Решение № 4264 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11690/2019 г.
ВАСII отделение13.04.2020 г.докладчик т Георги Колев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1681/23.07.2019 г., постановено по адм. д. № 249/2019 г. по описа на Административен съд – Б. ОСЪЖДА К. М. от [населено място] да заплати на З. М. и Й. И., двете от [населено място] сумата от 600 лв. – разноски по делото. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4264 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11690/2019 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. М. от [населено място], против решение № 1681/23.07.2019 г. по адм. д. № 249/2019 г. на Административен съд – Б., с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 17-139/27.02.2019 г., издадена от началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – Б., с която е отказано изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Г. Д. по направеното от К. М. и З. Г. искане със заявление вх. № 01-489143/11.12.2018 г. относно допълване на схема на самостоятелен обект с проектен идентификатор 17395.501.2168. 2. 3. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Ответните страни З. М. и Й. И. писмено оспорват касационната жалба. Ответниците началник на СГКК – Б. и З. Г. не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима – подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е законосъобразна и без наличие на основанията по чл. 146 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства и посредством заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза, съдът е извършил правилни фактически установявания и е описал подробно развилите се правоотношения. Възприетите в съдебното решение правни изводи напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция. Съдът е отговорил на всички поддържани пред него възражения и е извършил съответната проверка за законосъобразност на оспорения отказ. Правилно първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и в съответствие с административнопроизводствените правила. Законосъобразно и обосновано от доказателствата е и заключението на Административен съд – Б. за съответствие на оспорения административен акт с относимите материалноправни разпоредби. Със заявлението, сезирало административния орган е поискано изменение в КККР на гр. Г. Д., изразяващо се в допълване на схема на самостоятелен обект с проектен идентификатор № 17395.501.2168. 2. 3, въз основа на издадено Удостоверение за търпимост № 144/29.11.2018 г. на главния архитект на община Г. Д. В хода на административното производство, заинтересованите лица – собственици на самостоятелни обекти в сградата, в която се желае нанасянето на нов самостоятелен обект /приземен етаж/ - З. М. и Й. И., са възразили срещу поисканото изменение, тъй като се накърняват правата им на собственост, доколкото същият е тяхна обща и прилежаща част, към собствените им самостоятелни обекти. Тези факти обосновават извод за наличие на спор за материално право между посочените правни субекти, по отношение собствеността на процесния приземен етаж, поради което е приложима разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, която повелява, че този спор следва да се разреши от гражданския съд, респективно постановения от административния орган отказ се явява материално законосъобразен. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. При този изход на делото разноските са в тежест на касаторката и следва да се присъдят в полза на ответниците З. М. и Й. И. по направеното своевременно искане и до размер на доказаното платено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение