Решение № 9430 от 26.10.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Образувано е по касационна жалба на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Пловдив (СГКК гр. Пловдив), чрез процесуалния му представител адв. Исов, срещу решение 210 от 09.02.2022г. по адм.д. 1985/2021г. г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което по жалбата на М. Стефанова е отменен отказ на началника на СГКК гр. Пловдив да бъде извършена административна услуга по заявление вх. 01 353879 от 28.06.2021г., с което е поискано нанасяне на настъпили промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти (КРНИ) по отношение на поземлен имот (ПИ) идентификатор 73242.501.728 и сгради идентификатори 73242.501.728.1, 73242.501.728.2 и 73242.501.728.3 и с което решение административната преписка е върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението. С решението Агенцията по геодезия, картография и кадастър е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди на първо място недопустимост на оспореното решение като постановено по недопустима жалба със съображения, че липсва индивидуален административен акт, който да подлежи на съдебен контрол. Алтернативно твърди неправилност на оспореното решение като постановено в протиморечие със закона и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Навежда съображения, че ако се приеме наличието на акт, а не писмо с дадени указания за отстраняване на нередовности, то е налице основание за постановяване на отказ, тъй като в подаденото заявление и документа за собственост не е имало конкретни идентификатори за опознаване и индивидуализиране на имотите, по отношение на които се иска промяна в КР. Поради и това на жалбоподателката в първата инстанция й е отговорено, че може да й бъде издадена скица, с която и въз основа на притежаваните от нея документи да се снабди с нотариален акт, въз основа на който вече да може да бъде вписана в кадастралния регистър. Иска оспореното решение да бъде обезсилено и производството по делото прекратено. Алтернативно иска решението да бъде отменено и весто него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата. Претендира разноски. Ответникът М. Стефанова, чрез процесуалния си представител адв. Печев изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Ответниците И. Копринков, И. Копринков и М. Копрнков, не се явяват, не се представляват в открито съдебно заседание и не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС гр. Пловдив е приел, че по подаденото заявление от страна на жалбоподателката в първата инстанция Стефанова е формиран отказ (мълчалив или изричен), тъй като не се установява да е извършена исканото от нея вписване в КР по отношение на посочените имоти. Посочил е, че текстът обективиран върху заявлението й и впоследствие с автоматично генерирано писмо от 12.07.2021г., че искането й е недопустимо СГКК може да издаде скица, така, както са в кадастралната карта, след заплащане. Регистрация се извършва на актове, съдържащи идентификатор или подробно описание на обекта граници, съседи и т.н. не отговаря на заявеното от нея. Приел е в тази връзка, че е налице годен за оспорване акт отказ за вписване в КР, като жалбата е подадена от лице, за което има правен интерес от оспорване. Поради това е приел жалбата за допустима. Достигнал е до изводи, че оспореният отказ е постановен в противоречие със закона, тъй като към заявлението са били подадени и всички изискуеми се документи, а именно е представен договор за продажба на наследство по чл. 212 Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), вписан в службата по вписванията, с който наследницата на К. Печева е сключила договор за продажба на наследството с жалбоподателката М. Стефанова като съвкупност от права и задължения. Посочила е и че е представен нотариален акт от 1959г. по силата на който съпругът на К. Компинкова е придобил дворно място в [населено място] и други документи, от които се установява, че имот идентификатор 73242.501.728 в съответни идеални части е част от това наследство. Посочила е, че в случая е поискано изменение на КР в хипотезите на чл. 53 ал. 1 ЗКИР и че съгласно чл. 25 ал. 3 т.1 от Наредба РД 02 20 5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралния регистър данните за актовете и правата съдържат: вида на акта нотариален или друг акт по чл. 112 от Закона за собствеността (ЗС), подлежащ на вписане, а договорите, с които се прехвърля наследство, в което има недвижими имоти, са такива, които подлежат на вписване по чл. 112 б. б ЗС. Посочил е и че съобразно правилника за вписванията при вписване на договори за наследство не се изисква описание на имота за актовете, които имат за предмет съвкупност от права, елемент от която може да е и недвижим имот. По тези съображения е приел, че представеният договор за продажба на наследство, ведно с другите придружаващи го документи, са измежду предвидените в закона актове, които следва да бъдат отразени в кадастралния регистър. Поради това е приел за неоснователно възражението на ответника началника на СГКК Пловдив за необходимостта от изготвяне и представяне на нотариален акт, въз основа на който жалбоподателката да бъде вписана в КР. Приел е, че съобразно чл. 51 ЗКИР е налице задължение за поддържане на кадастралната карта и регистрите към нея в актуално състояние, като тези промени могат да са настъпили след влизане в сила на кадастралната карта или такива, които са съществували към одобряването й, но по някаква причина не са били отразени. В случая е приел, че посочените основания за отказ са в противоречие със закона. Поради това е отменил отказа и е върнал преписката за ново произнасяне на административния орган. Решението е правилно. Правилен е извода на съда, че на първо място е налице годен за оспорване индивидуален административен акт. Определящо за това е съдържанието, а не наименованието на акта като в случая видно от доказателствата е обективиран отказ за вписване на жалбоподателката в КР съобразно заявеното от нея както с ръчно изписан текст върху заявлението, така и с автоматично генерирано писмо от 12.07.2021г. Правилно съдът е приел, че посоченото основание за отказ е, че регистрацията се извършва на актовете, съдържащи идентификатор или подробно описание на обекта граници, съседи и т.н., което обаче е в противоречие със закона. В процесния случай е налице сезиране с искане за изменение само на кадастралния регистър /не и на кадастралната карта/, съответно е приложима разпоредбата на чл. 53 ал. 1 ЗКИР, при твърдяна промяна на данните, записани в КР, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Правилно съдът е приел и че съобразно чл. 25 ал. 3 т. 1 от Наредба РД 02 20 5 от 15.12.2016г. данните за актовете, от които лица черпят права, са нотариалните актове или другите актове по чл. 112 ЗС, подлежащи на вписване и вписани в службата по вписванията. Правилно в тази връзка съдът е приел, че представеният договор за продажба на наследство, ведно с другите представени документи, представлява такъв акт по чл. 112 б. б закона за собствеността. Правилно и съдът е приел в тази връзка, че е неоснователно и в противоречие със закона изискването от административния орган за изваждането и представянето на нотариален акт от страна на жалбоподателката. В съответствие с приложимите материално правни разпоредби съдът е достигнал до извод за незаконосъобразост на отказа на посочените в него основания. Следва да се посочи за пълнота и че оспореният отказ е постановен и при допуснати съществени нарушения на административно производствените прави и нарушение на изискванията за форма, тъй като в него не се съдържат фактически и съответни на тях правни основания за постановяване на отказ, както и поради немотивираност. Оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация М. Стефанова като основателно и доказано, тъй като са представени доказателства за сторени такива в настоящата инстанция, следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,