Решение № 38 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 932/2013 г.

Решение № 38 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 932/2013 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Игор Алексеевич Сухомлинов, гражданин на Руската Федерация, подадена чрез адв. В. Танков, срещу решение № 5470 от 17.10.2012 г., постановено по адм. дело № 1806/2012 г. от Административен съд - София град. С касационната жалба се твърди и в съдебно заседание се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - Агенцията по вписванията, в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изказва становище за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил предявените от Игор Алексеевич Сухомлинов против Агенцията по вписванията обективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение в общ размер на 379,55 лв., от които 214,55 лв. претърпени имуществени вреди от незаконосъобразен отказ № 20111202145437/07.12.2011 г. на длъжностно лице при Агенцията по вписванията, представляващи платена държавна такса за регистрация по чл. 16а, ал. 2, т. 3 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, 55 лв. държавна такса по жалба срещу отказа и 49,55 лв. разходи за нотариални заверки (равностойност на 1000 рубли), съгласно молба от 14.03.2012 г. на ищеца, и сумата от 165 лв. претърпени вреди от незаконосъобразен отказ № 20111208152435/13.12.2011 г. на длъжностно лице при Агенцията по вписванията, представляващи платена държавна такса за регистрация по чл. 16а, ал. 2, т. 3 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, 55 лв. държавна такса по жалба срещу този повторен отказ. Отхвърлил е и иска за присъждане на законната лихва върху претендираното обезщетение от завеждането на исковата молба до окончателното му изплащане. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна следното: Със заявление вх. № 20111202145437/02.12.2011 г. до Агенцията по вписванията Игор Алексеевич Сухомлинов е поискал регистрация на ЕООД с фирма "МИР 2012". Заявлението е било придружено с документ за платена държавна такса в размер на 110 лв. За нотариалните удостоверявания, извършени от нотариус в Руската Федерация, са заплатени нотариални такси в размер на общо 1000 рубли. По това заявление е бил постановен отказ за вписване, издаден от длъжностно лице при Агенция по вписванията с мотиви, че върху представените документи с нотариална заверка на подписа липсва апостил, съгласно чл. 4 от Хагската конвенция от 05.10.1961 г., ратифицирана от РБ, ДВ, бр. 45/11.05.2001 г. Със заявление № 20111208152435/08.12.2011 г., към което е приложено платежно нареждане за заплащане на такса в размер на 110 лв., ищецът е подал ново заявление за регистрация на същото търговско дружество, по което е постановен нов отказ с идентични мотиви. Отказите за вписване в търговския регистър са били обжалвани по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл. 25 от ЗТР. По жалбите е било образувано гр. дело № 5453/2011 г. по описа на СГС. С решение № 74 от 13.01.2012 г. обжалваните откази са били отменени с мотиви, че приложението на чл. 4 от Хагската конвенция е изключено при нотариални заверки, извършени от компетентните органи на Руската Федерация, съгласно Договор за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, сключен между РБ и Руската Федерация от 1976 г. За съдебното обжалване на незаконосъобразните откази са били заплатени държавни такси в общ размер на 110 лв. От правна страна съдът е приел, че не е налице първата от предвидените в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата, а именно незаконосъобразен административен акт. Съдът е развил съображения, че осъществяваната от Агенцията по вписванията дейност по вписване в Търговския регистър не е административна дейност, респ. издаваните при и по повод тази дейност актове не са индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 от АПК. Решението е правилно. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В настоящия случай не е налице първата предпоставка на цитираната разпоредба, а именно претендираните вреди не са следствие на административна дейност. Правилен и обоснован е изводът на съда, че осъществяваната от Агенцията по вписванията дейност по вписване в Търговския регистър не е административна дейност и следователно издаваните при и по повод изпълнение на тази дейност актове не са индивидуални административни актове. Поради това, вредите, настъпили в резултат на тази дейност или актове, не могат да бъдат обезщетени по реда на ЗОДОВ. Независимо, че се осъществява от административен орган - Агенцията по вписванията към Министъра на правосъдието (чл. 3 от ЗТР), регистърното производство, т. е. дейността по вписване и обявяване в Търговския регистър, не е административна дейност, защото от самата му същност и произтичащите от него последици, това производство следва да бъде определено като охранително производство по смисъла на Част VI от ГПК. Поради това, актът, с който регистърното производство приключва - вписване, респ. обявяване или отказ за вписване, не може да бъде квалифициран като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. В подкрепа на тази теза е правната уредба за обжалване на отказа за вписване. Съгласно чл. 25 от ЗТР, отказът подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца, решението на който, от своя страна, подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд, като жалбата се разглежда по реда на глава ХХI от ГПК и следователно, по отношение на отказите на Агенцията по вписванията, контролът за законосъобразност е същият като на всички останали охранителни актове, а не какъвто е контролът за законосъобразност на индивидуалните административни актове - пред административните съдилища по реда на АПК. Охранителният характер на регистърното производство се потвърждава също и от разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗТР, предвиждаща спиране на това производство на основание чл. 536 от ГПК, който урежда спирането именно на охранителното производство. Наред с това следва оспорването на акта и искът за вреди да подлежат на разглеждане по един и същи ред, т. е. пред един и същи родово компетентен съд, а в случая - отказът за вписване подлежи на обжалване пред съответния окръжен съд по седалището на търговеца, а компетентен да разгледа иск за обезщетение на вреди по реда на ЗОДОВ е съответния административен съд. По изложените съображения решението на Административен съд - София град като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение