Решение № 2535 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10318/2020 г.

Решение № 2535 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10318/2020 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Е. Чандъров, подадена чрез адвокат А. Караманолева - Пенева, против Решение № 171/3.07.2020 г., постановено по административно дело № 19/2020 г. по описа на Административен съд – Смолян. Решението се оспорва в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № ДК-02-ЮЦР-06/23.10.2018 г. на Началника на РДНСК – Южен Централен район, в частта разпореждане премахване на незаконен строеж "Подпорна стена и стоманобетонови колони", разположен в коритото на река Неделинска, югозападно от неурегулиран поземлен имот с кадастрален № 1681 и северозападно от поземлен имот № 155, кв. 10 по плана на гр. Неделино. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като се оспорват фактите, свързани с местонахождението на строежа и неговата категория, както и се твърди незаконосъобразност на процесната заповед в цялост, поради което се иска нейната отмяна. Касационната жалба се поддържа от адвокат Караманолева – Пенева, за което представя писмена защита. Ответната страна – Началника на РДНСК – Смолян се представлява от юрисконсулт Аврамов, който оспорва касационната жалба по съображения, развити в писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението в оспорената му част да бъде потвърдено. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на касационен контрол е съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на Е. Чандъров против заповедта, разпореждане премахване на строеж, квалифициран като незаконен по смисъла на 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - изграден без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж. В останалата част, в която съдът е отменил заповедта, в частта й, с която Е. Чандъров е определен като адресат на задължението за премахване, съдебното решение не е обжалвано от административния орган, поради което е влязло в законна сила и не подлежи на касационен контрол. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил необходимата проверка за законосъобразност на оспорената заповед, в частта, разпореждаща премахване на незаконния строеж. Изводите му относно компетентност на органа, издал заповедта, спазване на съответната форма, на административно-производствените правила и на материалния закон, се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни. Индивидуализацията на строежа, неговите характеристики и местонахождение в територия, представляваща публична държавна собственост - коритото на река Неделинска, са обстоятелства, които са установени в хода на проведеното административно производство и отразени в констативния протокол по чл. 225, ал. 3 ЗУТ, и в констативен протокол от 30.01.2018 г., съставен от служители при Басейнова дирекция "Източнобеломорски район". Тези протоколи се ползват с формална доказателствена сила, съответно отразените в тях факти, които не са били опровергани по съответния ред от страна на жалбоподателя, следва да бъдат приети за установени и доказани. С оглед на конкретните особености на извършения строеж, представляващ подпорна стена от бетон, върху която са поставени шест броя стоманобетонови колони, разположени в речното корито, правилно същият е квалифициран като строеж от първа категория, съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "ж" ЗУТ, поради което от компетентността на съответния орган от състава на ДНСК е правомощието да издаде заповед по чл. 225 ЗУТ. Не е било спорно по делото обстоятелството, че строежът е изграден без строителни книжа, през 2017 г., поради което същият не може да се квалифицира като търпим, поради което подлежи на премахване. Незаконосъобразността на тази част от заповедта, с която се определя лицето, задължено да премахне строежа, не влече като последица незаконосъобразност на цялата заповед, както правилно е приел първостепенния съд. В закона е предвидена възможност да се разпореди премахване и на строеж, изграден от неизвестен извършител, като посочването или не на конкретен адресат в заповедта, би имало значение единствено за това кой ще понесе разноските по изпълнение на заповедта, но не и на материалната й законосъобразност относно разпореждането за премахване. Съответно, при установяване, че адресатът на заповедта не е извършител, възложител или собственик на строежа, то заповедта подлежи на отмяна само в частта, в която е постановено премахването да се извърши от този адресат, а не изцяло. Обратното разбиране, което се застъпва в касационната жалба, би било в противоречие с преследваната от закона цел, която е незаконният строеж да бъде премахнат, независимо от това кой е неговия възложител или извършител. По изложените мотиви и като съобрази, че съдебното решение в оспорената част, е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната по касация страна, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, следва да е в размер на 150 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,