Решение № 1347 от 7.2.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при ЦУ на НАП, срещу Решение 2730/22.04.2021 г., постановено по адм. дело 12292/2020 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на М. Петкова е отменен Ревизионен акт (РА) Р-22220617003687-091-001/23.03.2018 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 1304/28.08.2018 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП. Макар да не са изрично формулирани, в касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подробно изложение оспорва извода на административния съд, че не са налице всички елементи от фактическия състав, обуславящи приложение на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Счита, че недобросъвестността на лицето е доказана, тъй като сумите са изтеглени от сина на жалбоподателката. Твърди, че доколкото ревизираното лице е управител и едноличен собственик на капитала на дружеството, същото не е имало как да не знае за задълженията му. Намира за доказана причинно-следствената връзка между поведението на ревизирания субект и невъзможността задълженията да бъдат събрани от дружеството, противно на приетото от съда. Моли за отмяна на оспорваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на лицето, а ревизионният акт потвърден. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът М. Петкова, чрез пълномощника адв. Ив. Гемков, в подаден писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София-град е бил РА Р-22220617003687-091-001/23.03.2018 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 1304/28.08.2018 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността на М. Петкова по реда на чл. 19, ал. 2 от ДОПК за задължения на Теоник 98 ЕООД за сумата в размер на 22 056,20 лв. главница и 1 482,18 лв. лихви за забава, представляващи задължения за ДДС за периода м. 01.2012 г. м. 03.2014 г.; корпоративен данък за периода 2012 г. и 2013 г.; данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения, задължителни осигурителни вноски за ЗО и ДОО за периодите от м. 12.2011 г. до м. 03.2014 г., както и за УПФ за периода от м. 12.2011 г. до м. 12.2014 г. В хода на ревизионното производство е установено, че М. Петкова е управител и едноличен собственик на капитала на Теоник 98 ЕООД. Установено е, че през ревизираните периоди синът на ревизираното лице П. Петров, по силата на пълномощно, е изтеглил от банкови сметки на дружеството сума в общ размер на 45 300,00 лв., което е третирано от приходната администрация като скрито разпределение на печалбата по смисъла на пар. 1, т. 5 от ДР на ЗКПО. Формиран е извод за недобросъвестност, тъй като неплатените задължения на дружеството са декларирани именно от Петкова в качеството ѝ на управител, поради което лицето не е имало как да не знае за тях. На следващо място, въпреки че на дружеството е наложен запор на банкови сметки, е прието, че задълженията няма как да бъдат събрани от Теоник 98 ЕООД, тъй като не е установено да притежава активи. Според приходната администрация е налице и причинно-следствената връзка, тъй като ако не бяха изтеглените суми, дружеството би имало възможност да погаси задълженията си. При тези фактически установявания е ангажирана отговорността на М. Петкова по реда на чл. 19, ал. 2, т. 1, пр. първо от ДОПК. В хода на съдебното производство е допусната съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните и кредитирана от съда. Експертът е установил, че по отношение на Теоник 98 ЕООД са издадени 2 броя Постановления за налагане на предварителни обезпечителни мерки, но въпреки това сметките на дружеството са останали активни и не са били запорирани. По искане на жалбоподателката е проведено успешно и производство по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК, като според съдебно-почерковата експертиза положените подписи под ГФО, декларации по чл. 92 от ЗКПО и два протокола от проведено Общо събрание, всички относими към ревизирания период, не принадлежат на М. Петкова. Производството пред Административен съд София-град е повторно, след като с Решение 15208/09.12.2020 г., постановено по адм. дело 8043/2020 г. по описа на ВАС, е отменено Решение 2666 от 28.05.2020 г., постановено по адм. дело 10782/2018 г. по описа на Административен съд София град, с което е прогласена нищожността на процесния акт, и делото е върнато за ново разглеждане с дадени указания. При така установената фактическа обстановка и след извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК, административният съд е обосновал извод незаконосъобразност на административния акт поради допуснати нарушения на материалния закон. Изложени са мотиви, съгласно които не е налице недобросъвестност, която да обоснове ангажиране отговорността на лицето по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, както и е установена липса на причинно-следствена връзка. Така постановено решение е валидно, допустимо и правилно, като не е засегнато от сочените от касатора пороци. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните, и при правилно тълкуване и приложение на закона, включително при съобразяване с дадените от ВАС задължителни указания, е извел самостоятелни и обосновани правни изводи, които се споделят и от настоящата касационна инстанция. По касационните оплаквания: По спорния по делото въпрос налице ли са предпоставките по чл. 19, ал. 2, т. 1, предложение първо от ДОПК, съответно правомерно ли е ангажирана отговорността на лицето в качеството му на управител на Теоник 98 ЕООД за задълженията на дружеството, е необходимо да се посочи следното: Правилно, от страна на административния съд, е съобразено кои са материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на третото лице по реда на чл. 19, ал. 2, т. 1, предложение първо от ДОПК, като настоящият състав счита за излишно да ги възпроизвежда. По-конкретно, спорът се свежда до това дали лицето е недобросъвестно, както и налице ли е причинно-следствена връзка между поведението на ревизирания субект и невъзможността задълженията да бъдат събрани от дружеството. На първо място, добросъвестността се свързва с незнанието на определени обстоятелства, които са правно релевантни, съответно добросъвестен е онзи, който не знае определено обстоятелство. Добросъвестно е лицето, което осъществява определено поведение при незнание именно на тези правно релевантни факти. Отнесено към настоящия спор не може да бъде изведен категоричен извод, че лицето е недобросъвестно с оглед успешно проведеното производство по чл. 193, ал. 1 от ГПК. При положение че произходът на задълженията е именно в резултат на подадени декларации и годишни финансови отчети, които не са сведени до знанието на управителя, в процесния случай не може да се твърди недобросъвестност, която законосъобразно да обоснове ангажиране на отговорността на управителя. Този извод не се разколебава от принципното положение, че управителят носи отговорност и е длъжен да проявява активни действия по управлението на юридическото лице, което следва от характера на отговорността по чл. 19 от ДОПК, а именно - отговорността на задълженото лице по чл.19, ал. 2 от ДОПК е субсидиарна и представлява изключение от правилото, че отговорността за публичните задължения е на задълженото лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК, поради което следва да се тълкува стриктно. Дори да се приеме обаче, че М. Петкова е била наясно със задълженията на дружеството, отново не е налице съставомерност, тъй като липсва причинно-следствена връзка. От съдебно-счетоводната експертиза се установява, че въпреки двете постановления за налагане на обезпечителни мерки, банковите сметки на дружеството са останали активни и е имало движение по тях, като реално запор не е бил налаган. Установява се още, че дружеството е разполагало със средства в размер на 7 675,76 лв., които биха могли да послужат частично за погасяване на публичните му задължения. Не без значение е и обстоятелството, че на 24.08.2016 г., преди издаване на процесния акт, по сметки на НАП е преведена сума в размер на 7 650 лв. Всичко това, преценено в съвкупност, налага извод, че макар да са извършени тегления от сметки на дружеството, представляващи скрито разпределение на печалбата, това обстоятелство не е в пряка причинно-следствена връзка с невъзможността задълженията на дружеството да бъдат погасени. По изложените съображения решението на административния съд е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,