Решение № 14340 от 28.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5573/2018 г.

Решение № 14340 от 28.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5573/2018 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ВПД началника на Гранично полицейско управление – М. Т., чрез пълномощника му юрисконсулт Я. Т. срещу решение № 413 от 07 март 2018 г., постановено по адм. дело № 2516 от 2017 г., по описа на Административен съд – Б.. С него е отменена негова заповед рег. № 4069 з-212 от 21 август 2017 г. и е осъдено Гранично полицейско управление – М. Т. при Регионална дирекция "Гранична полиция" – Е. към Главна дирекция "Гранична полиция" – МВР да заплати на Т. Сабанджиев сумата от 610, 00 лв. (шестстотин и десет лева) разноски по делото. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Моли за отмяната на атакувания съдебен акт и вместо него настоящата съдебна инстанция да постанови отхвърляне на предявеното оспорване от Т. Сабанджиев за наложеното му дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 3 (три) месеца от ВПД началник на ГПУ – М. Т. Също така, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение и изразява становище за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност – по арг. на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Ответникът – Т. Сабаджиев, чрез пълномощника му адв. В. С. в писмено становище от 16 септември 2019 г. оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на разноски с оглед депозирания пред настоящата касационна инстанция списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, при извършена служебна проверка на атакуваното решение, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд Б. e образувано въз основа на жалба от младши инспектор Т. Сабаджиев – полицай в Мобилен граничен взвод от Гранично полицейско управление – М. Т. при Регионална дирекция "Гранична полиция" – МВР против заповед рег. № 4069 з-212 от 21 август 2017 г., издадена на основание чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, чл. 197, ал. 1, т. 2 от същия закон и чл. 199, ал. 1, т. 3 от посочения и чл. 204, т. 4 от ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 3 (три) месеца, считано от датата на връчване на акта. Дисциплинарната отговорност на служителя е ангажирана за това, че не е изпълнил точно указанията на старши инспектор Д. Кокаларов, което е квалифицирано от дисциплинарно наказващия орган като небрежност в служебната дейност и неизпълнение на служебните задължения. Съдът е приел, че в хода на дисциплинарното производство са допуснати две съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което е отменил оспорената заповедта. Установил е участието на Сабаджиев в извършената проверка от южната страна на ИВС като е покрил с присъствието си съоръжението от външната му страна, без да влиза в портала заедно с част от другите служители. По отношение на другите констатирани от съда нарушения е изложил мотиви, че при сформирането на комисията, извършваща проверката, е бил включен и старши инспектор Кокаларов – ВПД заместник-началник на началник на ГПУ – М. Т., а именно за неизпълнението на неговата заповед е ангажирана дисциплинарната отговорност на лицето. Също така по делото не е установено да са приложени писмени обяснения по смисъла на чл. 207, ал. 10 от ЗМВР, което от страна на наказващия орган не е налице изпълнение на задължението му по чл. 206 от ЗМВР. Настоящият съдебен състав намира, че решението е правилно. Първоинстанционният съд подробно е установил фактическата обстановка в съответствие с приобщения доказателствен материал по делото и е формирал обосновани изводи за незаконосъобразност на административния акт, които напълно се споделят от настоящия тричленен състав на Върховния административен съд. Правилни са изводите на инстанцията по същество, че дисциплинарно наказващият орган не е спазил задължението си, обективирано в разпоредбата на чл. 207, ал. 3 от ЗМВР. С оглед текста на цитираната се задължава дисциплинарно наказващият орган да извърши всички процедурни действия по доказване на обективираното, в оспорената заповед, дисциплинарно нарушение, което означава, че той трябва да извърши фактическите установявания на нарушението. В случая, не е ясно в какво точно се състои твърдяното нарушение от страна на ответника и кои точно служебни задължения не са изпълнение, след като има доказателства по делото, че устната заповед, издадена от старши инспектор Д. К. е била изпълнена от служителя на граничния полицейски взвод. Според чл. 207, ал. 7 от ЗМВР за резултатите от разследването дисциплинарно разследващият орган изготвя обобщена справка, а държавният служител, срещу когото се води дисциплинарното производство има право да се запознае с обобщена справка – ал. 8, т. 1 от същия текст и в срок от 24 часа след запознаването да даде допълнителни обяснения и възражения – по арг. на ал. 10 от посочената норма. Видно от доказателствения материал по делото не са налични данни, че от служителя са искани обяснения по смисъла на чл. 206 от ЗМВР. Последните са различни от тези по чл. 207, ал. 10 от ЗМВР, които се дават пред комисията., поради което правилно съдът е приел, че от страна на наказващия орган не е изпълнено задължението му по чл. 206 от ЗМВР, констатирано като нарушение на административнопроизводствените правила. Също така следва да се отбележи, че описаните в справката нарушения не са конкретни за Т. Сабаджиев, а касаят няколко лица, както и в самата оспорена заповед не е надлежно мотивирана, като се позовава единствено на изготвената справка. Поведението на отвеника по касация е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР и чл. 199, ал. 1, т. 3 от същия закон, но само посочването на правните основания не е доказват, че административният орган при преценка на тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение, респективно на наказанието, което е наложил, е отчел всички релевантни за това факти – обстоятелства, при които е извършено, тежестта на нарушението и настъпилите последици, формата на вина и цялостно поведение на служителя, което съставлява нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Така описаните нарушения на административнопроизводствените правила, констатирани и от административния съд, са довели до неправилно приложение на материалния закон - на служителя е наложено дисциплинарно наказание за деяние, което не е установен по категоричен и безсъмнен начин и правилно инстанцията по същество е отменила заповедта. Ето защо, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от релевираните отменителни основания, поради което следва да се остави в сила като правилно и обосновано. С оглед изхода на спора, акцесорната претенция на ответника, за присъждане на разноски за настоящата касационна инстанция, следва да се уважи. По делото е представен списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, обективиращ направени разходи за адвокатска защита и съдействие, в размер на 480, 00 лв. (четиристотин и осемдесет лева). Към него са приложени адвокатско пълномощно за процесуално представителство пред Върховния административен съд, договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено възнаграждение, в размер на 400, 00 лв. (четиристотин лева), без ДДС, вносна бележка от "Ю. Б." АД и фактура, от съдържанието на която е видно, че договорената сума е заплатена по банков път, както е внесен ДДС, в размер на 20% върху същата. Заплатената обща сума, за адвокатско възнаграждение, е в размер на 480, 00 лв. (четиристотин и осемдесет лева). Същата следва да се възложи в тежест на Гранично полицейско управление – М. Т. при Регионална дирекция "Гранична полиция" - Е. към Главна дирекция "Гранична полиция" – МВР. Неоснователни са доводите на касатора за прекомерност на претендираното адвокатско възнагражение. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложима на осн. чл. 144 от ГПК, препраща към чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Според последната - за дела по Закона за Министерство на вътрешните работи минималното адвокатско възнаграждение е 400, 00 лв. (четиристотин лева), поради което претендираната сума е в минималния размер – 400, 00 лв. (четиристотин лева), а ДДС е в размер още на 80, 00 лв. (осемдесет лева). Следователно изразеното становище от страна от страна на процесуалния представител на касатора е неоснователно и следва да се отхвърли. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,