е касационно, по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Лукс Рент 2019"ЕООД против Решение № 6281 от 12.11.2020 г., постановено по адм. д. № 7692/20 година от Административния съд София-град. С обжалваното решение е отхвърлен изцяло предявения от "Лукс Рент 2019"ЕООД срещу Националната агенция за приходите иск с правно основание по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лева за претърпени вреди от незаконосъобразен акт – Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 ДОПК с изх. № С190022-023-0003373/18.11.19 г. на ответника ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба – 07.08.20 г. до окончателното й изплащане, и в размер на 7127, 90 лева, представляващи вреди под формата на пропуснати ползи за ищеца да ползва запорираната от ответника сума в размер на 106 918, 57 лева и равняваща се на законната лихва за периода на запора от 18.11.2019 г. до 14.07.2020 г. ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на исковата молба – 07.08.2020 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски, като неоснователни. Със същото решение "Лукс рент 2019"ЕООД е осъдено да заплати на Националната агенция за приходите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение. Наведените касационни основания са неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на решението – чл. 209, т. 3 АПК. Тези основания следват от обстоятелствената част на касационната жалба. Касаторът иска да се отмени обжалваното решение и да се уважат предявените искове. С допълнителна молба, постъпила по делото на 02.04.2021 г. и докладвана в съдебното заседание, проведено на 05.04.2021 година, касаторът развива и допълнителни съображения, свързани с понятието "притежание" и смисъла, вложен в него от Европейския съд по правата на човека при тълкуване на чл. 1 от Протокол 1 към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Ответникът – Националната агенция по приходите чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор, постъпил на 29.12.2020 година. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена от страна по делото, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за касатора. По основателността на касационната жалба, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява следното: Пред административния съд са предявени два обективно и субективно съединени иска с пр. осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ вр. с чл. 204, ал. 1 АПК. С единия иск се претендира обезщетение за понесени имуществени вреди с характер на претърпяна загуба, изразяваща се в платена неустойка по договор с търговец, а с другия иск се претендира обезщетение за вреда с характер на пропусната полза от ползването на запорираната сума за периода от 18.11.2019 г. до 14.07.2020 година. Твърди се, че вредите са понесени от незаконосъобразно постановление на длъжностно лице на ответника, с което е наложен запор върху банкова сметка на ищеца, той и касатор в настоящото производство. Административният съд е приел за установено, че във връзка със започнало ревизионно производство срещу ищеца ( на 11.11.19 г.), му е наложена предварителна обезпечителна мярка от публичен изпълнител, обективирана в Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки ( ПНПОМ) с дата от 18.11.2019 година. Установено е, че обезпечителната мярка е обжалвана по административен и съдебен ред и с влязло в сила съдебно решение постановлението за налагането й е отменено. По иска за обезщетяване на претърпяна загуба от платена неустойка, административният съд е установил, че ищецът е подписал договор за заем на 03.07.19 година към който са сключени два анекса – първият от 05.07.19 г. за връщане на сума от 106 427, 12 лева изцяло или на части в срок до 02.12.19 г., и вторият анекс № 2, подписан на 22.11.19 г., след връчване на заповедта за възлагане на ревизията, сумата от 106 700 лева следвало да се върне в срока до 30.11.19 година, като е уговорена и неустойка за неизпълнение. Установил е, че на 21.11.19 г. на ищеца е възстановена от НАП сума в размер на 106 918, 57 лева. По този иск, съдът е формирал следните изводи: анексът, в който е уговорена неустойката е без достоверна дата; липсвали доказателства, че този договор бил сключен преди датата на връчване на постановлението, с което е наложен запора. Също така, съдът е посочил за безспорно обстоятелството, че анексът е подписан след като на ищеца била връчена заповедта за започване на ревизията, както и че ищецът сам е подписал анекс с явно неизгодни условия. От правна страна, съдът е приел, че е налице законова възможност за налагане на предварителни обезпечителни мерки и са налице гаранции срещу злоупотреби. По иска за пропуснати ползи, въз основа на същата фактическа обстановка, административният съд е приел, че ищецът не е доказал пропуснатата полза, както и не е налице причинна връзка между твърдяната вреда и отмененото постановление за налагане на обезпечителната мярка. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно като краен резултат. В доказателствена тежест на ищеца е било да докаже по безспорен начин наличието на всички кумулативни предпоставки по чл. 1 ЗОДОВ. Ищецът не е доказал наличието на пряка причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и претендираната имуществена вреда, изразяваща се, по негови твърдения, в платена договорна неустойка. Връзката между двете, не е пряка, тъй като самото постановление за налагане на предварителните обезпечителни мерки няма за своя закономерна последица плащането на неустойката, а тя следва от договор, сключен от самия ищец. Както правилно е преценил първоинстанционният съд плащането на неустойката е единствено и само в резултат на поведението на ищеца. Сключването на втория анекс е резултат от неизпълнението на предходните споразумения за паричен заем, сключени от ищеца. Плащането на неустойката е резултат от поведението на ищеца при договаряне на клаузите на този анекс, който следва по време датата на издаване на постановлението за налагане на предварителните обезпечителни мерки. В молба на "Лукс Рент 2019"ЕООД, постъпила по делото пред АССГ на 16.10.20 г. ( лист 125 и сл.) се твърди: " Напълно логично е след като НАП превежда по банковата сметка на доверителя ми на 21.11.2019 г. сума в размер на 106 918, 57 лв. във връзка със законосъобразно упражненото от него право на приспадане на данъчен кредит, той да уреди със заемодателя си конкретно условията за връщане на общата заемана сума в размер на 641 520. 00 лв. Подписаният Анекс № 2 от 22.11.2019 г. е изключително изгоден от търговска гледна точка за доверителя ми, защото той е очаквал да може да се разпорежда с получената парична сума от НАП... " От цитираните изявления, следва, че към датата – 22.11.2019 г., на която дружеството е подписало Анекс № 2 към договор за паричен заем от 03.07.2019 г., дружеството чрез неговите управителни органи е знаело, че по сметката му в ПИБ е преведена от НАП сумата 106 918, 57 лева. От документите в преписката и по-конкретно от Решение № ПО-143/10.12.2019 г. на директора на ТД на НАП София и Решение № 3347/29.06.2020 г., постановено от АССГ по адм. д. № 71/20 г. се установява, че запорното съобщение във връзка с наложеното обезпечение е получено от ПИБ АД на 19.11.2019 г., т. е. преди превода от НАП на сумата на възстановения ДДС по същата сметка. При тези данни, не е необоснован извода, че към датата, на която ищецът е сключил анекс № 2, респективно е договорил клаузите по него, освен за постъпилата сума по сметката му в ПИБ АД, е информиран и за наложения запор. Правилно е решението на първоинстанционния съд и по втория иск за пропусната полза от лихви за забава върху размера на запорираната сума за периода от 18.11.2019 г. до 14.07.2020 година. Твърденията на ищеца относно вредоносния акт не кореспондират с претенцията му, че е пропуснал полза от законна лихва, тъй като ищецът не е имал вземане от ответника за процесния период. В случай, че ищецът е употребил израза "законна лихва" като измерител на пропуснатата полза, то искът му отново е неоснователен, тъй като ищецът не е доказал, че съ сигурност би получил за процесния период, приход в размер на законната лихва върху размера на запорираната сума. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява решението на първоинстанционния съд като правилно като краен резултат, поради което следва да го потвърди. С оглед заявеното искане от ответника в касационното производство за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и предвид изхода на спора пред касационната интанция, искането следва да бъде уважено в размер на 100 лева. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд