Решение № 11278 от 17.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9378/2023 г.

Производството е по реда на чл.237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Т. Павлова от гр. Русе, чрез адвокат Чобанова за отмяна на решение 6229 от 12.06.2023 г. по адм.дело 9621/2022 г. на Върховен административен съд, с което е оставено в сила решение 5 от 29.03.2022 г., постановено по адм. дело 396/2021 г. по описа на Административен съд Русе. Молителят е посочил като основание чл. 239, т.1 АПК наличие на нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото. Ответникът Комисия за защита от дискриминация (КЗД) чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на молбата за отмяна.Претендира разноски. Ответникът Водоснабдяване и канализация ООД-Русе чрез адвокат Георгиев изразява становище за неоснователност на искането за отмяна.Претендира разноски. Върховният административен съд (ВАС), Петчленен състав ІІ колегия отделение, намира следното: Искането за отмяна е подадено от надлежна страна по чл. 238, ал. 1 АПК, в срока по чл. 240, при което е процесуално допустимо. По същество е неоснователно поради следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска, Върховен административен съд оставя в сила решение 5 от 29.03.2022 г., постановено по адм. дело 396/2021 г. по описа на Административен съд Русе, с което е отхвърлена жалбата на Т. Павлова срещу решение 242 от 10.04.2019 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), в частта му с която на основание чл. 65, т. 5 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) е установено, че Водоснабдяване и канализация" (ВиК) ООД, Русе не е осъществило нарушение на чл. 4, чл. 13, чл. 14, чл. 16, чл. 17 и § 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДискр. и жалбата е била оставена без уважение. В молбата се иска отмяна на решението на ВАС, тъй като били налице нови обстоятелства отговор на ВиК ООД-Русе с рег. номер К-2327#1/14.07.2023 година по заявление на СНЦ КЗД с изх. АД-1#1/28.06.2023 година. Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките на чл.239 т.1 АПК, тъй като соченото от молителя основание новооткрити обстоятелства или писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му на са могли да бъдат известни на страната, в случая не е налице. Цитираната законова разпоредба изисква наличие при условията на кумулативност на следните предпоставки 1. новооткрити обстоятелства или писмени доказателства; 2. същите да са от съществено значение за делото и 3. тези обстоятелства и писмени доказателства при решаване на делото не са били известни на страната. Представеният отговор на ВиК ООД-Русе с рег. номер К-2327#1/14.07.2023 година по заявление на СНЦ КЗД с изх. АД-1#1/28.06.2023 година не съставлява ново писмено доказателство, тъй като съдържа справка за жените и мъжете работили на длъжност шлосер-монтьор в периода 2014-2017 година и с какви водомери са работели. От съдържанието му не се установяват нови обстоятелства, а още по-малко такива, които да са от съществено значение за делото. Настоящата инстанция счита, че не е налице основанието за отмяна на влязлото в сила решение 6229 от 12.06.2023 г. по адм.дело 9621/2022 г. на Върховен административен съд, с което е оставено в сила решение 5 от 29.03.2022 г., постановено по адм. дело 396/2021 г. по описа на Административен съд Русе по чл.239 ал.1т.1 АПК , съгласно което отмяна на неправилните решения може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото , които при решаването му не са могли да бъдат известни на страните.Налице е изискване новите писмени доказателства да са съществували към момента на разглеждане на спора по същество , но да не са могли да бъдат известни на страните. В настоящия случай не е налице тази хипотеза, защото решението чиято отмяна се иска, е постановено на 12.06.2023г. От приложените писмени доказателства към молбата за отмяна е видно, че отговорът на В и К" ООД -Русе до процесуалният представител на молителката - адв. Чобанова в качеството й на председател на УС на СНЦ"Конфедерация за защита от дискриминация" е с изх. К 2327 от 14.07.2023г. и е в отговор на искането й обективирано в заявление за достъп до информация -изх. АД- 1/28.06.2023г. При тази тези данни е видно ,че съдебното решение, чиято отмяна се иска, е постановено преди датата на писмото на Управителя на В и К" , което се явява новосъздаден писмен документ и е неотносим към предмета на спора, защото няма как обективно да бъде известно на страните и съда при постановяване на решенето. От изложените в молбата за отмяна доводи е видно , че молителката се стреми да постигне ревизия на неизгодното за нея влязло в сила решение, използвайки института на отмяната, тъй като счита решението на ВАС за неправилно поради противоречието му със закона , а не защото то е постановено при непълнота на доказателствата , която може да бъде преодоляна въз основа на приложеното към молбата й писмо. Следва да се посочи, че отмяната има за цел да се изяснят пълно всички релевантни за спора обстоятелства чрез попълването на делото с тези, които не са могли да бъдат събрани не по вина на страните, и за чието съществуване те са узнали след постановяване на решението. Института на отмяната няма за цел да се проверява правилността на окончателния съдебен акт, а да преодолее непълнотата на доказателствата относно релевантните за спора факти. Следователно от представените с искането за отмяна доказателства не се установяват нови обстоятелства, които да са от съществено значение за делото. От изложеното следва, че не са налице основанията за отмяна на решение 6229 от 12.06.2023 г. по адм.дело 9621/2022 г. на Върховен административен съд, с което е оставено в сила решение 5 от 29.03.2022 г., постановено по адм. дело 396/2021 г. по описа на Административен съд Русе, посочени в чл. 239, точка първа АПК, при което искането за отмяна следва да бъде отхвърлено като неоснователно. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на ответниците Комисия за защита от дискриминация и Водоснабдяване и канализация ООД-Русе ще следва да се присъдят направените разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, в полза на КЗД, гр. София и 1000 лева на Водоснабдяване и канализация ООД-Русе за адвокатски хонорар. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, във връзка с чл. 243, предложение второ АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав ІІ-ра колегия