Решение № 13212 от 6.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9076/2015 г.

Решение № 13212 от 6.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9076/2015 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Я. Л. Н. срещу решение № 4138/15.06.2015 г., постановено по адм. д. № 545/2015 г. по описа на Административен съд С. - град (АССГ). К. Я. Л. Н. обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение, оспореното решение на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) и да бъде върната преписката на КЗЛД за ново произнасяне, съобразно разпоредбите на материалния закон. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и исканията са изложени в касационната жалба и писмено становище. Претендира заплащане на разноски. Ответникът по касационната жалба КЗЛД оспорва касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът по касационната жалба Върховният административен съд, редовно призован за съдебно заседание не е изпратил представител. По делото е депозиран писмен отговор от председателя на Върховния административен съд, изготвено от процесуален представител, който е надлежно упълномощен да представлява Върховния административен съд. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Страните по делото не правят възражения относно разглеждане на спора като касационна инстанция пред Върховния административен съд, което обстоятелство настоящият съдебен състав възприема като оценка за безпристрастност и независимост на неговия персонален състав по смисъла на чл. 6, § 1 от чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) от гледна точка както на обективния, така и на субективен подход към безпристрастността. Съдиите от настоящият съдебен състав считат, че са напълно лично безпристрастни към спора по делото, а от обективна гледна точка не се намират в никаква реална зависимост от страните по спора, която да породи разумно съмнение за безпристрастността им. В този смисъл и при използване на критериите, изведени от практиката на Европейския съд по правата на човека (например Решение от 1 октомври 1982 г. по делото Piersack; на Решение от 26 октомври 1984 г. по делото D. C. и на Решение от 25 юни 1992 г. по делото T. T.) не са налице процесуални пречки за разглеждане на настоящия спор пред този състав на Върховния административен съд, който по никакъв начин не застрашава доверието, което съдът трябва да вдъхва в едно демократично общество. Наличието на такова доверие у страните по делото е очевидно и от липсата на доводи в обратната посока. Следва изрично да бъде отбелязано, че настоящият съдебен състав не намира основания за прилагане на разпоредбата на чл. 22 от Гражданския процесуален кодекс независимо, че съдиите от него са съдии във Върховния административен съд, който се явява ответна страна по спора. В изпълнение на чл. 2, чл. 3, чл. 4 и чл. 8 от Закона за съдебната власт съдебният състав е в състояние да се разграничи от съдебната структура, към която организационно принадлежи и да разгледа възникналия спор напълно дистанцирано, безпристрастно като приложи закона точно и еднакво спрямо всички лица и случаи. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че Върховният административен съд е единственият съд в Р. Б. в чиято компетентност е разглеждането на касационни жалби срещу първоинстанционни решения на административните съдилища - чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК поради което не е налице друг съд, на когото да е родово подсъден настоящия спор и да е компетентен да го разгледа. С обжалваното решение № 4138/15.06.2015 г., постановено по адм. д. № 545/2015 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на Я. Л. Н. против Решение № Ж-829/15.12.2014 г. на КЗЛД и са присъдени разноски. Административният съд е обосновал извода си законосъобразност на атакуваното пред него решение на КЗЛ въз основа на събраните по делото доказателства, от които е приел за установено, че решението на КЗЛД е действителен акт, издаден в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при изяснена фактическа обстановка и спазване на материалния закон. Така постановеното решение е правилно. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че първоинстанционният съд не е обсъдил и изложил мотиви за наличието или липсата на всяко едно от основанията за оспорване по чл. 146 от АПК, което представлява нарушение на чл. 168 от АПК. Обжалваното съдебно решение съдържа изключително детайлни мотиви относно приетите за установени факти и формираните въз основа на тях правни изводи. Начинът на структуриране на съдебното решение и поредността на излагане на аргументите, обосноваващи фактическите и правни изводи не е нормативно закрепен като конкретна формула или таблица. Обсъждането на доводите на страните по делото и служебната проверка относно наличието на всички основания по чл. 146 от АПК не предполага дословно възпроизвеждане на изложенията на страните и текста на закона, а изисква действителен анализ на събраните по делото доказателства, установените въз основа на тях факти и прецизно обосноваване на правните им последици. При този анализ естествено следва да бъдат съобразявани становищата на страните, които са изразени като позиция относно фактите и правото, но това не означава, че съдът е длъжен да възпроизвежда, респективно възприеме или отхвърля буквално аргументите на страните. В случая обжалваното съдебно решение отразява пълна проверка на всички твърдения на страните по делото, точно посочване на приетите за установени факти и тяхното правно значение при съотнасянето им към приложимите правни норми. В този смисъл изразът, че не са налице основания за отмяна на оспорения административен акт не е необоснован и формален, а резултат от извършена служебна проверка на всички основания по чл. 146 от АПК и съобразяване на относимите към спора доводи на страните по делото. Неоснователно е възражението на Я. Н., че първоинстанционният съд е нарушил чл. 171, ал. 4 от АПК като не му е дал указания относно доказателствената тежест в процеса. Съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Тази разпоредба е израз на принципа на служебното начало, установен в чл. 9 от АПК, според който съдът указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за решаване на делото те не сочат доказателства (ал. 3) и осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството, включително със споразумение (ал. 4). В случая като доказателства по делото са събрани всички документи, представляващи административната преписка по издаване на оспореното решение на КЗЛД, които не са оспорени от страните по делото. На практика по делото не е налице спор относно фактите, а относно тяхното правно значение, поради което не са налице обстоятелства, които са твърдени от някоя от страните по делото, а за тях да не са представени никакви доказателства. Следва изрично да бъде посочено, че съдът е длъжен да указва на страните, че за някое от твърдените от него обстоятелства не сочи доказателства, а не че ангажираните доказателства не са достатъчни за доказване на твърденията. Страните по делото са тези които имат информация относно доказателствата и доказателствените средства, съществуващи в действителността за установяване на твърдените то тях факти. Съдът е длъжен и може да посочи само за кои факти не са ангажирани никакви доказателства и в чия тежест на доказване е съответния факт, но не може (респективно не е длъжен) да указва какви доказателства следва да бъдат събрани, за доказването му. В случая не са налице факти и обстоятелства, които са твърдени от Я. Н. и за тях да липсват събрани по делото доказателства, за да е възникнало задължения за АССГ да му дава указания. Не са налице и факти и обстоятелства, които да са твърдени от страните и да не са доказани със събраните по делото доказателства, за да е необходимо да бъде разпределяна изрично доказателствената тежест в процеса. Изпълнението на задължението по чл. 171, ал. 4 от АПК не предполага формално постановяване на определение, в което да се посочи, че всяка от страните следва да ангажира доказателства за твърденията си, а изисква разбиране на всяка от тезите на страните по спора и точно индивидуализиране на спорен факт, за който не са събрани никакви доказателства т. е. делото остава неизяснено от фактическа страна. В производството пред АССГ, приключило с постановяване на обжалваното съдебно решение, са събрани всички относими към спора доказателства и не са останали неустановени твърдени от страните факти, поради което не е възможно да се обоснове извод за допуснати процесуални нарушения от първата инстанция. Я. Н. твърди, че е налице отказ да му бъде предоставен достъп до неговите лични данни и за това твърдение са събрани писмени доказателства. Какви са неговите мотиви да поддържа тези твърдения не представляват обективни факти от действителността, подлежащи на самостоятелно доказване, а израз на субективната му оценка относно значението на конкретни осъществени факти. Задължение за указване в процеса по събиране на доказателства възниква само относно факти от значение за спора, за които страната в чиято тежест на доказване са те не представя никакви доказателства, а не когато представените от нея доказателства не са достатъчни за установяване на този факт. "Доказването" на мотивите на страните, които са ги подтикнали към определени твърдения, излиза процеса по доказване, регламентиран в процесуалните закони като система от норми, установяващи допустимите доказателства, доказателствени средства, разпределение на доказателствената тежест, събиране и анализ на доказателствата за спорните по делото факти, а не мнението на страните за тяхното значение. След събиране на доказателствата и установяване на фактическата обстановка по спора съдът пристъпва към приложение на относимите правни норми, при което съобразява и становищата на страните относно приложимото право, респективно правното значение на установените по делото факти. Обжалваното съдебно решение отговаря и на изискванията на чл. 172а от АПК като съдържа: 1. датата и мястото на постановяването му; 2. посочване на съда, имената на съдията/съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в делото; 3. номера на делото, по което се постановява решението; 4. номера и датата на административния акт и наименованието на органа, който го издава; 5. имената, съответно наименованието, на страните; 6. какво постановява съдът; 7. в тежест на кого се възлагат разноските; 8. подлежи ли решението на обжалване, пред кой съд и в какъв срок. Към него са изложени мотиви с посочени становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда, които са достатъчно ясни, логически свързани и последователни, за да е възможно недвусмислено да бъдат разбрани от всеки добросъвестен читател. В този смисъл не може да бъде възприето становището на Я. Н., че мотивите на АССГ затрудняват ефективното му право на защита, защото не му е станало ясно защо съдът не е възприел неговите възражения. Настоящият съдебен състав също не възприема доводите на Я. Н. относно тълкуването на относимите правни норми, защото то противоречи на техния действителен смисъл и на принципите, които регулират института на закрила на личните данни. Неоснователно е възражението, че първоинстанционното решение е издадено в нарушение на материалния закон. Според касационния жалбоподател оспореното от него решение на КЗЛД е постановено в противоречи с материалноправните разпоредби и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неизясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Я. Н. счита, че АССГ като не е констатирал тези отменителни основания е допуснал нарушение на закона. Настоящият съдебен състав намира, че спорните по делото факти са напълно изяснени пред КЗЛД и АССГ. С касационната жалба не са представени никакви доказателства, от които да се обоснове обратния извод. Всички твърдения на Я. Н., изложени в неговата жалба до АССГ са приети за установени въз основа на писмени доказателства по делото. Не е налице негово твърдение относно факт да не е прието за доказано. Фактическата обстановка по спора се формира от твърденията на страните по делото, за които се събират доказателства, след което при съобразяване разпределението на доказателствената тежест в процеса съдът посочва кои факти приема за доказани и кои не. В случая АССГ, а и КЗЛД, са приели за установено, че Я. Н. е отправил заявление с вх. № 9945/10.06.2014 г. за достъп до неговите лични данни до Върховния административен съд, на което с писмо изх. № 482/20.06.2014 г. е получил отговор. Съдържанието на заявлението и писмото с приложената към него разпечатка от деловодната система на Върховния административен съд са установени от приетите по делото копия, които не са оспорени. На практика това са твърдените от Я. Н. факти и те са установени непротиворечиво и недвусмислено. Спорът се свежда до правното значение на тези факти, по отношение на което жалбоподателят излага своя теза, която не е възприета от АССГ и от КЗЛД, но това не означава, че спорът е разрешен при неизяснена фактическа обстановка. Съгласно чл. 26 от ЗЗЛД всяко физическо лице има право на достъп до отнасящи се за него лични данни. Съгласно § 1а от допълнителните разпоредби на ЗЗЛД с него се въвеждат разпоредбите на Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. относно защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (Директива). Съгласно чл. 10 от Директивата държавите-членки предвиждат, че администраторът или неговият представител трябва да предостави на съответното физическо лице, от което се събират данни, отнасящи се за самия него, най-малкото следната информация, освен в случаите, когато то вече я притежава: а) самоличността на администратора или на неговия представител, когато има такъв; б) целта на обработването, за което данните са предназначени; в) всякаква друга информация, например: - получателите или категориите получатели на данни; - дали отговорите на въпросите са задължителни или доброволни, както и евентуалните последици при липса на отговор; - наличието на право на достъп и на право на поправка на данните, които се отнасят до него, доколкото подобна допълнителна информация е необходима като се отчитат конкретните обстоятелства, при които се събират данните, за гарантиране на справедливата им обработка по отношение на съответното физическо лице. Т. 25 от преамбюла на Директивата посочва като основно съображение при защитата на личните данни на физическите лица и правото им на достъп до обработваните техни лични данни, за да могат да поискат поправка и дори да възразят срещу обработването на данни при определени обстоятелства. Тези разпоредби на Директивата нямат директен ефект, а за тяхното прилагане за приети съответните норми на националното законодателство, включително и цитирания чл. 26 от ЗЗЛД и процедурата за реализиране на това право. В случая Я. Н. е подал заявление за предоставяне на достъп до негови лични данни до Върховния административен съд в качеството му на администратор на лични данни и е получил в предвидения от закона (чл. 32, ал. 1 от ЗЗЛД) срок отговор с приложена към него справка. Този отговор се възприема от Я. Н. като отказ да му бъде предоставен искания от него достъп, поради което той е упражнил правото си на жалба до КЗЛД, която с обжалваното пред АССГ решение я приема за неоснователна. Правилно и в съответствие с материалния закон АССГ е обосновал изводите си, че обжалваното пред него решение на КЗЛД като специализиран държавен орган за защита на личните данни е постановено в съответствие с материалния закон и при изяснена фактическа обстановка. При наличие на изричен отговор от администратора на лични данни, който е подписан от неговия представляващ лично, препращащ към списък на документите, съдържащ личните данни на физическото лица, налични в базата данни, която се използва за обработването им, не е възможно да се обоснове тезата, че е налице отказ от предоставяне на поискания достъп. Предоставянето на достъп на физическите лица до обработваните техни лични данни не е самоцел, а част от механизма за защита на личните данни при обработването им администраторите на лични данни. В случая обстоятелството, че приложения към отговора списък от документи е в "незаверено копие" не променя неговия произход и начин на създаване, който е посочен в подписаното писмо до Я. Н. Достоверността на информацията относно обработените лични данни за Я. Н. не е опровергана в нито един момент на спора и не се твърди, че не е изчерпателна като съдържание, което се съхранява у администратора на личните данни. Желанието на жалбоподателя да получи и допълнителна информация относно други обстоятелства, с които администраторът на лични данни не разполага, не обуславя извод, че е налице отказ по смисъла на чл. 32, ал. 4 от ЗЗЛД. Жалбата на Я. Н. до КЗЛД е по повод точно и конкретно това негово заявление и издаденото по повод на него писмо, поради което и решението на КЗЛД е ограничено в тези параметри. Аргументите на жалбоподателя относно провеждането на съдебните производства, съобразно изискванията на процесуалните закони, с които косвено се засягат и основни въпроси относно баланса на обществения и личен интерес, превеса на едни основни принципи на функциониране на съдебната система с други принципи за защита на правата на личността, излизат извън предмета на спора, поради което липсата на становище по тях в получения писмен отговор от 20.06.2014 г. не може да бъде възприето като "мълчалив отказ" по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. По аналогичен начин следва да бъдат разглеждани и разсъжденията на Я. Н. относно начина на функциониране на деловодната система на Върховния административен съд, нейните технически параметри и възможности (търпящи развитие в последните две години), които също са извън предмета на настоящия спор, възникнал по повод едно конкретно заявление за достъп до лични данни на едно физическо лице. Действително, съгласно чл. 28, ал. 1, т. 3 от ЗЗЛД физическите лица имат право на информация за логиката на всяко автоматизирано обработване на лични данни, отнасящи се до тях, но в случая такова искане не е включено в заявлението от 10.06.2014 г., което не може да бъде разширявано в последствие под формата на аргументация, че получения отговор на практика не дава детайлна информация за всички аспекти на обработването на лични данни, включително и хипотетичния достъп на трети лица. КЗЛД е извършила проверка като специализиран държавен орган и е достигнала до извод, че предоставената информация представлява цялата налична, респективно обработвана информация, поради което не са налице основания за уважаване жалбата на Я. Н. и налагане на административно наказание на администратора на лични данни. От събраните по делото доказателства не се установяват факти, от които да се обоснове различен правен извод, поради което правилно и законосъобразно АССГ е отхвърлил жалбата на Я. Н. срещу това решение на КЗЛД. Съответствието на решението на КЗЛД с целта на закона не е детайлно анализирано от АССГ, но като съобрази обстоятелството, че ЗЗЛД отразява национални мерки за защита на личните данни и принципите, установени в Директивата така, както са тълкувани от Съда на Европейския съюз, настоящият съдебен състав намира за правилен извода на първата инстанция, че не са налице никакви основания за отмяната му, включително и по чл. 146, т. 5 от АПК. Този извод се подкрепя и от съображенията по т. 27, т. 30, т. 35, т. 38 и най-вече т. 40 и т. 58 от Директивата, чието съвместно тълкуване определят еднозначно заключение, че не са налице основания за налагане на имуществена санкция на администратор на лични данни, който като орган на публична власт, е предоставил на физическо лице достъп до документите, съдържащи негови лични данни, независимо, че те са му били вече известни като страна, участник в съдебни производства, по които те са съставени. С оглед на изложеното обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като действително, допустимо и законосъобразно, постановено без допуснати процесуални нарушения и при правилно приложение на материалния закон. Ответната страна КЗЛД не е направила разноски в касационното производство, но е представлявана от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК Я. Н. следва да бъде осъден да й заплати сумата 300 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,