Решение № 2934 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 697/2019 г.

Решение № 2934 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 697/2019 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Стойчев срещу Решение № 2222/28.11.2018 г. на Административен съд – Бургас по адм. дело № 3152/2017 г. в частта, с която е отхвърлено оспорването му на Заповед № РД-08-692/11.10.2017 г. на кмета на община Айтос в частта относно одобряването на изменение на регулационния план за УПИ XII-44, кв. 23 по плана на с. Съдиево, община Айтос, състоящо се в разделянето на УПИ XII-44 и образуването на два нови УПИ XII-44 и УПИ XV-44.

Ответниците кметът на община Айтос, З. Тенева, И. Тенев, И. Тенев и Е. Тенева са на становище за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на атакуваното решение.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Имотът е предмет на съдебна делба, а изменението на регулационния план с обособяването на два нови имота е предприето на основание чл. 134, ал. 2, т. 7 ЗУТ – по предложение на Районен съд – Айтос, разглеждащ гр. дело № 176/2016 г. за делбата на УПИ.

а. Законосъобразността на процедурата по изменение на ПУП в посочената хипотеза не е поставена в зависимост от съгласието на съделителите, респ. от внасянето на общ проект за разделянето на имота. Ако такъв е представен, последицата би била влизането в сила на акта за одобряване на плана с издаването му – чл. 201, ал. 3 вр. чл. 15, ал. 6 ЗУТ. При липсата на съгласуваност между насрещните страни, както е в случая, заповедта за ПУП подлежи на обжалване по реда на чл. 215 ЗУТ.

б. Затова, дори и да са допуснати нарушения от административния орган относно съобщаването на нареждането до страните за внасяне на проекта, те не са съществени и обуславящи отмяната на крайния акт в производството. Оспорването от касатора на заповедта за изменение на плана и поддържането й от ответниците – съделители сочи на различни позиции по местоположението на границата между имотите, но не изключва правомощието да се разпореди промяна в регулацията. Несъгласието между страните се преодолява именно със заповедта за одобряване на ПУП, чиято проверка за законосъобразност се подчинява на обективни критерии – чл. 201, ал. 2 ЗУТ.

1. В хода на процеса по съдебна делба на УПИ администрацията дава становище, чиято цел е да отговори на въпроса дали имотът е поделяем според предложението на съда, основано на приетата по делбеното дело експертиза – арг. чл. 201, ал. 1 ЗУТ. Това становище предопределя и предмета на последващата заповед за изменение на ПУП на основание чл. 134, ал. 2, т. 7 ЗУТ.

Внесеният от Е. Тенев (наследодател на ответниците) проект за разделение е съобразен със скицата-проект по делото за делба и е бил обект на проверка с приетата от административния съд техническа експертиза, която го потвърждава. Образуваните нови УПИ отговарят на изискванията на ЗУТ за лице и повърхност – чл. 210, ал. 2 вр. чл. 19, ал. 1, т. 4 ЗУТ, размерите на УПИ XV-44 са намалени в границите на допустимото от ал. 4 на чл. 19 от закона, а проектираните имоти съответстват и на определените с влязлото в сила съдебно решение по допускане на делбата квоти в съсобствеността. Тези констатации на първата инстанция по същество изчерпват обхвата на дължимата конкретна съдебна проверка и са достатъчни да обосноват решаващия извод на съда за законосъобразността на акта за изменение на плана за регулация (съдебното решение в частта, отменяща заповедта относно плана за застрояване, не е обжалвано и е извън касационния контрол).

1. Евентуалното съществуване на други варианти за разделяне на УПИ не е порок на акта за ПУП. Разпоредените правни последици реализират предложението на делбения съд, което предпоставя предмета на административното производство – вж. по-горе т. 2. По тази причина, противно на тезата на касатора, процесуалната активност по противопоставяне на алтернативни възможности за решение на въпроса поделяем ли е имотът, респ. по какъв начин, е следвало да бъде проявена в производството по делото за делба, а не в настоящото.

1. Неоснователен е и последният касационен довод – че при образуването на гражданското дело е имало постройки в имота и съсобствениците ги били премахнали в нарушение на чл. 195 ЗУТ, което се е отразило на делбата, тъй като имотът би могъл да се окаже неделим.

а. Заявление за заличаване на обектите от кадастъра е подадено от Е. Тенев още през 2014 г., обективни данни за наличието им към момента на допускане на делбата няма и не са констатирани от вещите лица по двете дела. Като последица, премахнатите постройки обективно не рефлектират върху ситуирането на проектираната регулационна линия, разделяща УПИ. Меродавно за съответствието на заповедта за одобряване на регулацията със закона е състоянието на имота към момента на издаването на акта – чл. 142, ал. 1 АПК.

б. Изследването на режима по чл. 195 ЗУТ за премахване на строеж е неотносимо не само към предмета на това дело, но и към уредения в чл. 197 ЗУТ ред за доброволно премахване на строеж от неговия собственик.

1. а. Изложеното мотивира оставянето в сила на съдебното решение в обжалваната му част – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

б. Неоснователността на касационната жалба е основание за възстановяване в полза на ответниците по касация Теневи на платеното и заявено в срок адвокатско възнаграждение от 500 лв. за настоящата инстанция.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение