Решение № 17670 от 23.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7759/2018 г.

Решение № 17670 от 23.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7759/2018 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Патентно ведомство на Република България (ПВ), чрез пълномощника му юрисконсулт И. Николова срещу решение № 3020 от 04 май 2018 г., постановено по адм. дело № 1158 от 2018 г., по описа на Административен съд София – град, с което е отменена, по жалба на Й. Миланова от [населено място], негова заповед № II-02 от 12 януари 2018 г. за прекратяване на служебното й правоотношение и е осъдено Патентното ведомство на РБългария да заплати на Й. Миланова, направените по делото разноски в размер на 550, 00 лв. (петстотин и петдесет лева). В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на атакувания съдебен акт като съдът се произнесе с друго по същество на спора. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и изразява становище за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна. Ответната страна Й. Миланова от [населено място], чрез пълномощника й адв. Песийска в депозирания писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като изразява становище за нейната неоснователност. Моли за присъждане на сторените разноски, в настоящото съдебно производство, с оглед депозирания списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт счита, че същата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – София – град е образувано въз основа на жалба на Й. Миланова от [населено място] против заповед № II-02 от 12 януари 2018 г., издадена от председателя на Патентното ведомство на РБългария, с която на осн. чл. 107, ал. 2 от ЗДСл и предложение вх. № 93-00-88 от 12 януари 2018 г. на г-жа Ц. Лакова – директор на дирекция "Експертиза и опозиция на марките и географските обозначения", е прекратено служебното правоотношение с Миланова, с място на работа: Патентно ведомство на РБългария, дирекция "Експертиза и опозиция на марките на географските обозначения", на длъжност "държавен експерт", ранг IV старши, считано от 15 януари 218 г. В административния акт, като причини за прекратяване на служебното правоотношение, е посочено "поради получена възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността" – 5 "неприемливо изпълнение", извършено съгласно Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА). Видно от приложения формуляр за оценка на изпълнението на длъжността от висшите държавни служители, служители, заемащи ръководни длъжности и на експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции за период на оценяване от 01 януари 2017 г. до 31 декември 2017 год., включващ в точка първа от същия – индивидуален работен план, изготвен на 31 януари 2017 г. и съгласуван с оценяващия ръководител, описаните цели са посочени в 6 колони, а точка втора – междинна среща с посочена дата на провеждането й – 20 юли 2017 г. В графа коментари на оценяващия ръководител и/или оценявания е посочено "Целите се изпълняват, но не се спазват сроковете за навременно разглеждане на възражения по чл. 38а, ал. 1 от ЗМГО и опозиция по чл. 38б, ал. 1 от ЗМГО. В точка трета от същия, на 05 януари 2018 г., оценяващият ръководител е определил годишна оценка на изпълнението: "неприемливо изпълнение". Мотивирана е с аргументите, че атестираният служител изпитва затруднения със спазването на сроковете като са посочени номера на опозиции по заявки за марки, които към момента на провеждане на атестацията, са просрочени и не са изготвени. Посочено е, че решенията и заключенията, които атестираният изготвя са лошо структурирани и трудни за разбиране; демонстрира незадоволително равнище на знания и умения, необходими за ефективно изпълнение на длъжността; не дава обратна връзка за своята работа и слабо се интересува от работата на другите членове на състава. Като коментар на 05 януари 2018 г. Миланова е заявила, че не е съгласна с така поставената й оценка на работата й. С формуляр за корекция на годишна оценка на изпълнението от 12 януари 2018 г., съобразно приложение № 5 към чл. 24, ал. 2 от НУРОИСДА, контролиращият ръководител е потвърдил поставената оценка: ‚; неприемливо изпълнение" като на същата дата е връчен формулярът на служителя и на оценяващия ръководител. С доклад изх. № 93-00-88 от 12 януари 2018 г. оценяващият ръководител е предложил на органа по назначаването да се прекрати служебното правоотношение с Й. Миланова поради поставена най-ниска оценка, която е потвърдена от контролиращия ръководител. Инстанцията по същество е приела, че оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение с Миланова, е издадена от компетентен административен орган, като същата е подписана от упълномощения заместник – председател, в периода на отсъствие на титуляра, с оглед депозираната по делото заповед № 668 от 20 декември 2017 г. за заместване на председателя на ПВ, в предписаната от закона писмена форма, но при наличие на съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не е спазена процедурата по атестиране на служителката. Посочила е, че няма доказателства за провеждането на заключителната среща, което е опорочило извършената оценка и не е необходимо разглеждането по същество дали лицето е изпълнило целите и задачите, залегнали в работния му план. Като наличие на друго нарушение на административнопроизводствените правила, съдът е установил, че датата на издаване на заповедта е 12 януари 2018 г., тоест преди изтичане на седмодневния срок за подаване на възражения от служителката. Установените нарушения са мотивирани с основанието по чл. 146, т. 3 от АПК, поради което съдът е отменил обжалваната, пред него, заповед. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на приобщения доказателствен материла по делото законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд за нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение с Миланова. Последното е извършено на осн. чл. 107, ал. 2 от ЗДСл като цитираната правна норма изисква осъществяването на две кумулативни предпоставки – получена най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността и законосъобразно проведена процедура по оценяване. Значението, което провеждането на процедурата по оценяване има за законосъобразността на заповедта по чл. 107, ал. 2 от ЗДСл обуславя и анализа на процедурата по оценяване на служителя, който съдът извършва. Както обосновано сочи съдът в мотивите си, получената в нарушение на административнопроизводствените правила оценка, не обосновава прилагането на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. С разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и ал. 5 от ЗДСл е прието, че държавният служител се оценява ежегодно за изпълнението на длъжността, въз основа на постигането на предварително определени цели или изпълнението на преките задължения и поставените задачи и показаните компетентности. За постигането на регламентираните цели относно атестирането са създадени задължителни правила за оценяване на изпълнението на служителите в държавната администрация, чието стриктно съблюдаване е гаранция за обективността, безпристрастността и компетентността на извършваното оценяване. Съгласно чл. 3, ал. 2 от НУРОИСДА, оценяването на изпълнението на длъжността на всеки служител в държавната администрация се извършва от оценяващ ръководител под наблюдението и контрола на контролиращ ръководител и на синдикалната организация на работниците и служителите в администрацията. Оценяването на изпълнението на длъжността включва период от 1 януари до 31 декември на съответната година и се състои от следните етапи: изготвяне и съгласуване на работен план в началото на периода; междинна среща и заключителна среща за определяне на обща оценка на изпълнението на длъжността. Общата оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и показаните компетентности от служителя за целия период на атестиране, да е извършена от оценяващия ръководител безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, да е мотивирана и да намери отражение в съответния формуляр по образец – по арг. на чл. 16, ал. 1 от НУРОИСДА, чл. 18, ал. 1 и чл. 19, ал. 1 от същия подзаконов нормативен акт. Индивидуалният работен план на жалбоподателката е изготвен, съгласуван и подписан на 31 януари 2017 г. - в рамките на посочения, в чл. 10, ал. 1 от НУРОИСДА, период. Видно от приложения по делото формуляр за оценка на изпълнението на длъжността, същото е проведено в два етапа - изготвяне и съгласуване на индивидуален работен план в началото на периода и провеждане на междинна среща на 20 юли 2017 г., но не е проведена заключителна среща, с определяне на обща годишна оценка на изпълнението на длъжността в края на периода, поради което правилен е изводът на административния съд за нарушение на изискванията на чл. 8, ал. 1 от НУРОИСДА. Отделните етапи са удостоверени с подписите на оценяващия ръководител и на жалбоподателката. Изготвянето и съгласуването на работните планове е процес, който съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от НУРОИСДА се извършва съвместно от оценяващия ръководител и от оценявания, като се отчитат основната цел, преките задължения, управляваните ресурси и компетентности, определени в длъжностната характеристика за длъжността, заемана от оценявания. Видно от приложената и приета по делото длъжностна характеристика, целите в изготвения работен план не я приповтарят, а са съобразени с преките задължения на служителя, определени в нея. Безспорно липсата на заключителна среща, предвидена с чл. 13, ал. 1 от НУРОИСДА е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, рефлектиращо и върху материалната законосъобразност на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение поради възможно най- ниската обща оценка при атестиране. Настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че непровеждането на заключителна среща е опорочило извършената извършеното годишно оценяване и не е необходимо разглеждането по същество дали лицето е изпълнило целите и задачите, залегнали в работния му план. Правилен е и доводът на инстанцията по същество за наличието на още едно нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на процесната заповед. Датата на издаване на административния акт е от 12 януари 2018 г., тоест преди изтичане на седмодневния срок за подаване на възражения от служителката. Следователно преценката на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснати съществени административнопроизводствени нарушения – по арг. на чл. 146, т. 3 от АПК е правилна и обоснована, поради което атакуваното решение следва да се остави в сила. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и депозирания списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК разноски за настоящата съдебна инстанция следва да се присъдят в поискания и заплатен размер, възлизащ на 550, 00 лв. (петстотин и петдесет лева), представляващо адвокатско възнаграждение. Възражението на касатора за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна е неоснователно с оглед разпоредбите на чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 36 от ЗА, във връзка с чл. 8, ал. 4 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 1, б. "а" и т. 2 от същия подзаконов нормативен акт. Посочената сума следва да се възложи в тежест на ПВ. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,