Решение № 7128 от 14.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1434/2021 г.

Решение № 7128 от 14.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1434/2021 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Стара Загора /ОДМВР, дирекцията/ против решение № 495 от 27.11.2020 г. по адм. д. № 610/2020 г. на Административен съд – Стара Загора, с което дирекцията е осъдена да заплати на И. С. сумата от 2100 лв, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от незаконосъобразно задържане по силата на Заповед № 35/25.03.2020 г., издадена от разузнавач при РУ Чирпан, ведно със законната лихва, считано от 30.09.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата от 410 лв, представляваща разноски по делото. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съображенията по същество са за липса на причинна връзка между твърдяната вреда и отменената заповед, както и за липса на настъпили вреди, поради това, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено в срока за изпитване. Касаторът моли да бъде отменено решението, искът да бъде отхвърлен и претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът – И. С. чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред АС – Стара Загора е образувано по искова молба на И. С. за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2200 лв. представляващи заплатата по трудов договор за остатъка от два месеца от срока за изпитване, причинени от незаконосъобразна Заповед за задържане № 35/25.03.2020 г., отменена с влязло в сила съдебно решение № 48/16.04.2020 г., постановено по АНД № 117/20 г. по описа на РС Чирпан, ведно със законната лихва от отмяната на заповедта. Пред първоинстанционния съд е установено, че ищецът е назначен на работа на 19.03.2020 г. по трудов договор, сключен с "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД с място на работа Централен склад в село Стряма, с уговорен срок за изпитване от три месеца и брутно трудово възнаграждение в размер на 1100 лв. Със Заповед № 35/25.03.2020 г. издадена от разузнавач при РУ Чирпан ищецът е задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок от 24 часа на 26.03.2020 г. по време на изпълнение на трудовите му задължения. Трудовият договор е прекратен със Заповед № 6100-051/31.03.2020 г. на основание чл. 71, ал. 1 от КТ считано от същата дата, при упражняване правото на работодателя по собствена инициатива в рамките на срока за изпитване. Заповедта за задържане е отменена с Решение № 48/16.04.2020 г. постановено по АНД № 117/20 г. по описа на РС Чирпан. От правна страна съдът е приел, че е възникнал фактическият състав на чл. 1 ЗОДОВ. Относно причинната връзка са изложени мотиви, че изпълнението на заповедта за задържане има способността да засегне лични или имуществени права, когато е станала достояние на трети лица и това е неизбежно при изпълнението й на обществено място, на работното място или при разгласяване на факта за нейното издаване. Изводът на съда е, че у всички, които узнават за това полицейското разпореждане, възникват съмнения относно личните качества на неговия адресат. Проследявайки хронологията на фактите, съдът е приел, че единствена причина за прекратяване на трудовото правоотношение е създалото се подозрение за престъпни качества у задържания работник. Претендираният размер на обезщетение е приет за доказан на база представения трудов договор. По тези съображения е постановено осъдителното решение. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено в противоречие с установените по делото факти и с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая претендираните имуществени вреди не са доказани по несъмнен начин, нито е доказана причинна връзка между незаконосъобразен административен акт и твърдените вреди. Вредата съставлява накърняване на защитимо от закона благо. Отговорността в такъв случай се простира до преките и непосредствени негативни последици, настъпили в патримониума на увреденото лице. При пропуснатите ползи е налице нереализирана сигурна и доказана възможност за увеличаване на имуществото на кредитора. Такава сигурна и доказана възможност в случая не е налице. Договорът по чл. 70 КТ се сключва със срок за изпитване до 6 месеца и предшества окончателното приемане на работа. В срока на изпитване работодателят извършва преценка за годността на служителя да изпълнява възложената му работа, която преценка не подлежи на съдебен контрол, а до изтичане на срока за изпитване разполага с правото да прекрати трудовия договор без предизвестие при условията на чл. 71, ал. 1 КТ във всеки момент от изпълнението му. Поради това не може да се приеме, че договорът ще продължи действието си за целия срок, предвиден в него, респективно, че работникът ще получава трудово правоотношение за целия този срок. Освен това, за да се прекрати действието на трудовия договор е достатъчно писменото изявление на страната, в чиято полза е уговорен срокът, да достигне до насрещната страна, без да се излагат причините, мотивирали страната да прекрати договора. И в конкретния случай, в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение такива причини не са изложени, поради което въз основа на нея не може да се направи извод, че причина за прекратяването е незаконното задържане. Такъв извод не може да се направи и въз основа на свидетелските показания. Тези на майката на ищеца, освен че следва да се преценяват съгласно чл. 172 ГПК, не сочат тя да е непосредствено запозната с мотивите на работодателя. Такива непосредствени впечатления няма и свидетелят Ч.; напротив, те са двойно опосредени, колебливи и не почиват на лични впечатления – "... чух от колегите, че началниците са казали, че е задържан, докато е бил на работа.... ", ".... не бях на работа в деня... ", "Не знам кога е извикан да подпише заповедта за освобождаване". Съпоставянето на датите на задържането и на прекратяването на трудовото правоотношение, които не съвпадат, също не може да доведе до категоричен извод за причинна връзка, нито в съвкупност с останалите доказателства, нито отделно преценен. По тези съображения изводът за наличие на пропуснати ползи и причинна връзка между тях и отменената заповед е формиран при неправилна преценка на доказателствата по делото и при нарушение на материалния закон. Противно на приетото от АС – Стара Загора, фактическият състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ в случая и по така предявения иск не е изпълнен, поради което искът е следвало да бъде отхвърлен. По тези съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, а спорът решен по същество, съобразно изложеното по-горе. При този изход от спора на ответника се дължат разноски за двете съдебни инстанции в общ размер от 200 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,