Решение № 13691 от 17.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7117/2014 г.

Решение № 13691 от 17.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7117/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба от "ТЕХНОТОП" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от управителя Веселка Александрова Заркова чрез пълномощник адвокат Михаил Вълчев от САК против решение № 1370 от 5.03.2014 г. на Административен съд София град по адм. дело № 3941/2013 г. С него се отхвърля жалбата му срещу решение № РО 168/19.03.2013 г. на ръководителя на ТП на НОИ Столично управление "Социално осигуряване", с което се потвърждава разпореждане № 15205/20.12.2002 на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО. С последното е прието за трудова злополука настъпилото на 29.11.2012 г. внезапно увреждане на здравословното състояние на Румен Маринов Дончев довело до неговата смърт. Поддържат се доводи зе неправилност на решението вследствие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ - СУСО не се представлява и не взема становище по жалбата. Ответникът Милен Руменов Дончев не се представлява и не взема становище по жалбата. Ответницата Йоана Руменова Дончева лично и чрез процесуален представител адвокат Иванова взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред съда е образувано по жалба на "ТЕХНОТОП" ЕООД срещу решение № РО 168/19.03.2013 г. на ръководителя на ТП на НОИ Столично управление "Социално осигуряване" с искане за отмяната му като незаконосъобразно на основанията в чл. 146 АПК. Съдът е разгледал по същество жалбата като от фактическа страна е установил, че на 29.11.2012 г. около 18.15 часа в гр. София на бул. "Никола Мушанов" срещу № 122 е настъпили пътно транспортно произшествие с Румен Маринов Дончев който пресичал пътното платно и автомобил, движещ се по булеварда от ул. "Добротич" в посока към ул. "Житница". Пострадалият Дончев починал в резултат на уврежданията в 23.45 часа. Към датата на злополуката пострадалият е бил служител на "ТЕХНОТОП" ЕООД на длъжност "дърводелец". На 30.12.2012 г. е съставен протокол за трудова злополука, на 10.12.2012 г. е подадена от осигурителя декларация за трудова злополука и за резултатите от извършеното разследване е съставен протокол № 95 от 15.12.2012 г. от комисия определена със заповед № 0100Н109/14.12.2012 г. на директора на СУСО според който тя е настъпила след приключване на работното време на Дончев при придвижването му по обичайния маршрут от работното място до основното място за живеене гр. София, ж. к. Дружба 2 и при пресичане на пътното платно на бул. Никола Мушанов. С разпореждане № 15205/20.12.2012 г. длъжностно лице на НОИ по чл. 60, ал. 1 КСО приема злополуката за трудова, което разпореждане е потвърдено с решението предмет на жалбата пред съда. Съдът е установил от доказателствата по делото, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 55, ал. 2, т. 1 КСО като злополуката е станала след работно време непосредствено след напускане на работното място близо до него и в посока към спирката от която пострадалият се качва на автобус за вкъщи. При установеното от фактическа страна е изведен извод за неоснователност на жалбата и същата като неоснователна е отхвърлена. Решението е правилно. С касационната жалба се оспорват изводите на административния орган и съда, че внезапното увреждане на здравето на осигуреното лице е настъпило по време на обичайния му път при връщане от работното място до основното местоживеене. Изразяват се в това, че на мястото на ПТП без да има светофарна уредба или пешеходна пътека пострадалият е предприел инцидентно и неправилно пресичане на булеварда в нарушение на Закона за движение по пътищата, вместо да премине по намиращия се в близост надлез. Също така, че в административното производство органа не е установил причините и обстоятелствата за възникване на трудовата злополука, което е било в нарушение на чл. 58, ал. 3, т. 1 от КСО. Тези доводи поддържани и пред административния съд са неоснователни. Съгласно чл. 55, ал. 1 КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайна намалена работоспособност или смърт. Според ал. 2 трудова е злополуката станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и 2 по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер, като не е налице трудова злополука когато пострадалият умишлено е увредил здравето си. Съществените възражения се свеждат до това, че при нарушаване на Закона за движение по пътищата при придвижване на пострадалия това има значение за определяне на характера на злополуката когато е настъпило ПТП при съпричиняване от негова страна. В разпоредбите на чл. 55 КСО не се дава легална дефиниция на "обичаен път при отиване или връщане от работа" но се налага извода, че става дума за повтарящи се действия и придвижване преди или след работа в рамките на минимално необходимото време за това за да се приеме, че това е част от трудовия процес и е осигурен социален риск. В случая е без значение поведението на пострадалия работник или служител стига той умишлено да не е увредил здравето си. Или, в настоящият случай умишленото или непредпазливо нарушение на правилата за движение дори да е в причинна връзка с настъпилия резултат е относим въпрос в образуваното наказателното производство, но е без значение при определянето на злополуката като трудова. Има житейска логика във възраженията на работодателя, че следва да се обсъжда поведението на пострадалия по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място и дали това поведение не съпричинява пряко и непосредствено вредоносния резултат не само в хипотеза на умишлено увреждане на здравето а с оглед на всички особености на конкретния случай. Такива материални предпоставки, изключващи злополуката като трудова обаче следва да бъдат посочени изрично в закона, при евентуална негова промяна и при липса на такива в сегашната му редакция правилно съдът е приел, че злополуката е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 2, т. 1 КСО и отхвърлил жалбата. Неоснователни са възраженията за нарушение на съдопроизводствените правила при събиране на доказателства относно времето и мястото на настъпването злополуката и обичайния маршрут на придвижване на пострадалия. В административното производство са събрани доказателства относно тези обстоятелства и не е било необходимо при липса на оспорване на констативния протокол и данните от административната преписка да бъдат събирани нови доказателства за тези факти. Провежданото досъдебно наказателно производство има предмет на доказване различен от този в настоящето административно производство, поради което правилно съдът не е спрял административното производство до приключване на наказателното. От друга страна съгласно разпоредбата на чл. 413 НПК влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите относно извършено ли е дейнието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Всички тези въпроси обаче са неотносими към производството по издаване на разпореждане по чл. 60 КСО за определяне на злополуката като трудова. Предвид изложеното решението на съда като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото жалбоподателят дължи разноски на ответницата Йоана Руменова Дончева, поискани своевременно и доказани в размер на 300 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд шесто отделение