Решение № 15961 от 22.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5034/2016 г.

Решение № 15961 от 22.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5034/2016 г., III о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), касационен протест на прокурор при Окръжна прокуратура - С. З. и касационна жалба на М. Г. Х. срещу Решение № 292 от 19.01.2016 г., поправено и допълнено с Решение № 75 от 28.03.2016 г., постановено по адм. дело № 558/2014 г. по описа на Административен съд - С. З.. Предмет на оспорване в настоящото производство е само Решение № 292 от 19.01.2016 г., постановено по адм. дело № 558/2014 г. по описа на Административен съд - С. З.. Решение № 75 от 28.03.2016 г., постановено в производство по реда на чл. 175 и 176 от АПК, не е обжалвано и е влязло в сила. Решение № 292 от 19.01.2016 г., постановено по адм. дело № 558/2014 г. по описа на Административен съд - С. З., се обжалва от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и прокурор при Окръжна прокуратура - С. З. в частта му, в която Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е осъдена да заплати обезщетение в полза на М. Г. Х. в размер на 4 200 лв. за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на администрацията на Затвора гр. С. Загора, изразяващо се в неосигуряване му на храна без свинско месо и свински продукти съобразно изповядваната от ищеца религия "ислям" за периода 1.07.2008 г. - 1.07.2013 г. М. Г. Х. обжалва решението в частта му, в която е отхвърлен предявеният от него иск за горницата над присъдената сума до претендираната такава от 13 000 лв. В касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" са изложени аргументи за недопустимост на решението, тъй като съдът не е съобразил, че за част от процесния период спорът е решен със сила на пресъдено нещо. На следващо място, обосновава се, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Конкретните оплаквания са, че за периода 1.07.2008 г. - 1.06.2009 г. неправилно е ангажирана отговорността на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за вреди, тъй като за този период не е имала качеството юридическо лице, а е била в структурата на Министерството на правосъдието. Отрича се изпълнението на предпоставките за отговорност на държавата, а в случай, че съдът приеме иска за основателен, оспорва се размерът на присъденото обезщетение. В касационния протест се твърди, че решението е неправилно поради наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3 от АПК, като се сочат допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Изложени са оплаквания, че съдът е достигнал до неправилен извод за изпълнението на предпоставките за отговорност на държавата, а в случай, че съдът приеме иска за основателен, прави се възражение по размера на присъденото обезщетение. В касационната жалба на М. Х. са изложени съображения, че съдът неправилно е определил размера на претендираното обезщетение. Иска се отмяна на решението в отхвърлителната му част и постановяване на ново за уважаване на иска за горницата над 4 200 лв. до пълния предявен размер от 13 000 лв. В съдебно заседание касационните жалбоподатели и подателят на касационния протест не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и касационният протест са основателни, тъй като съдът е формирал неправилен извод за частична основателност на иска. Относно касационната жалба на М. Х. дава заключение за неоснователност. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационните жалби и касационният протест са подадени срещу решение, подлежащо на обжалване, от надлежни страни и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са процесуално допустими. По същество касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и касационният протест са частично основателни, а касационната жалба на М. Х. е неоснователна. Обжалваното решение е постановено по предявен иск от М. Г. Х. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в размер на 13 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на администрацията на Затвора гр. С. Загора, изразяващо се в неосигуряване му на храна без свинско месо и свински продукти съобразно изповядваната от ищеца религия "ислям" за периода 1.07.2008 г. - 1.07.2013 г. Решението е постановено при повторно разглеждане на делото в изпълнение на Решение № 14227 от 27.11.2014 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 3834/2014 г. Съдът е обосновал изпълнението на всички предпоставки за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), а относно размера на претендираното обезщетение е приел, че искът е частично основателен и е присъдил за процесния петгодишен период сума от 4 200 лв. За горницата над 4 200 лв. до претендирания размер от 13 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. Решението е валидно и допустимо, но неправилно за периода 1.07.2008 г. - 31.05.2009 г. Неоснователни са оплакванията, че спорът, с който е бил сезиран административният съд, е бил решен вече със сила на пресъдено нещо. Още при първото разглеждане на делото, което е било образувано под № 300/2013 г. по описа на Административен съд - С. З., съдът е обосновал наличието на основанието по чл. 126 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК поради идентичност на страните и основанието с адм. дело № 287/2013 г. по описа на Административен съд - С. З. и е прекратил производството по адм. дело № 300/2013 г. с Определение № 209/5.07.2013 г. Последното определение е отменено с Определение № 11701 от 17.09.2013 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 12239/2013 г. и делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия поради неизпълнение на всички кумулативно изискуеми условия по чл. 126 от ГПК. Впоследствие адм. дело № 287/2013 г. по описа на Административния съд - С. З. е приключило с Решение № 73 от 7.05.2015 г., което обаче е обезсилено с окончателно Решение № 8583 от 4.07.2017 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 7679/2015 г. в частта, в която Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е била осъдена да заплати на М. Г. Х. обезщетение в размер на 3 800 лева за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно бездействие на администрацията на Затвора - С. З. да осигури на М. Г. Х. за периода 1.06.2009 г. - 5.08.2011 г. храна, от която да са изключени свинското месо и продуктите със свинско месо, съобразно изискванията на изповядваната от ищеца религия, съставляващо нарушение на чл. 4, ал. 3, вр. ал. 1 от Закона за защита от дискриминация, заедно със законната лихва, считано от 26.06.2013 г. Предвид горните факти и обстоятелства не се установява идентичност на двете дела нито по отношение на периода, нито по отношение на основанието, на което се претендират вредите. След като прекратителното определение по адм. дело № 300/2013 г. по описа на Административен съд - С. З. е отменено, съдът е приключил разглеждането му с Решение № 3 от 29.01.2014 г., с което е отхвърлена изцяло исковата претенция. Съдът е обосновал неоснователността на исковата претенция с липса на незаконосъобразно бездействие, позовавайки се на Решение № 30 от 23.02.2011 г. по адм. дело № 46 по описа на Административен съд С. З.. Предмет на последното дело е жалба срещу бездействие на началника на З. С. З. да изпълни задължението по чл. 84, ал. 2, т. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) за осигуряване на лишения от свобода на безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите. Решение № 3 от 29.01.2014 г. е отменено с Решение № 14227 от 27.11.2014 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 3834/2014 г. и делото е върнато за ново разглеждане. Касационната инстанция е приела, че изводът, че по главния факт от състава на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ има влязло в сила решение, което обвързва съда по обезщетението, е изведен в нарушение на чл. 204, ал. 4 от АПК. Обжалваното в настоящото производство решение е постановено именно в изпълнение на задължителните указания на касационната инстанция, поради което отново не е налице идентичност на страните и основанието по двете дела. Относно гр. дело № 1366/2012 г. по описа на СРС, видно от диспозитива на постановеното по него решение, исковата претенция е за периода 16.07.2003 г. - 21.07.2008 г., касае присъждане на обезщетение за вреди, причинени от нарушение на Закона за защита от дискриминация и е насочена срещу друг ответник - Министерството на правосъдието. Не се установява идентичност на страните и основанието по двете дела. Относно цитираните в касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" висящи преписки пред Комисията за защита от дискриминация не се установява идентичност нито на страните, нито на основанието. Няма данни също така за движението по тези преписки. По изложените съображения не се потвърждават оплакванията за недопустимост на обжалваното решение. Основателно е обаче оплакването на касационния жалбоподател Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за допуснато от първоинстанционния съд неправилно прилагане на материалния закон при осъждането на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за заплащане на обезщетение за периода 1.07.2008 г. - 31.05.2009 г. Съгласно чл. 205 от АПК исковете се предявяват срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие, са последвали вреди. От това следва, че Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" не е пасивно легитимирана да отговаря по искове за обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ преди да бъде обособена като самостоятелно юридическо лице, считано от 1.06.2009 г. с влизането в сила на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. За периода 1.07.2008 г. - 31.05.2009 г. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е била административно звено в Министерството на правосъдието, поради което отговорността за вреди, причинени през този период, следва да носи институцията, която е юридическо лице. Обстоятелството, че към момента на предявяване на иска за обезщетение за вреди ГДИН вече е със статут на юридическо лице, не обуславя легитимацията й на ответник по делото при положение, че длъжностните лица, от чиито бездействия се претендират вредите, са били от състава на администрацията на друга, съществуваща и в момента институция, със статут на юридическо лице. Поради това решението в частта, в която Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е осъдена да заплати обезщетение за неимуществени вреди, претърпени за периода 1.07.2008 г. - 31.05.2009 г., следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли предявеният иск за сумата от 770 лева обезщетение за вреди за периода 1.07.2008 г. - 31.05.2009 г. В останалата част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. За периода 1.06.2009 г. - 1.07.2013 г. искът е доказан по основание и размер. Правилен е изводът на административния съд, че е налице незаконосъобразно фактическо бездействие да се осигури гарантираната от чл. 9 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи свобода на изповядване на религията, предвидена и с разпоредбата на чл. 167 от ЗИНЗС. О. е изводът на съда, че доколкото консумацията на храна, съобразена с изповядваната религия, е част от разбирането за свобода на религиозното самоопределение, то неосигуряването на храна без свинско месо съставлява незаконосъобразно бездействие да бъде изпълнено задължение, пряко произтичащо от нормативен акт. По делото е безспорно установено, че Х. писмено е уведомил администрацията на З. С. З. за изповядваната от него религия и желанието му да бъде осигурена храна без свинско месо. По делото е приложена молба на Х. в този смисъл, входирана още на 30.07.2008 г. По повод на тази молба и последвалите след нея многократни молби администрацията на З. С. З. не е предприела никакви действия по промяна на предлаганата храна на Харакчиев. Това се установява от приложените по делото седмични менюта. От ответника по предявения иск не са представени никакви доказателства за осигуряване на специално разработено меню за лишени от свобода, изповядващи мюсюлманска религия. Поради неосигуряване на храна без свинско месо Харакчиев е претърпял както отрицателни емоционални преживявания, изразяващи се в потиснатост, чувство на обида и накърнено човешкото достойнство, така и физиологични страдания в резултат от лишаването му от пълноценно хранене, избягвайки част от общата храна, съдържаща свинско месо. Изхождайки от периода на понасяне на вредите и техния характер, както и от липсата на доказателства за трайно увреждане на физическото и психическото здраве на ищеца за този период в резултат от бездействието на администрацията на ответника, административният съд е определил справедлив по смисъла на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите размер на обезщетение, с оглед на което се явяват неоснователни оплакванията на страните за необосновано завишаване, съответно занижаване на размера на присъденото обезщетение. Искането на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. В полза на касационния жалбоподател разноски не се дължат, тъй като специалният закон - чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ не предвижда присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,