Решение № 9903 от 27.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12502/2018 г.

Решение № 9903 от 27.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12502/2018 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на В. Кишкилов от [населено място] против решение № 29 от 27.03.2018 г., постановено по адм. дело № 354/2017 г. по описа на Административен съд-Габрово, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 1051/02.11.2017 г. на зам. кмета на Община Севлиево, издадена на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж, представляващ "Сглобяема стопанска постройка" на един етаж от дървена конструкция, с дължина 25, 50 м и ширина 4, 10 м, находяща се в земл. на с. Кръвеник. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отмени оспорената заповед. Ответникът зам. кмет на Община Севлиево оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за материалноправно законосъобразна. В мотивите липсват установявания относно времето на извършване на строежа, разпореден за премахване и наличието на условия по § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и по § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Правилно първоинстанционният съд приема, че в случая се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, стопанска постройка със стопанско предназначение по чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ (ползва се за съхранение на продукция и инвентар, кото функциите й са съвместими с предназначението на земята съгласно Наредба № 19/24.10.2012 г. за строителството в земеделските земи), която може да бъде извършена без промяна предназначението на земята и без одобряване на инвестиционни проекти, но за нея се изисква разрешение за строеж. В случая такова липсва и това квалифицира строежа като незаконен по чл. 225а, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Търпимостта на строежа е материалноправна пречка за премахването му, поради което съдът дължи проверката й дори когато органът не е изследвал предпоставките за нея по § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и по § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ 2012 г. За да се прецени наличието им е необходимо да се установи времето на извършване на строежа. В случая не са събрани доказателства за това, което се явява съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 9, ал. 3 и ал. 4 АПК, както и по чл. 171, ал. 2 и ал. 4 АПК. Липсата на фактически установявания относно времето на извършване на строежа и съответствието му с правилата и нормативите по устройство на територията към момента на извършване и по ЗУТ, препятства касационния контрол, поради окето делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,