Решение № 8628 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5765/2018 г.

Решение № 8628 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5765/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита на конкуренцията, подадена чрез процесуален представител - юрисконсулт Е. П. против Решение № 2103/15.02.2018 г., постановено по административно дело № 13631/2015 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение. Решението се оспорва в частта, с която е отменено Решение № 867/04.11.2015 г. по административна преписка № 365/2014 г. на Комисия за защита на конкуренцията досежно т. 1, т. 5 и т. 6 от решението, в частта, с която съдът установява, че "Енерго - П. П." АД не е извършило нарушение по чл. 21 ЗЗК, и в частта, с която е оставено без уважение искането на представител на КЗК за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се сочат основанията по чл. 209, т. 3 АПК - допуснато от съда нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорват се правните изводи, до които е достигнал съдебния състав за отсъствие на нарушение по чл. 21 от Закона за защита на конкуренцията, в резултат на неправилна интерпретация на материалния закон, необсъждане на събраните писмени доказателства и несъобразяване с установените факти, необосновано и непрецизно възприемане на заключението на вещото лице. Изложени са доводи за това, че съдът не бил разграничил хипотезата на необоснован отказ за присъединяване към електроразпределителната мрежа и хипотезата на необоснован отказ за доставка на електрическа енергия, като в случая установеното нарушение попада във втората хипотеза. По изложените съображения се иска отмяна на съдебното решение в оспорените части и постановяване на друго, с което да се отхвърли изцяло жалбата на "Енерго - П. П." АД срещу административния акт на Комисията за защита на конкуренцията. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Подадена е и втора касационна жалба от "Г. И." ЕООД, чрез адвокат Б. С. против Решение № 2103/15.02.2018 г., постановено по административно дело № 13631/2015 г. по описа на Върховния административен съд. Иска се оспореното решение да бъде отменено изцяло, като вместо него се постанови друго, с което се потвърди решението на КЗК с изключение на т. 3 от същото. Сочи се неправилност на съдебния акт като постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон. Изложени са съображения за това, че обектът на дружеството представлява вече присъединен обект, поради което от "Енерго - П. П." е било поискано възобновяване /а не искане за присъединяване/ на електроподаването по старото съществуващо трасе, което необосновано било отказано. На следващо място се излагат доводи за това, че крайния снабдител на електроенергия, така и мрежовия оператор са извършили нарушение, изразяващо се в прилагане на различни условия за един и същи вид договори по отношение на определени партньори, при което те са поставени в неравноправно положение като конкуренти. В този смисъл, касационният жалбоподател счита, че предмет на производството не е техническото състояние на преносната мрежа и съоръжения, а поведението на "Енерго - П. П." АД и "Енерго - П. М." АД спрямо дружеството в съпоставка с останалите компании, собственици на обекти на територията. Касационната жалба на Комисията за защита на конкуренцията се поддържа от юрисконсулт Пешевска, която моли да бъде уважена по изложените в нея съображения, както и оспорва касационната жалба подадена от "Г. И." ЕООД. За "Г. И." ЕООД се явява законния представител и упълномощения такъв, които поддържат подадената от тях касационната жалба и молят да бъде уважена, както и се присъдят сторените от дружеството съдебно-деловодни разноски. Ответникът "Енерго - П. П." АД се представлява от адвокат Тодорова, която оспорва двете касационни жалби и моли оспореното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно предвид доводите, съдържащи се в представения по делото писмен отговор. За ответника "Е. С." АД /с предишно наименование "Енерго - П. М." АД/ се явява юрисконсулт Илиева, която оспорва касационната жалба на "Г. И." ЕООД по съображения, развити в писмен отговор и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби, като счита, че съдебното решение е правилно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав, Първа колегия, за да се произнесе достигна до следните правни изводи: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. Предмет на съдебен контрол по жалба на "Енерго - П. П." АД пред тричленния състав на Върховния административен съд, четвърто отделение е Решение № 867/04.11.2015 г., постановено по преписка № 365/2014 г. на Комисията на защита на конкуренцията, в частта, в която е установено, че дружеството е извършило нарушение на чл. 21 ЗЗК, което се изразява в злоупотреба с господстващо положение на пазара на обществено снабдяване с електрическа енергия на потребители от крайния снабдител, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите посредством необоснован отказ от доставка на електрическа енергия, представляващо неравноправно третиране на "Г. И." ООД спрямо останалите потребители на енергия на територията на индустриална зона гр. Н. Пазар. За това нарушение, на "Енерго - П. П." АД е наложена имуществена санкция в размер на 14 422,770 хиляди лева и е постановено прекратяване на нарушението. Съдът е отменил решението на КЗК в посочените части и е установил, че "Енерго - П. П." АД не е извършило нарушение по чл. 21 ЗЗК. Въз основа на събраните по делото доказателства, правилно съдебният състав е приел отсъствие на материално-правните предпоставки, изпълващи някоя от хипотезите, регламентирани в чл. 21 ЗЗК за ангажиране отговорността на дружеството за злоупотреба с господстващо положение. С оглед на този резултат по делото, правилно съдебният състав е отказал да присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на Комисията за защита на конкуренцията. На първо място, съдът обосновано е приел, че "Енерго - П. П." АД е санкционирано за действия, които не са в правомощията му. Съгласно притежаваната от него лицензия, дружеството осъществява дейността "обществено снабдяване с електрическа енергия" за срок от 35 години на обособена територия, в която попада и гр. Н. Пазар. Предметът на дейността на "Енерго - П. П." АД е обществено снабдяване с електрическа енергия и продажбата й на потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа, сделки с електрическа енергия по регулирани цени. Съдът е изследвал приложимата нормативна уредба - Закона за енергетиката /в редакцията, обн. В ДВ, бр. 74/2006 г./ и Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, въз основа на което правилно е приел, че крайният снабдител, каквото качество има санкционираното дружество може да доставя ел. енергия на краен потребител, само когато същият е вече присъединен към съответната разпределителна мрежа, което обстоятелство не е било налице. В конкретния случай, посредством заключението на съдебно-техническата експертиза е установено, че обектът на "Г. И." ЕООД - цех 203А, никога не е бил присъединен самостоятелно към електроразпределителната мрежа, като електроснабдяването на цеха е осъществявано на ниско напрежение през съоръжения, които са били част от вътрешна заводска електрическа мрежа, собственост на завод "К." гр. Н. Пазар. При това установяване, което не е оборено по съответния ред, за да се достави електроенергия на потребителя от страна на "Енерго - П. П." АД, е следвало първо да се извърши присъединяване на цеха към електрическата мрежа, в който смисъл е разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 10 от посочената по-горе наредба, съгласно която присъединяване на съществуващ обект към електрическата мрежа се налага, когато обектът не е присъединен към същата. Предвид изложеното, неоснователни са доводите, съдържащи се в касационните жалби за това, че съдът не бил разграничил хипотезата на отказ за присъединяване към електрическата мрежа от хипотезата на отказ за доставка на електрическа енергия. Това разграничение е ясно направено, видно от мотивите на съдебното решение, като съдът е приел, че в случая не е налице необоснован отказ от доставка на електрическа енергия, за каквото поведение именно е било санкционирано "Енерго - П. П." АД. Допълнителни аргументи за отсъствие на вмененото нарушение, се явяват констатациите, свързани с лошото техническо състояние на мрежовото трасе и на трафопоста, собственост на трети лица, въз основа на което правилно съдът е приел, че отказът да се достави енергия до цеха на "Г. И." ЕООД, се явява обоснован. Лошото техническо състояние на мрежовото трасе, по което се транспортира ел. енергия е установено още през 2002 г., в последствие е констатирано през 2010 г. и през 2011 г., когато е изготвена експертиза за техническото състояние на трафопоста, от който се захранва процесния цех. Съществуващото лошо техническо състояние на трасето и съоръженията до степен непригодност е установено и посредством заключението на съдебно-техническата експертиза, прието в съдебното производство. Настоящата съдебна инстанция споделя и изводите, възприети от съда относно отсъствие на неравностойно положение на "Г. И." ЕООД спрямо останалите потребители на енергия на територията на индустриална зона гр. Н. Пазар. Както в хода на административното, така и на съдебното производство, не е установено такова неравноправно положение. Напротив, след като е изследвало установените схеми на свързване и техническото състояние на съоръженията, използвани за снабдяване с ел. енергия на цех 203А, собственост на "Г. И." ЕООД и тези, снабдяващи обекта на "Глас комерс" ООД, вещото лице е дало заключение, че не е налице "аналогична мрежова ситуация". Установено е, че съоръженията, чрез които се извършва електроснабдяване на обекта на "Глас комерс" ООД са част от електроразпределителната мрежа и същите са в добро техническо състояние. Докато съоръженията, използвани за снабдяване с електрическа енергия на цех 203А са част от вътрешна заводска електрическа мрежа, която е в лошо техническо състояние и не се експлоатира от дълго време, като различните части от тази мрежа са собственост на трети лица. С оспореното решение, тричленният състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на "Г. И." ЕООД против т. 3 от решението на Комисията за защита на конкуренцията, с което е установено, че от страна на "Енерго - П. М." АД /преименувано на "Е. С." АД/ не е извършено нарушение на чл. 21 ЗЗК. И в тази част, съдебното решение се явява обосновано и постановено при правилно приложение на материалния закон. Както се каза по-горе, по делото е установено, че мрежовите съоръжения за снабдяване на обекта, собственост на "Г. И." ЕООД с електрическа енергия, са собственост трети лица, тоест "Енерго - П. М." АД не е техен собственик. "Енерго - П. М." АД притежава лицензията за разпределение на електрическа енергия в географската територия, в която попада гр. Н. пазар, с предмет на дейност - експлоатация и управление на електроразпределителната мрежа /ЕРМ/ на дружеството, чрез която същото извършва пренос и разпределение на електрическа енергия на обособена територия, както и присъединяване към ЕРМ на производители и потребители на енергия. Следователно, както правилно е приел съдът, това дружество не е имало задължението да ремонтира вътрешно-заводската мрежа, обслужваща процесния цех, както и да свързва обектите, намиращи се на територията на гр. Н. Пазар със собствената си електроразпределителната мрежа, без съгласието на собствениците на вътрешно-заводската мрежа. В неговите правомощия е било да констатира техническото състояние на електропреносното трасе и да даде съответните предписания за начина на присъединяване към електроразпределителната мрежа, което е сторено в случая. Въз основа на изложените мотиви, неоснователни са твърденията на касационните жалбоподатели за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбите. Предоставена е възможност на страните да се запознаят с представените писмени доказателства и да вземат становище, проведени са три открити съдебни заседания, в хода на които са уважени доказателствените искания на страните с оглед на техните твърдения и възражения, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и постановено при отсъствие на посочените касационни основания, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателно е искането на процесуалния представител на "Е. С." АД за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, следва да е в размер на 200 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия РЕ ШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2103/15.02.2018 г., постановено по административно дело № 13631/2015 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение. ОСЪЖДА "Г. И." ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. П., ж. к. Т., бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., да заплати в полза на "Е. С." АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. В., бул. "В. В." .№..., юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Решението не подлежи на обжалване.