Решение № 1399 от 17.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10821/2024 г.

Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Митница Пловдив към Агенция Митници против решение 3434/07.05.2024 г., постановено по адм. д. 1413/2023 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменено решение РТД-3000-1217/32-458523 от 30.06.2023 г. на директора на Териториална дирекция Митница Пловдив. Доводите на касатора са за неправилност на съдебния акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие материалния закон. Твърди опущения на съда при преценката на заключението на съдебно-техническата експертиза. Оспорва изводите на съда за ограничаване в извънсъдебната фаза на производството на възможността на вносителя да представи доказателства за произхода на стоките. Сочи като подценен от съда факт с правно значение отсъствието на подадено от вносителя заявление за прилагане на правилата за върнати съюзни стоки по чл. 203 от Митническия кодекс на Съюза. Иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на оспорването срещу административния акт. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация Маяк М АД отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното: С оспореното пред Адм. съд Бургас решение митническият орган е определил ново митническо задължение по митническа декларация с MRN 22BG003010041857R3 от 05.10.2022 г. в общ размер 23 567.63 лева, от които допълнително мито (защитно) 19 639.70 лева и ДДС 3 927.93 лева. Източник на задължението е разпоредената от митническия орган промяна в елементите от данни в декларацията за стока 1/5, стока 2/5 и стока 3/5 относно кода на държавата на произхода, като вместо ЕС е посочена Турция. Прието е, че допуснатите до свободно обращение стоки по МД на Маяк М АД с код по ТАРИК 7219221010 и 7219230010 са в обхвата на Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/825 на Комисията от 17 април 2023 година за разширяване на обхвата на антидъмпинговото мито, наложено с Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1408 върху вноса на определени горещовалцовани листове и рулони от неръждаема стомана, с произход от Индонезия, чрез внос на определени горещовалцовани листове и рулони от неръждаема стомана, изпращани от Турция, независимо дали са декларирани с произход от Турция, за които се налага окончателно антидъмпингово мито в размер 17.3 %. С позоваване на чл. 12 от Решение 1/2009 на Съвместния комитет, създаден съгласно Споразумението между Европейската общност за въглища и стомана и Република Турция относно търговията с продукти, които попадат в oбхвата на Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана от 24 февруари 2009 година за изменение на протокол 1 към споразумението (2009/403/ЕО) е обоснована позиция, че стоките с европейски преференциален произход изнесени от ЕС в РТурция губят европейския си произход при връщането им в Съюза. Не било установено внесените стоки по МД да са същите като изнесените от ЕС и да не са преминали през други операции. Приложено е извънквотното мито от 25 % по чл. 1, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1382 на Комисията във вр. с в член 1, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2019/159 на Комисията, доколкото надвишавало адвалорното ниво на антидъмпинговото мито от 17.3 %. С първоинстанционното решение е отменено решението на митническия орган. Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на конкретни административнопроизводствените правила. В мотивите на съдебния акт е възпроизведено заключението на СТЕ, според което стоките по вноса от неръждаема горещо валцована стомана са произход Финландия, Швеция и Испания и са изпратена в Турция на рулон. Същата стомана е внесена в България на листи с размери 1500 х 3000 чрез рязане от рулон по размер. Процесът на рязането на листи е описан като студена обработка, която действа само на повърхността на материала и не води до промяна в кристалната структура на стоката. Обсъдени са правилата за признаване на произхода на стоката по чл. 31 и чл. 32 от Делегиран регламент (EC) 2015/2446 на Комисията от 28 юли 2015 година за допълнение на Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза; разграничаване на преференциалния от непреференциалния произход; въвеждането на окончателни защитни мерки срещу вноса на някои стоманени продукти с произход Турция. Първостепенният съд е концентрирал спора до произхода на стоките в контекста на разпоредбите на чл. 60 и 61 МКС и чл. 12, § 2, б. а и чл. 7, § 1 от Решение 1 на Съвместния комитет. С позоваване на заключението на СТЕ е обосновал извод, че стоките са произведени изцяло в заводи във Финландия, Швеция и Испания и са с произход от тези държави. Извършеното нарязване на листи от внесени в Турция рулони не придавало нов произход и не определяло стоките като такива без произход. Според съда, при проверката по чл. 48 МКС административния орган в противоречие с административнопроизводствените правила не е провел процедура то чл. 61 от Кодекса. Решаващият му извод е за неправомерност на разпоредената от администрацията промяна на декларирания произход на стоките и прилагане на допълнително антидъмпингово мито. Решение е правилно. Неоснователен е касационният довод за допуснати от съда нарушения в процеса на доказване. В решението му е възпроизведено заключението на СТЕ, включително съдържащата правен по естеството си извод, че с извършената в Турция обработка на стоката внос от Финландия, Швеция и Испания не ѝ е придаден произход. Съдът не е допуснал източник на специални знания извън допустимите области по чл. 195, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Не на заключението на вещото лице са основани изводите му за произхода на внесените стоки. Определянето на доказателствената стойност на този информационен източник следва от ползваните от експерта материали, с чието изследване е свързано обобщението, че стоката е напълно проследима при следване на техническите спецификации - марката на стоманата, плавката на стоманата, фактурата с която е внесена стоманата от завода производител и страна получател Турция (сертификатът за качество и контрол и опаковъчните листи за превозване и опаковане на тази стока кореспондират с внесените стоки от Турция в България по фактура и опаковъчен лист). В съображенията към обсъждания в решението на митническия орган Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/825 на Комисията от 17 април 2023 година за разширяване на обхвата на антидъмпинговото мито, наложено с Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1408 върху вноса на определени горещовалцовани листове и рулони от неръждаема стомана, с произход от Индонезия, чрез внос на определени горещовалцовани листове и рулони от неръждаема стомана, изпращани от Турция, независимо дали са декларирани с произход от Турция, с чието прилагане се обосновава налагането на антидъмпингово мито при вноса от Турция на стоките от позиции 1/5, 2/5 и 3/5 на МД на Маяк М АД, се препраща към основния регламент - Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз. В чл. 1, § 3 от основния регламент се разграничават страната на износа и страната на произхода, като се сочи че те обикновено съвпадат, но страна на износа може да бъде и междинна страна. С арг. от чл. 154, § 1, б. а МКС стоките с произход Финландия, Швеция и Испания са променили митническия си статус от съюзни на несъюзни с извеждането им от митническата територия на Съюза при износа за Турция, а с МД с MRN 22BG003010041857R3 не е заявено поставяне под режим допускане за свободно обращение на стоки с преференциален произход. Затова е съобразено с материалния закон разбирането на първостепенния съд за прилагане на правилата за придобиване и доказване на произхода за стоки с непреференциален произход по чл. 60 и чл. 61 МКС (вж. и чл. 2, § 1 от Регламент (ЕС) 2019/159 на Комисията). При действието на чл. 60, § 1 МКС стоките, изцяло получени в една-единствена държава или територия, се счита, че произхождат от тази държава или територия. За стоки, при чието производство участват повече от една държава или територия, се счита, че произхождат от държавата или територията, в която са претърпели последната си съществена, икономически обоснована обработка или преработка в оборудвано за тази цел предприятие и довела до производството на нов продукт или която представлява важен стадий от производството /чл. 60, § 2 МКС/. С чл. 34, б. б от Делегиран регламент (EC) 2015/2446 на Комисията от 28 юли 2015 година за допълнение на Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза простата операция по нарязване на стоките е дисквалифицирана като съществена, икономически обоснована преработка или обработка. Нарязването на листи на внесената в Турция от Финландия, Швеция и Испания във формата на рулон неръждаема стомана не представлява такава обработка, която да е основание за придобиване на произход в Турция по правилото на чл. 60, § 2 МКС. Сходна е уредбата по чл. 7, § 1, б. и от Решение 1/2009 на Съвместния комитет, създаден съгласно Споразумението между Европейската общност за въглища и стомана и Република Турция относно търговията с продукти, които попадат в oбхвата на Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана от 24 февруари 2009 година за изменение на протокол 1 към споразумението (2009/403/ЕО), според която нарязването е обработка или преработка недостатъчна за придобиване на статут на продукт с произход. В случая произходът е определен по правилото на чл. 5, § 1, б. к от Решението на Съвместния комитет и продуктът следва да се счита за изцяло получен на територията на Общността. Разширяването на обхвата на антидъмпинговото мито с чл. 1, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/825 на Комисията е за вноса на стоки с произход от Индонезия, Китайската народна република и Тайван изпращани от Турция, независимо дали са декларирани с произход от Турция. В случая стоките по МД са изпратени от Турция с деклариран произход от ЕС. С извеждането им от митническата територия на Съюза при вноса в Турция е променен митническият им статус от съюзни на несъюзни, но това не променя техния произход /съобр. отликата между страните на износа и на произхода по чл. 1, § 3 от основния регламент и разясненията във вр. с правилата по Решението на Съвместния комитет/. Извън хипотезата на чл. 203 МКС предходният им статут на съюзни стоки е ирелевантен, щом не е заявено освобождаване от вносни мита за върнати стоки. Не е спорно, че за внесените от Маяк М АД стоманени продукти със съответните кодове по ТАРИК с произход от Турция е предвидена тарифна квота, която е изчерпана. Уредбата на механизми на количеството по тарифни квоти от Комисията е се съдържа в чл. 51 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията. Разпределянето се извършва в работен ден, като след предварително уведомяване на митническите органи на държавите членки може и да не се извършва разпределение в даден работен ден /чл. 51, § 1/. Количествата по тарифните квоти се разпределят не по рано от втория работен ден от датата на приемане на митническата декларация, съдържаща искането за ползване на тарифна квота /чл. 51, § 2, ал. 1/. Количествата за всяка тарифна квота се разпределят ок Комисията въз основа на получените искания в хронологичен ред на датите на приемане на съответните МД и доколкото позволява оставащото количество по квотата /чл. 51, § 4/. Когато в деня на разпределяне на количествата общото количество по всички искания, отнасящи се до приети на една и съща дата декларации, е по-голям от оставащото количество по квотата, количествата по исканията се разпределят пропорционално на исканите количества /чл. 51, § 4/. Обменът на информация между митническите органи и Комисията във връзка връзка с разпределянето на количества по тарифни квоти се осъществява чрез електронна система за управление на тарифните квоти /вж. чл. 54, § 1, б. в от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията/. Изчерпването на тарифната квота е основание за прилагане на извънквотното мито в размер 25 % по чл. 1, § 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 на Комисията от 31 януари 2019 година за налагане на окончателни защитни мерки срещу вноса на някои стоманени продукти. Прилагането на това мито изключва с арг. от чл. 1 § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1382 на Комисията антидъмпинговите и/или антисубсидийните мита, доколкото извънквотното мито превишава еквивалентното адвалорно ниво на антидъмпинговите и/или антисубсидийните мита /25 % срещу 17.3%/. С арг. от съобр. 197 на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 на Комисията налагането на защитни мерки чрез откриване на тарифна квота е за внос на стоки с произход Турция. По аргумент за противното за стоките, за които Турция е държава на износа, но не и на произхода, защитните мерки не се прилагат. В контекста на горното е верен правният извод на административния съд за противоречие с материалния закон на разпоредената с решението на митническия орган правна промяна, изразена в корекция на държавата на произход на стоките по МД на Маяк М АД и установяването на допълнителни публични задължения при вноса. Първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на ответника по касация се дължат разноски за касационното съдебно производство в размер 3 120 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,