Решение № 14624 от 10.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2265/2011 г.

Решение № 14624 от 10.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2265/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на "Прима Агро" ООД със седалище и адрес на управление с. Цалапица, област Пловдив, ул. "Л. Каравелов" № 13, представлявано от управителя Цветан Йорданов Китов, чрез адв. Т. Чочева, против Решение № 1689 от 7.12.2010 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 1550/2010 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № 161000043/10.05.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 513 от 13.07.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице за данъчни периоди през 2008 и 2009 г. е начислен допълнително общо 107 248,61 лв. ДДС и не е признато право на данъчен кредит в данъчни периоди м. 11.2008 г. и м. 04 и 05.2009 г. по доставки на транспортни услуги от ЕТ "Венко Сичев" и спедиторски услуги от "Измир транс" ООД общо в размер на 864 лв. и съответни лихви.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необсъждане на представени от ревизираното лице доказателства във връзка с твърдяните от него вътреобщностни доставки /ВОД/ - 7 броя декларации-потвърждения по чл. 45, ал. 2 ППЗДДС, представени в ревизионното производство на 28.05.2009 г. Изискването за представени документи за транспортирането на стоката по чл. 45, ал. 2 ППЗДДС е алтернативно, а не кумулативно. В нарушение на процесуалните правила съдът отказал да разпита като свидетели шофьорите на автомобилите, извършили превоза. Не са обсъдени доказателствата, представени с жалбата и впоследствие с изрична молба от 8.11.2010 г. Необоснован е фактическият извод на съда, че е недоказано транспортирането на стоките до Румъния. Иска се отмяна на решението и на РА, както и присъждане на направените разноски.

Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", Пловдив при ЦУ на НАП не взема становище по нея.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното:

С РА е начислен ДДС в размер на 9 354 лв. върху данъчна основа 46 770 лв. по фактура № 1000000001/28.10.2008 г., документираща доставка в полза на "Конев импорт експорт" ООД, регистрирано за целите на ДДС в Румъния, с предмет 3 400 опаковки дъвки. Органите по приходите са приели, въз основа на събрани доказателства по реда на Регламент ЕО за административно сътрудничество 1798/2003 г. и проверка на посочената фирма-превозвач ЕТ "Венко Сичев", че не е доказана декларираната от РЛ ВОД, защото не е доказано транспортирането на стоките до Румъния от ЕТ "Венко Сичев".

С РА е начислен ДДС в размер на 70 363,33 лв. по фактури от 2009 г., документиращи доставки в полза на "Ади Транс Експорт-Импорт" ООД, регистрирано за целите на ДДС в Румъния. Органите по приходите са приели, въз основа на събрани доказателства по реда на Регламента за административно сътрудничество от 2003 г. и проверки на посочените като спедитор "Измир транс" ООД и превозвачите "Градина Димов" ООД и "Дани транс" ООД фирми, че не са доказани декларираните от РЛ ВОД, защото не е доказано транспортирането на стоките до Румъния от "Градина Димов" ООД, "Дани транс" ООД и "Измир транс" ООД като спедитор.

С РА е начислен ДДС в размер на 18 797,28 лв. по фактури от 2008 г., документиращи доставки в полза на "Универсал македон" ООД, регистрирано за целите на ДДС в Румъния. Органите по приходите са приели, въз основа на събрани доказателства по реда на Регламента за административно сътрудничество от 2003 г., че не са доказани декларираните от РЛ ВОД, защото не е доказано транспортирането на стоките до Румъния от Auto B. M. G. S. R. L.

С РА е отказано право на данъчен кредит в посочения по-горе размер по доставките на транспортни и спедиторски услуги на ЕТ "Венко Сичев" и "Измир транс" ООД. Органите по приходите са приели, че е недоказан превоз с автомобил РА 6811/С 1339 ЕР от ЕТ "Венко Сичев", както и спедиционни услуги от "Измир транс" ООД с превозвачи "Градина Димов" ООД и "Дани транс" ООД.

Касационната жалба е частично основателна.

1 . Не са оправдани оплакванията в касационната жалба за допуснати от страна на първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила. Твърдението за неокомплектоване на административната преписка е голословно, ще повече, че ако касаторът разполага със 7 броя декларации-потвърждения по смисъла на чл. 45, ал. 2 ППЗДДС от страна на получателите по спорните доставки, е могъл да ги представи, както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция. Не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и поради отказа за разпит на свидетели, тъй като законовите изисквания за доказване на транспортиране на стоките при ВОД не допускат гласни доказателства.

Обосновани са изводите на административния съд относно недоказано транспортиране на стоките до Румъния като предмет на ВОД с получатели "Ади Транс Експорт-Импорт" ООД и "Универсал македон" ООД, регистрирани по ДДС лица. Резултатите от проверките по реда на Регламент 1798/2003 г. за административно сътрудничество в областта на ДДС, обективирани във формуляри SCAC, установяват, липсата на декларирани ВОП по доставките на ревизираното лице. Отделно от това, декларациите на представляващите посочените превозвачи "Градина Димов" ООД и "Дани транс" ООД, са категорични, че не са имали никакви отношения с жалбоподателя или с посоченото като спедитор "Измир транс" ООД, както и липсват доказателства за транспортирането на стоката до Румъния с получател "Универсал македон" ООД. Доказателства за закупуване на винетни такси и други плащания за пътуване по републиканската пътна мрежа на Румъния сами по себе си не са доказателство за спорния транспорт. Решението в частта му, с която е начислен ДДС върху недоказаните ВОД с тези получатели и е отказан данъчен кредит по фактурите на посочения за спедитор "Измир транс" ООД следва да остане в сила.

1. Решението в останалата му част е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост..

Относно транспорта на стоката по фактура № 1000000001/28.10.2008 г. е представена товарителница. Посоченият като превозвач ЕТ "Венко Сичев" е потвърдил извършването на превоза, за който са представени и доказателства за заплащането му от страна на ревизираното лице, както и пътен лист за извършения превоз. Съгласно информацията, получена по реда на посочения по-горе Регламент, относно получателя "Конев импорт експорт" ООД, е установено деклариране на ВОП по фактура № 1000000001/28.10.2008 г. на 3 400 опаковки дъвки. Извършващият ревизия на това дружество румънски ревизиращ екип е установил, че стоките, предмет на декларираната ВОП са предмет на последваща доставка, като е констатирана липса на доказателства за транспортиране на стоката до България, където е последващия получател. Посочената констатация съдържа признание, че стоките, все пак, са получени на румънска територия. Отделно от всичко това, по делото е представено писмено потвърждение от страна на посочения получател на стоките от 28.10.2008 г. Подписът на получателя на този документ не е бил оспорен и той, в качеството му на частен свидетелстващ документ, е следвало да бъде преценяван съвкупно с останалите доказателства. Оправдано в касационната жалба се поддържа, че в тази част, без всякакво основание съдът е приел, че въпреки посоченото писмено потвърждение, транспортирането на стоката не е доказано. Съгласно чл. 45, ал. 2 б. "а" ППЗДДС, доказателствата за транспортиране на стоката са дадени алтернативно - транспортен документ или писмено потвърждение от получателя. В случая налице са били и двата документа. Решението, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на касатора против РА, в частта му, с която е начислен ДДС в размер на 9 354 лв. върху данъчна основа 46 770 лв. по фактура № 1000000001/28.10.2008 г. и е отказан данъчен кредит в размер на 200 лв. по фактура № 630/01.11.2008 г. с доставчик ЕТ "Венко Сичев" следва да се отмени, както и в съответната му част за разноските, с която ревизираното лице е осъдено да заплати юрисконсултско възнаграждение над сумата 2 381,40 лв. и вместо него в тази част да се постанови ново, с което РА в посочената част бъде отменен.

При този изход на процеса на касатора се дължат разноски в размер на 4,42 лв., в зависимост от уважената част на жалбата само върху разноските за държавни такси, тъй като в договорите за правна помощ към пълномощните на процесуалните му представители липсват записани действително внесени суми за адвокатски хонорар.

Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение