Решение № 15893 от 22.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7412/2010 г.

Решение № 15893 от 22.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7412/2010 г., VI о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 74 от 03.05.2010 г., постановено по адм. д. № 65/2010 г. Административен съд - гр. Перник е отменил по жалба на Иванка Василева Стойкова заповед № 3013/21.12.2009 г. на кмета на община Перник, с която се одобрява решение на комисия, с което не се приема поправка на границите на имоти с пл. № № 487 и 488, кв. 43 по плана на с. Студена, община Перник. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Теменужка Василева Игнатова с молба да бъде отменено като неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебно заседание жалбоподателката Теменужка Игнатова не се явява и не се представлява. Ответникът- Иванка Василева Стойкова, в съдебно заседание, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Ответната страна - кметът на община Перник не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок от надлежна страна и допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Върховният административен съд прецени събраните по делото доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за основателна. Първоинстанционният съд е сезиран да се произнесе по жалбата на Иванка Василева Стойкова срещу заповед № 3013/21.12.2009 г. на кмета на община Перник, с която се одобрява решение на комисия, с което не се приема поправка на границите на имоти с пл. № № 487 и 488, кв. 43 по плана на с. Студена, община Перник В административния акт е отразено, че не се допуска изменението на кадастралния план, поради неподписване на акта за непълноти и грешки от всички заинтересовани лица. Първоинстанционният съд е отменил заповедта, като е приел, че същата е издадена при при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - административният орган не е следвало да провежда процедура по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, т. е. не било нужно да се съставя акт за непълноти и грешки, който да бъде подписван от заинтересованите лица, тъй като искането на Стойкова било на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗКИР - когато кадастралния план е одобрен в нарушение на закона. Решението на Административен съд - гр. Хасково е неправилно. Неправилен е извода на съда, че обжалваният акт е постановен при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. В конкретния случай дори да е налице хипотезата на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, то също така е налице и непълнота и грешка в кадастралния план, която следва да се коригира- налице е и хипотезата на чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР. Единствената процедура, предвидена в ЗКИР и Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралния регистър, за изменение на кадастър, е тази при която задължително се съставя акт за непълноти и грешки. Т. е. без значение на обстоятелството, на какво основание се изменя кадастъра, задължително се съставя акт за непълноти и грешки, който следва да се подпише от всички заинтересовани лица. Само в случаите, посочени в ал. 5 на чл. 62 от Наредбата, при изпълнение на влязло в сила съдебно решение и когато регулационните линии от приложен устройствен план се нанасят като имотни граници е допустимо актът за непълноти и грешки да не бъде подписан от всички пряко заинтересовани собственици. Но дори и тогава такъв акт се съставя. Съгласно разпоредбата на § 4, ал. 1, т. 2, изр. 2 от ПЗР на ЗКИР, измененията на действащите кадастрални планове се одобряват със заповед на кмета на общината, а за градовете с районно деление - от кмета на района. Съгласно чл. 53, ал. 3 вр. чл. 49, ал. 4 ЗКИР, задължително условие за изменение на влезлия в сила кадастрален план е съгласието на заинтересуваните носители на вещни права, удостоверено с подписа им върху акта за грешки или непълноти, освен ако спрямо тях правата са установени с влязло в сила съдебно решение. Съгласно изр. 2 на ал. 2 на чл. 53 от ЗКИР когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. Наличието на спор на материално право в производството по чл. 53 от ЗКИР е предпоставка за постановяване на отказ да се извърши допълване или поправка в кадастралния план. Видно от представените до делото доказателства останалите заинтересовани страни, чиито имоти биха били засегнати от евентуалната поправка на кадастралния план не са подписали констативния акт. А за да се допусне допълване или поправка в кадастралния план е необходимо съгласие на всички заинтересовани страни, които следва да подпишат акта за непълноти и грешки. Несъгласието на заинтересованите страни, изразено чрез неподписване на акта е индиция за наличие на материално правен спор между страните, който обаче би могъл да се реши по общия исков ред. Без значение в случая е обстоятелството дали предходното изменение на кадастралния план е допуснато при нарушение на закона. Стойкова е могла да обжалва това изменение в законоустановения срок. В случай, че то не и е било съобщено по надлежния ред, за нея то не е влязло в сила и все още съществува възможност да го обжалва. При положение обаче, че е влязло в сила, същата би могла да иска изменение единствено при спазване на процедурата по чл. 53, ал. 2 и ал. 3 от ЗКИР. След като акта за непълноти и грешки не е подписан от жалбоподателката, значи е налице спор за материално право и Стойкова може на направи ново искане за изменение на плана, едва след решаване на материалноправния спор по съдебен ред. Гореизложеното обосновава извода, че обжалваният акт е законосъобразен. Издаден е от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Като е достигнал до обратен извод Административния съд е постановил акта си в нарушение на материалния закон. Така мотивиран, настоящият съдебен състав счита, че решението следва да бъде отменено, спорът да бъде решен по същество от настоящата инстанция, като жалбата бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,