Решение № 12336 от 12.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6020/2018 г.

Решение № 12336 от 12.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6020/2018 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Т. Иванова от гр. [населено място] срещу решение № 656 от 22.03.2018 г. по адм. д. № 3380 по описа за 2017 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 2153-15-80 / 25.03.2016 г. на Директор ТП на НОИ – Пловдив. Изложените съображения за нарушения на административнопроцесуални правила и противоречие с влезли в сила съдебни решения са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Пловдив, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е решение № 2153-15-80 от 25.03.2016 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Пловдив, потвърждаващо разпореждане № [ЕГН]/ПР-2136-15-15 от 14.01.2016 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО е изменена, считано от 04.04.2014 г., личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Т. Иванова от гр. [населено място], изменена с разпореждане № 369 от 20.11.2000 г. Обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при второ разглеждане на спора, след като с решение № 14149 от 21.11.2017 г. по адм. д. № 11235/2016 г. Върховният административен съд, VI отд., е отменил решение № 1557 от 01.08.2016 г. по адм. д. № 999/2016 г. на Административен съд – Пловдив. В мотивите на касационното решение е прието, че при първото разглеждане на спора административният съд необосновано е приел, че са налице нищожни актове, издадени в противоречие с влязло в сила решение на съда и неточно е приложил нормата на чл. 177, ал. 2 от АПК. Оспорените последващи актове на органите на НОИ са издадени не във връзка с изпълнение на задължителни указания по връщане на административната преписка, а в ново самостоятелно административно производство. Налице са различни административни актове, с различно съдържание от отменените с решение № 11309 от 28.10.2015 г. по адм. д. № 3577 / 2015 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. Силата на пресъдено нещо е формирана по отношение на потестативно право за отмяна, различно от заявеното в настоящото съдебно производство, по отношение на различни пенсионни актове от тези, които са били предмет на оспорване по предходни дела. Предвид неизлагането на мотиви по съществото на спора, делото е върнато за ново разглеждане по същество от друг състав на първоинстанционния съд. На основание чл. 224 от АПК дадените указания от Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. При новото разглеждане на делото Пловдивският административен съд се е съобразил с указанията, дадени от Върховния административен съд, VI отд., в отменителното решение № 14149 от 21.11.2017 г. по адм. д. № 11235/2016 г. Посочил е, че доколкото с отменителното решение на ВАС е прието, че атакуваното решение е валиден административен акт, то на проверка подлежи законосъобразността по същество на същия, т. е. дали той не е унищожаем административен акт. След направен преглед на документите от пенсионната преписка е установено, че разпореждането от 20.11.2000 г., с което личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Т. Иванова е била изменена по подадено от нейно име заявление от 05.10.2000 г., е неправилно, тъй като пенсията се е явявала отпусната в по-голям размер от следващия се за лицето на база действително установените релевантни факти и обстоятелства. Атакуваните актове са издадени законосъобразно в хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО, в която изменението на пенсията не е по причини в пенсионера, а най-често е резултат на допуснати грешки в самото развило се и приключило производство по първоначално отпускане на пенсията. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. На основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО (редакция - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила до 31.12.2016 г.) влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато пенсията е определена в по-голям или в по-малък размер. Издадените на горното правно основание административни актове - решение № РД-128 от 12.06.2014 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/ПР-01062 от 17.04.2014 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив, с които, считано от 05.10.2000 г., е била изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Т. Иванова, са били отменени с решение № 11309 от 28.10.2015 по адм. д. № 3577/2015 г. на Върховния административен съд. След влизане в сила на отменителното съдебно решение осигурителният орган е започнал ново производство по реда на чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО, приключило с издаването на разпореждане № [ЕГН]/ПР-2136-15-15 от 14.01.2016 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване и потвърдилото го решение № 2153-15-80 от 25.03.2016 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – Пловдив. Взети са предвид заявлението на лицето от 22.05.2014 г. за отпускане и на социална пенсия за инвалидност и допълнително събрани документи. При наличие на предпоставките по чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО - пенсията е била определена в по-голям размер – е извършено намалението й с начална дата 04.04.2014 г. Доводите в касационната жалба за добросъвестност на жалбоподателката, която няма вина за изгубването на оригиналното й пенсионно досие, са неотносими към изхода на спора. Липсата на оригиналното пенсионно досие не е пречка за възстановяване на документите по обр. 2 и обр. 3, като се използват вписванията в трудовата книжка, запазените ведомости и други разходооправдателни документи. Няма пречка осигурителният орган да извърши проверка за действителната продължителност на осигурителния стаж и за действителния размер на осигурителния доход, така както са удостоверени в запазените разплащателни ведомости. Извън предмета на спора са и доводите на касационната жалбоподателка за нейната добросъвестност и липсата на правно основание за възстановяване на неправилно получени суми съгласно чл. 114 от КСО. Във връзка с довода, че същият материалноправен спор вече е разрешен с влязлото в сила решение № 14149 от 21.11.2017 г. по адм. д. № 11235/2016 г. на Върховния административен съд, VI отд., следва да се отново да се посочи, че при постановяване на решението си Пловдивският административен съд е спазил чл. 224 от АПК и се е съобразил със задължителната сила на указанията, дадени с решение № 14149 от 21.11.2017 г. по адм. д. № 11235/2016 г. на Върховния административен съд, VI отд. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,