Решение № 14183 от 27.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14230/2013 г.

Решение № 14183 от 27.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14230/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Агенция за сигурност и охрана - Ахил" ЕООД - гр. София срещу решение № 5661/26.08.2013 г., постановено по адм. дело № 1742/2013 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 1203345/09.08.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 2600/05.11.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП за непризнат данъчен кредит в размер на главница и лихва общо за 120 374,82 лв. за данъчен период от 01.10.20111 г. до 31.03.2012 г. по фактури, издадени от "Титан Билд Мениджмънт" ЕООД, "К и Б Трейд 05" и "Велов" ЕООД. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В голямата си част касационната жалба е насочена не срещу съдебното решение, предмет на обжалване и на настоящия касационен контрол, а срещу действията на приходните органи, извършили ревизията. Изложени са доводи, че е налице реалност на процесните доставки по смисъла на чл. 9 и чл. 25 ЗДДС, които са удостоверени с двустранно подписани между страните протоколи и издадени впоследствие фактури. Твърди, че при комисионния договор няма изискване за нарочна форма на договора, както и че не е задължително в издадената фактура да се конкретизира договора. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, ведно с произтичащите от това законови последици. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Горанов я оспорва с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд за да отхвърли жалбата е приел, че спорните фактури от доставчиците "Титан Билд Мениджмънт" ЕООД, "К и Б Трейд 05" и "Велов" ЕООД не отговарят на изискванията на чл. 114, ал. 1, т. 9 и 11 ЗДДС, тъй като в тях не е бил посочен видът на услугата, количеството извършена работа и единична цена на същата без ДДС. Според съда стопанските операции във фактурите са описани като "по договор", без да са посочени номер или дата на договор, количеството и вида на услугата съгласно цитираната разпоредба. Неяснотата на предмета на доставките съдът е приел, че е пренесена и в представените бланкетни и неконкретизирани договори без уговорено възнаграждение, което препятства възможността за доказване реалността на услугите, респ. настъпването на данъчното събитие. Съдът е обсъдил приемателно-предавателните протоколи, в които липсват данни за количества и единична цена на услугите, както и техния вид. Съдът е направил извод, че при липса на съществен реквизит на спорните фактури относно отразените в тях данъчно събитие, то за жалбоподателя не е налице едно от условията за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит, посочени в чл. 71, т. 1 ЗДДС, а именно да притежава данъчен документ в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 ЗДДС, което според съда представлява самостоятелно основание за отказ на приспадане на данъчен кредит. За основателни са приети изводите на приходните органи за недоказаност на реалното извършване на документираните посреднически услуги Съдът е изложил мотиви, че посредническата услуга се извършва чрез фактически действия, а крайния резултат е сделка, по която посредникът не е страна, но е страна субектът, от името и за сметка на който посредникът е действал. В обжалваното решение е прието, че липсва конкретен резултат, настъпил за жалбоподателя, вследствие посредническата дейност на тримата доставчици. Въз основа на тези мотиви съдът е счел, че жалбата е неоснователна и я е отхвърлил. Обжалваното решение е правилно постановено. Реалността на доставките на стоки и/или услуги е основополагащо за законосъобразното упражняване на правото на получател по доставка на данъчен кредит. При доказана реалност на доставките, дори да не са изпълнени някои формални изисквания на закона, данъчният кредит ще бъде признат, тъй като съдебната практика на СЕС приема, че неспазването на някои от формалностите, не е пречка да се приеме, че е налице правото на данъчен кредит. В този смисъл е и решение по дело С-284/11 ("ЕМС - България Транспорт" ООД). В това решение СЕС е приел, че би било различно, ако нарушаването на тези формални изисквания възпрепятства представянето на сигурно доказателство, че са изпълнени основните изисквания, което означава, че при всеки отделен случай съдът следва да извършва конкретна преценка. В процесния случай няма спор между страните по делото, че "Титан Билд Мениджмънт" ЕООД, "К и Б Трейд 05" и "Велов" ЕООД са издали на касатора фактури, в които като предмет на стопанската операция е отразено "по договор". Наистина няма задължителен реквизит на фактурите, в тях подробно да се описва предмета на доставката, но в същото време се изисква съгласно чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС да се впише вида на услугата, което в процесния случай не е сторено. Приложените по делото комисионни договори с посочените доставчици съдържат неяснота на предмета - намиране на контрагенти. Тази неяснота е налице и в приемателно-предавателните протоколи, в които е отбелязано, че е отчетена извършената услуга по договора. От така ангажираните от касатора доказателства, правилно решаващият съд е направил извод, че бланкетните и неконкретизирани договори без уговорено възнаграждение препятства възможността за доказване реалността на услугите, респ. настъпването на данъчното събитие. Липсата на такава конкретизация в договорите, фактурите и приемателно-предавателните протоколи препятстват касатора законосъобразно да упражни правото на данъчен кредит поради недоказаност предмета на услугата, както и нейното реално извършване. Какво е отчетено по тези договори не се изяснява от цитираните протоколи за предаване на услугата. Посредническата дейност е регламентирана в ТЗ. Посредническата услуга по смисъла на чл. 49 ТЗ се извършва от посредник, който по занятие посредничи за сключване на сделки. Съгласно разпоредбата на чл. 50 ТЗ търговският посредник е длъжен да води дневник, в който да вписва ежедневно всички сключени договори, а чл. 51 ТЗ определя, че посредникът има право на възнаграждение, което се дължи от едната или от двете страни съобразно тяхната уговорка. Това означава, че посредникът чрез своята услуга способства за сключване на определена сделка между двама съконтрахенти. Той е връзката между тях и извършва подготвителната дейност за сключване на договора, което не означава, че е участник при самото сключване на договора, а само подпомага този основен процес, който се ръководи от основните страни по бъдещия договор. Затова неговата дейност се състои в свързването на страните по договора и в този смисъл той представлява това свързващо звено, без да е пряк участник в съответното договаряне. В процесния случай доказателства в какво се състои посредническата дейност и как е осъществена тя не са представени по делото, нито се съдържа такова уточнение и в жалбата срещу ревизионния акт, подадена до първоинстанционния съд. При неустановяване на конкретни фактически действия по извършване на посреднически услуги, законосъобразни са изводите на съда за неналичие на предпоставките на правото на данъчен кредит - чл. 71, т. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 9 ЗДДС. Сочените от касатора процесуални нарушения в административното производство по издаването и връчването на ревизионния доклад са неоснователни и те не могат да опорочат оспорения пред първоинстанционния съд ревизионен акт. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице основания за отмяната му, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото и направеното искане от юриск. Горанов, на дирекция "ОДОП" - гр. София не се дължи юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова е присъдено от първоинстанционния съд и то съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК е за цялото съдебно производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно, както е при адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,