Решение № 14707 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7397/2009 г.

Решение № 14707 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7397/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 АПК. Образувано е по касационна жалба на Едноличен търговец Павлинка Станкова Цветкова-Вълчева с фирма "Амбулатория за специализирана медицинска помощ-детски болести и детска ревматология-индивидуална практика-д-р Павлинка Цветкова" - гр. Видин, срещу решение № 46 от 16.04.2009 г. по адм. дело № 32 от 2009 г. по описа на Административния съд - гр. Видин, в частта му, с която жалбата е била отхвърлена. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - директорът на Районната здравноосигурителна каса - гр. Видин, не е взел отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 46 от 16.04.2009 г. по адм. дело № 32 от 2009 г., в обжалваната му част, Административният съд - гр. Видин, е отхвърлил жалбата на Едноличен търговец Павлинка Станкова Цветкова-Вълчева с фирма "Амбулатория за специализирана медицинска помощ-детски болести и детска ревматология-индивидуална практика-д-р Павлинка Цветкова" - гр. Видин, против заповед № РД-09-22 от 20.01.2009 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса - гр. Видин, в частта й за наложена санкция по пункт I - финансова неустойка в размер на 90 лв., на основание чл. 238, ал. 1, т. 4, б. "а" от НРД 2006 г. и чл. 50, ал. 1, т. 3, б. "а" от договор № РД-29-05-0310 от 5.03.2007 г., и по пункт II - за наложена санкция финансова неустойка в размер на 540 лв. за нарушение на чл. 238, ал. 4, т. 4, б. "б" от НРД 2006 г. и на чл. 50, ал. 4, т. 3, б. "б" от договор № РД -29-05-0310 от 5.03.2007 г., в нейните точки 2.1, 2.2, 2.3, 2.5, 2.6 и 2.07. Решението - предмет на съдебен контрол от настоящата инстанция, е правилно. Санкцията по т. 1 от заповед № РД-09-22 от 20.01.2009 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса - гр. Видин, е наложена за това, че в лечебното заведение не се съхранява диспансерното досие на задължително здравноосигуреното лице с ЕГН ********, диспансеризирано по МКБ J 45.0, и такова не е било предоставено на контролния орган за проверка. Правилно в обжалваното решение е било посочено, че доказателства, че досието се съхранява в архива, не са били представени нито пред Арбитражната комисия, нито в съдебното производство. Такива доказателства не са представени и с касационната жалба. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, приложим по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В съдебното заседание, състояло се на 17.03.2009 г. при условията на чл. 171, ал. 4 АПК, съдът е указал на жалбоподателя, че не сочи доказателства за това, че документите, отразени в административната преписка като липсващи, се намират при него. Въпреки това процесуалният представител на Вълчева е изразил становище, че няма да сочи други доказателства. След като съгласно чл. 14 от Наредба № 39 от 16.11.2004 г. на Министерството на здравеопазването за профилактичните прегледи и диспансеризацията, независимо че пациентът е снет от диспансерен учет, диспансерното му досие се съхранява до три години след снемането и това в конкретния случай не е било изпълнено, то законосъобразно по този пункт от заповед № РД-09-22 от 20.01.2009 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса - гр. Видин, е била наложена санкция на основание чл. 238, ал. 1, т. 4, б. "а" от НРД 2006 г. за нарушаване на установения ред за работата с първични медицински документи, тъй като съгласно чл. 169, ал. 2, т. 3 от НРД 2006 г. диспансерното досие е първичен медицински документ. Неоснователно е и възражението на касаторката, че след като ФИД не влиза в договорните й задължения, то тя няма и задължение да насочва здравноосигуреното лице към такова изследване. След като функционалното изследване на дишането (ФИД) е задължително при всеки преглед при пациенти, диспансеризирани с диагноза МКБ J 45.0 съгласно приложение № 9 към решение № РД-УС-04-12 от 2.02.2007 г. на УС на НЗОК, то не може да се каже, че лечебното заведение е провело диспансеризацията на Иван Ивайлов Петров с диагноза "Астма с преобладаващ алергичен компонент" съгласно нормативните изисквания за лечение, а несъмнено неспазването им е нарушение и на договорните задължения, тъй като изпълнителят на медицинска помощ не може да осъществява дейността по индивидуалния договор, без да спазва нормативно установените изисквания за тази дейност. До извода, че лекарят не е освободен от задължение да назначи посоченото изследване, е стигнал и първоинстанционният съд, който извод е правилен. Основателно по т. 2.2, 2.3, 2.5 и 2.7 от заповед № РД-09-22 от 20.01.2009 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса - гр. Видин, съдът е приел, че не е назначена рентгенография на сърце и медиастинум при изискване една на две години съобразно приложение № 9, като е отчел и че към момента на подаване на жалбата срещу заповедта календарната 2008 г. е изтекла, а доказателства за извършване на посочените прегледи не са представени. Ако бяха налице такива доказателства, съдът би ги преценил при условията на чл. 142, ал. 2 АПК. Действително съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, но втората алинея на чл. 142 АПК задължава съда да прецени новите факти от значение за решаване на делото към момента на приключване на устните състезания. Казаното се отнася и до извършването на Холтер мониторирането по т. 2.3, 2.5 и 2.6 от заповед № РД-09-22 от 20.01.2008 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса - гр. Видин. Нито по първоначалното дело, нито с касационната жалба са били представени доказателства, че изпълнителката на специализирана медицинска помощ не е разполагала с направления. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция разноски в полза на касатора не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,