Решение № 11023 от 16.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2783/2024 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 405а от Кодекса на труда (КТ). Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Благоевград, представлявана от старши юрисконсулт Е. Портокалска срещу решение 2539/22.12.2023г., постановено по адм. дело 539/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК неправилно приложение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на процесното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли първоинстанционната жалба. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Велев БГ 2019 ООД със седалище и адрес на управление гр Гоце Делчев в писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно, поради което иска оставянето му в сила. Ответникът Д. С. Б. не изразява становище в законоустановения срок. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното съдебно решение за правилно. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Постановление 23046444/10.05.2023 г. за съществуването на трудово правоотношение, считано от 23.03.2023 г., между Д. С. Б. и Велев БГ 2019 ООД за изпълняването на длъжността строителен работник в строителен обект Магазин и пристройка към него , намиращ се в гр. Банско и и предписание 23046444/10.05.2023 г. След анализ на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд намира, че административният акт е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, установени в нормите на чл. 34, ал.7 АПК и чл. 36, ал. 3 АПК, при накърняване правото на участие на страните в производството и неизясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Решението е неправилно. От фактическа страна е установено, че между Вълев БГ 2019 ООД и Д. Б. е сключен трудов договор 121/23.01.2023 г., съгласно който Б. е нает безсрочно като Работник строителство , на пълно работно време, с място на работа строителен обект и с месечно възнаграждение от 780 лв. Този договор е прекратен на 01.03.2023 г. по молба на работника от 28.02.2023 г. със заповед 121/23/01.03.2023 г. на работодателя. Като част от административната преписка е приета декларация от 23.03.2023 г. на лицето, в която е посочено, че работи в дружеството от един месец като строителен работник . По делото е представена призовка до Велев БГ 2019 ООД, подписана от четирима инспектори на ДИТ, с която се изискват неоткрити при проверка на строителния обект документи. Постановлението е издадено от инспектор при ДИТ - Благоевград при позоваване на чл. 405а, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, а от фактическа, че на 23.03.2023 г. Велев БГ 2019 ООД, в качеството си на работодател, е допуснал нарушение на трудовото законодателство като не е сключил писмен трудов договор с Б. за предоставяната от него работна сила в експлоатирания от Велев БГ 2019 ООД строителен обект Магазин и пристройка към него, намиращ се в гр. Банско, ПИ 02679.1739, м. Забиница по КК на гр. Банско. Административният орган се е мотивирал, че при проверката на 23.03.2023 г. на строителния обект е заварен Д. Б. да работи като строителен работник без със същия да е сключен трудов договор. Били са разпитани и свидетели. Работодателят и Б. са били в трудово правоотношение по силата на трудов договор 121/23.01.2023г., който е бил прекратен със Заповед 121/01.03.2023г. на управителя на Велев БГ 2019 ООД. За тези документи дружеството е изпратило по надлежния ред Уведомления по чл.62, ал.5 от КТ до Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) за регистриране в регистъра на трудовите договори. Установено е, че на обекта на контрол на 23.03.2023г. е полаган труд и от лица, работещи за Кентавър груп 2017 ООД - гр.Хаджидимово. Всички тези лица са полагали труд на работна площадка, която има характера на работно място по смисъла на §1, т.4 от ДР на КТ и е експлоатирана от двете дружества. За да се формира извод за характера на съществуващото правоотношение, от значение е дали работата е била организирана от Велев БГ 2019 ООД и дали се е осъществявала под неговото ръководство или изпълнителят е действал самостоятелно. Неправилно съдът е приел, че административният акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Неспазването на административнопроизводствените правила по чл.35, чл.36 от АПК е съществено и води до нарушаване на принципа по чл.7 от АПК. Доказването в административния процес е дейност по издирване и установяване на правнозначимите факти тоест на фактите, които биха допринесли за изясняването и правилното решаване на спора. Разпоредбата на чл.35 АПК е една от импликациите на принципа за участие за страните, както и за постигане на обективната истина. Нормата на чл.35 АПК създава насрещно задължение на административния орган да приеме и разгледа обясненията и възраженията на заинтересованите лица. Тази превантивна защита се намира в пряка връзка с разпоредбите на чл.34 АПК и се явява тяхно логическо продължение, както и във връзка с принципа на истинност, установен в разпоредбата на чл.7 АПК. Не на последно място, значение има и фактът, че пълното изясняване на фактическата обстановка има определящо значение за коректната правна квалификация на всеки конкретен случай и хипотеза. Съгласно чл. 36, ал. 2 от АПК, страните оказват съдействие на органа при събирането на доказателства. Те са длъжни да представят доказателства, които се намират при тях и не се намират при административния орган. Настоящата инстанция не споделя и извода на първоинстанционния съд, че жалбоподателят е лишен изцяло от право да се защити чрез възражение срещу събрани доказателства. Дружеството е било призовано по реда на чл.45 от АПК за извършване на проверка по документи в ДИТ - Благоевград с Призовка с Изх. 23018600/23.03.2023г. Било е описано какви документи следва да бъдат представени за провеждане на пълно и всестранно административно производство. Такива не са били представени до приключване на образуваното административно производство, което е завършило с издаване на оспорените постановление и предписание. С това си бездействие жалбоподателят не е оказал съдействие на контролният орган да установи допълнителни факти и обстоятелства свързани с проверката, с което така лишеният от право на защита търговец не е изпълнил на свой ред задължението произтичащо от нормата на чл.36, ал.2 от АПК. Не е налице императивно вменено задължение на Дирекция Инспекция по труда при издаване на постановлението по чл.405а, ал.1 от КТ да изследва волята на работника/служителя дали иска или не иска да сключи трудов договор. Издаването на постановлението е вменено императивно на директора на Дирекция Инспекция по труда по аргумент и от чл.1, ал.2 от КТ, в който императивно е предвидено, че отношенията по предоставяне на работна сила са трудови и се оформят с трудов договор. Според, чл.1, ал.2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Следователно, волята и съгласието на работника да сключи трудов договор, в случая не представлява задължително условие за издаване на постановлението по чл.405а, ал.1 КТ. Същото се издава по силата на закона (КТ), когато се установят при проверката елементите по трудовото правоотношение а именно предоставяне на работна сила от лицето с определено работно място, работно време, почивки, възнаграждение. Съгласно чл.405а, ал.4 от КТ, с оглед постановлението по ал. 1 контролните органи на инспекцията по труда дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор. В случаите по ал.1, изречение трето трудовият договор се сключва от датата на възникването на трудовото правоотношение, определена в постановлението. Ако такава дата не е определена, трудовият договор се сключва от датата на издаване на постановлението. Предвид установените по делото факти и обстоятелства, обоснован е изводът на административния орган, че осъществяваната от лицето дейност е в изпълнение на трудови функции и безспорно представлява предоставяне на работна сила, по смисъла на чл.1, ал.2 КТ, според който отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. От събраните по делото доказателства е установено наличието на елементите на трудово правоотношение престиране на работна сила за извършване на еднородна дейност през определен период от време срещу уговорено възнаграждение, което е определено като месечно възнаграждение, а не за извършване на дейност, определена по обем. Установено е също наличие на работно време, почивка в рамките на работния ден, наличие на работно място. Дейността, която е изпълнявало лицето се изразява в осъществяване на еднородни повтарящи се действия, която по отношение на други лица е уредена като трудово правоотношение. Лицето е осъществявало определени трудови функции, което по своето естество представлява престиране на работна сила. Определящо значение за характера на правоотношението имат съществените елементи на договора, а не наименованието на договора, с който е оформено това правоотношение. Без значение за преценката относно характера на правоотношението е продължителността, през която се осъществява дейността, тъй като работна сила може да се престира за определен период от време, съответно трудовия договор може да е срочен и/или за непълно работно време. По делото са налице достатъчно доказателства, събрани по установения от закона ред, които да установяват релевантните за спора факти и обстоятелства. Констатациите при извършената проверка са удостоверени в съставения протокол за проверка, който представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила, освен това е налице писмена декларация от лицето. Предвид изложеното настоящият касационен състав намира, че следва да отмени първоинстанционното решение и вместо него да отхвърли жалбата срещу постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение издадено от директора на Дирекция Инспекция по труда - Благоевград. Предвид изхода на спора, акцесорната претенция на касационния жалбоподател за присъждане на разноски следва да бъде уважена в размер на 200,00 (двеста) лева юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, определено от съда на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,