Решение № 13678 от 16.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6448/2009 г.

Решение № 13678 от 16.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6448/2009 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Агенция по геодезия, картография и кадастър гр. София е обжалвал решението от 1.04.2009 г. постановено по адм. д. 863/2008 г. на Административен съд гр. Плевен, с което е отменена заповед № РД - 18-71/06.06.2008 г. на изпълнителния директор АГКК, с която е одобрена кадастралната карта и акадастралните регистри, в частта за имот с идентификатор 56722.665.33 и сгради с индитификатори 56722.665.33.4 и 56722.665.33.11като незаконосъобразна. Наведени са касационни основания по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Ответникът министерство на отбраната чрез процесуалния си представител изразява становище за законосъобразност на решението. Ответникът "ЕА"АД гр. Плевен не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на решението. Върховният административен съд, II отд. след като прецени наведените касационни основания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, процесуално е допустима, но разгледана по същество е основателна. Предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд е искането на министерство на отбраната да се бъде отменена обжалваната заповед в частта й досежно одобрения с нея кадастрален регистър за поземлен имот с идентификатор 56722.665.33 и сгради с идентификатор - 56722.665.33.4 и 56722.665.33.11 В жалбата срещу заповедта липсва искане, съдът да се произнесе по законосъобразността на кадастралната карта и по- специално - границите и очертанията на отразените в нея поземлени имоти и сгради. Ето защо на основание чл. 49, ал. 5 ЗКИР, заповедта в тази й част е влязла в законна сила и съда е имал възможността да се произнася по нейната законосъобразност, поради което решението в тази му част е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по делото следва да се прекрати. Решението е незаконосъобразно. Преценката на съда за законосъобразността на заповедта по чл. 49, ал. 1 ЗКИР включва проверка доколко са спазени изискванията на чл. 43, ал. 1 от с. з. и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/05 г. По делото безспорно се установява, че с писмо № 09-14/02.03.2005 г. изпълтелният директор на АКГГ е уведомил министерство на отбраната, че е открита процедура по изработване на кадастралната карта и кадастралния регистър за определените в нея землища вкл. и това на гр. Плевен и процесния поземлен имот и сгради и за представяне на доказателства за наличие на правото им на собственост. Приемайки обратното становище за липса на уведомление, и че то е направено преди откриване на процедурата, съдът е извел необоснован извод. Това негово съображение е в противорчение с разпоредбата на § 6, ал. 4 от ПЗР на ЗКИР. Органите на държавна власт каквото е МО предават на съответната служба по геодезия, картография и регистър копия от всички актове, с които се признава, установява или възстановява право на собственост или друго вещно право върху недвижими имоти в 30 - дневен срок от поискването им или обнародването им в "Държавен вестник", с което са дадени две възможности- 1/ в 30 дневен срок от поискването им, без да е посочено кога следва да направи и 2/ в 30 - дневен срок от обнародване в ДВ. Данни за изпълнение на тези задължения от МО да са представени доказателства за собствеността на МО по реда на ЗКИР по делото липсват. След като това не е направено законосъобразно административния орган не е извършил записване на данните за собствеността, която е държавна АДС № 61193/25.10.1994 г. и предоставена на МО за управление, по който въпрос страните не са спорили. Доказателствата сочат на изпълнение на задълженото на административния орган по смисъла на чл. 35, ал. 1 ЗКИР и на това, че възражения по чл. 46, ал. 1 не са подадени, както и не са представени документи са собственост, съгласно изискванията на § 6, ал. 4 ПЗР на ЗКИР. Обстоятелството, че заповедта не е била публикувана в два или три ежедневника не може да се счете за нарушение на административнопроизводствените правила по издаване на акта, след като това нарушение не е рефлектирало върху правото на съдебна защита чрез оспорването му пред съда. Административният орган в случая- Агенция по геодезия и картография и кадастър няма задължение да събира доказателства и да се позовава на други освен на представените й от заинтересуваната страна. За това е законодателят е предвидил особени административно- производствени правила в отклонение на общите по АПК. При така възприетата фактическа обстановка решението в частта му, с която е отменена процесната заповед досежно одобрения кадастрален регистър е постановено в нарушение на материални закон - нарушение по чл. 209, ал. 1, т. 3 изр. 1 АПК и следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на Министерство на отбраната като неоснователна. По изложените съображения Върховният административен съд, II отд. и на основание чл. 222, ал. 1 АПК