Решение № 8054 от 21.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 362/2025 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на СДВР против решение 22623/07.11.2024 г. по адм. д. 5751/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Възразява, че медийното отразяване на инцидента не се дължи на факта на задържане на ищеца, а на обстоятелствата, които характеризират инцидента. Моли да бъде отменено решението на съда в осъдителната част и претендира заплащане на разноски по делото. В съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Страхинов. Ответникът - С. С. А., редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е частично основателна. Налице са предпоставките по чл. 1 от ЗОДОВ, но е висок определеният размер на обезщетението. Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството е образувано по искова молба, депозирана от С. С. А. срещу Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която е предявен иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 001 лева, настъпили в резултат на незаконното му задържане за срок от 24 часа със Заповед 225зз-1058 от 17.08.2020 г., издадена от полицейски орган служител на Отдел Специализирани полицейски сили СДВР, ведно със законните лихви, считано от предявяване на исковата претенция 08.04.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и иск за мораторни лихви в размер на 200 лева, за периода 10.11.2021 г. датата на влизане в сила на окончателното решение по адм. дело 8218/2021 г. по описа на АССГ до завеждане на исковата молба 08.04.2022 г. Съдът е осъдил Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на С. С. А. сумата от 4 500 лева обезщетение за претърпени в периода 17.08.2020 г. 10.11.2021 г., неимуществени вреди от незаконосъобразно задържане, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, въз основа на Заповед за задържане на лице рег. 255зз-1058 от 17.08.2020 г., издадена от полицейски орган при отдел Специализирани полицейски сили СДВР, ведно със законните лихви, считано от 08.04.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и сумата от 178,75 лева мораторни лихви върху присъденото обезщетение за периода 10.11.2021 г. 08.04.2022 г. Съдът е отхвърлил като недоказани предявените искове от А. срещу Столична дирекция на вътрешните работи за разликата от 501 лева между пълния предявен размер от 5 001 лева и уважения размер от 4 500 лева и за мораторни лихви, с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за разликата от 21,25 (двадесет и един лева и двадесет и пет стотинки) лева между пълния предявен размер от 200 лева и уважения размер от 178,75 лева. Осъдил е СДВР да заплати на А. сумата от 2 350 лева направени разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по адм. дело 3306/2022 г. по описа на АССГ, адм. дело 7603/2022 г. по описа на ВАС и адм. дело 5751/2023 г. по описа на АССГ. Осъдил е А. да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи сумата от 60 лева юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство по адм. дело 3306/2022 г. по описа на АССГ, адм. дело 7603/2022 г. по описа на ВАС и адм. дело 5751/2023 г. по описа на АССГ. Изложил е мотиви, че задържането на основание чл. 72, ал. 1 от Закона за МВР е административна мярка за принуда, която има за правна последица ограничаване на правото на свободно придвижване. Незаконосъобразното ограничаване на това право неминуемо е свързано с негативни преживявания, които се отразяват на емоционалното, физическото и психическото състояние на задържаното лице. Съдът е приел за безспорно, че предпоставка за задържането на ищеца С. А. е изясняването на евентуалната му съпричасност към престъпление, за което органите на Първо РУ СДВР са започнали разследване при условията на чл. 212, ал. 2 от НПК. Съгласно тази разпоредба досъдебното производство се счита за образувано с първото действие по разследването. Като е анализирал хронологията на извършените процесуални действия в хода на разследването, приел, че към момента на издаване на отменената като незаконосъобразна Заповед за задържане на ищеца на 17.08.2020 г. в 22,30 ч., не е било започнало провеждането на процесулно следствени действия по досъдебното производство, по което впоследствие той е привлечен към наказателна отговорност. Съдът е приел, че ищецът е преживял силен стрес, тревога и безпокойство в резултат на публичното му унизяване и злепоставяне пред близки и познати, а чувството на несигурност, огорчение, обида и накърнено достойнство, които е изпитал по време на задържането, са прераснали в усещане за произвол и явна несправедливост, видно от показанията на разпитаните свидетели, което го е мотивирало и да търси реализация извън страната. Поради това е приел, че са налице материалноправните предпоставки на обективната отговорност на ответника за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Налице е незаконосъобразен административен акт, който е отменен по съдебен ред. В резултат на този незаконосъобразен акт ищецът е търпял описаните в исковата молба и установени от ангажираните доказателства неимуществени вреди през целия инкриминиран период, от момента на задържането му на 17.08.2020 г. до влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразния административен акт 10.11.2021 г. Установена от доказателствата по делото е и пряката причинна връзка между незаконосъобразния административен акт и настъпилите неимуществени вреди. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Настоящото производство е образувано след отмяна на решение 4284/24.06.2022 г., постановено по адм. дело 3306/2022 г. по описа на АССГ, с решение 6293/23.06.2023 г. по адм. дело 7603/2022 г. по описа на Трето отделение на Върховния административен съд. В мотивите на отменителното решение е посочено, че присъденото обезщетение не отчита установени по делото факти, поради което се явява несъответно на критерия за справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД. В този аспект, е отразено, че отмяната на заповедта за задържане не изключва извършване на неправомерни действия, които следва да бъдат отчетени при определяне на размера на обезщетението, съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ. Обърнато е внимание на информацията за воденото наказателно производство срещу ищеца и значението му за настъпване на вредите, чието обезщетение се претендира. Указано е, че моралните вреди, изразяващи се в обида, срам и неудобство са понесени в кратък период непосредствено след задържането, а не в рамките на заявения в исковата молба почти две годишен период - от 17.08.2020 г. до 10.11.2021 г. Посочено е, че не са събрани доказателства за наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконната административна дейност и твърдените вреди - отстряването на ищеца от заеманата длъжност и създадените затруднения при последващата му професионална реализация, които са го принудили да напусне страната. От фактическа страна по делото е установено, че на 17.08.2020 г. въз основа на издадена, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи, Заповед рег. 225зз-1058 от полицейски орган старши полицай при отдел Специализирани полицейски сили при СДВР (л. 4 и л. 12, АХД 11204/20 г. по описа на СРС), ищецът С. С. А. е бил задържан в помещение за временно задържане на 01 РУ СДВР за времето от 22:30 ч. на 17.08.2020 г. до 21:00 ч. на 18.08.2020 г. Заповедта е отменена с решение от 25.05.2021 г. по адм. дело 11204/2020 г. по описа на Софийски районен съд, потвърдено с решение 6544 от 10.11.2021 г. по адм. дело 8218/2021 г. по описа на АССГ. Съдебните състави са приели, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на чл. 146, т. 3 и т. 5 от АПК не съдържа фактическо описание на посоченото основание по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, което е нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР не са посочени конкретни данни и информация за какво престъпление е заподозряно лицето, както и че приложената принудителна административна мярка задържане за срок до 24 часа е непропорционална на целите, визирани в чл. 22 от ЗАНН. Повод за задържането на ищеца станало поведението му по време на провеждано протестно шествие в района на Посолството на Република Румъния в гр.София. Към приобщеното в настоящото административно производство НАХД 11204/2020 г. по описа на СРС, НО, 102 състав са приложени заверени копия на материали от досъдебно производство ЗМК 1399/2020 г. по описа на 01 РУ СДВР, пр. пр. 31393/2020 г. по описа на СРП, от които е видно, че досъдебно производство ЗМК 1399/2020 г. по описа на 01 РУ СДВР е образувано за разследване на извършено престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК. Независимо от подробните указания в отменителното решение, административният съд не е обсъдил всички събрани доказателства. Основният необоснован извод на съда, който е довел до неправилност на решението, се основава на преценката, че наказателното производство срещу ищеца, към момента на издаване на отменената като незаконосъобразна Заповед за задържане на ищеца на 17.08.2020 г. в 22,30 ч., не е било започнало. Съдът е приел, че провеждането на процесулно следствени действия по досъдебното производство, по което впоследствие ищецът е привлечен към наказателна отговорност, е започнало непосредствено след фактическото му задържане по ЗМВР. Предмет на настоящото производство са преживените от ищеца негативни емоции по време на 24 часовото му задържане, а не преживяванията му към момента на издаването на отменената заповед на задържане. А установената от съда фактическа обстановка безспорно води до извод, че веднага след задържането на ищеца, са започнали процесуално-следствените действия във връзка с образуваното срещу него наказателно производство по чл. 325, ал. 1 от НК непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. От това следва, че по време на 24-часовото му задържане, когато той твърди, че е изживял стрес и негативни емоции, са били извършвани процесуално-следствени действия, които са целели да установят неговото участие в инцидента пред Румънската посолство на 17.08.2020 г. и които също са се отразили отрицателно на неговото емоционално състояние. Безспорно е, че едно незаконосъобразно 24-часово задържане поражда както отрицателни емоции у задържаното лице, така и в общественото мнение и отношение към него. В случая обаче е трудно да се разграничи кое от двете основания незаконното задържане или образуваното наказателно производство, което и към момента на настоящото производство е висящо, са предизвикали по-голям стрес и отрицателни лични емоции, а също така и отрицателен отзвук в обществото. Двете събития в живота на ищеца не могат да бъдат разглеждани независимо едно от друго и всяко от тях е дало своето отражение върху неговата психика и преживявания. Като не е съобразил това и не е спазил указанията на касационната инстанция, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в частта относно размера на присъденото обезщетение. Като отчита въздействието върху емоционалните преживявания на ищеца както на незаконосъобразното му задържане, така и на образуваното срещу него наказателно производство, касационната инстанция счита, че обезщетението, дължимо от отменената заповед за задържане на ищеца, следва да бъде определено в размер на 1000 лв. Този размер е съобразен както с установеното по делото състояние на ищеца, така и с практиката на съда по подобни казуси. С оглед на това, обжалваното осъдително решение следва да бъде отменено в частта от 1000 лв. до 4500 лв. и за тази разлика предявеният иск следва да бъде отхвърлен. В частта на присъдените мораторни лихви, обжалваното решение следва да бъде отменено за размера над 41.66 лв. до присъдения размер от 178.75 лв. С оглед изхода на спора следва да се коригират и присъдените разноски по делото. На процесуалния представител на ищеца следва да се присъди вазнаграждение в размер на 480 лв., а на касационния жалбоподател - 260 лв. юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение