Решение № 10819 от 8.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6990/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите /НАП/ срещу решение 2916 от 02.05.2023 г., постановено по адм. дело 1926/2022 г. по описа на Административен съд София град . С доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209 от АПК, се иска неговата отмяна със законните последици. Ответникът В. Коцев, чрез адв. Вълова, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като обосновано и правилно. Претендира разноски по представен списък по чл.80 ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди правилността на обжалваното решение изцяло. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, и от надлежна страна, а разгледана по същество - за нeоснователна. С обжалваното решение е отменена по жалба на В. Коцев заповед З - ЧР -1/ 01.09.2020 г. на председателя на Ликвидационната комисия на Държавната комисия по хазарта /ДКХ/, с която на основание чл.106, ал.1, т.1 от ЗДСл. е прекратено служебното му правоотношение за длъжност "главен инспектор" в отдел "Контролна дейност" в дирекция "Лицензионна и контролна дейност", считано от 01.09.2020 г. поради закриване на ДКХ. Прието е от административният съд, че заповедта е издадена от компетентния орган, в изискуемата от закона форма и съдържа предвидените в чл. 108 от ЗДСЛ. реквизити. След подробно обсъждане на изяснената по делото фактическа обстановка във връзка със задължителните указания на Върховния административен съд по решение 1417 от 15.02.2022г. по адм.д.8272/2021г., е прието, че от административният орган не е съобразена изключителната хипотеза на чл. 87а ЗДСл. при преминаване на дейност от закрита администрация в друга, служебното правоотношение с държавния служител не се прекратява. Отчитайки безспорното по делото обстоятелство, че е налице закриване на администрация /ДКХ/ и констатациите на приетата по делото без оспорване съдебно-икономическата експертиза , която сочи на преминаване на част от дейностите на ДКХ към НАП, съдът е възприел като незаконосъобразна заповедта, предвид нормите на §83, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗХ във връзка с чл. 328, ал. 1 КТ и чл. 87а ЗДСл., тъй като чл. 2, ал. 3 от ПМС 231/2020 г. е неприложим в случая на основание чл. 15, ал. 3 ЗНА, като противоречащ на цитираните законови разпоредби, които са от по-висш ранг. Възражението , че дейността на отдел "Контролна дейност" в дирекция "Лицензионна и контролна дейност" не е преминала изцяло, а контролните функции в НАП се осъществяват при взаимодействие с четири дирекции, е възприето от съда като неоснователно, тъй като заповедта е с правно основание чл.106, ал.1, т.1 ЗДСл. , а не чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл. Решението е обосновано и законосъобразно, като постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно тълкуване и прилагане на относимите материалноправни норми. Специалната норма на § 83, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗХ, която визира, че трудовите и служебните правоотношения със служителите от закритата ДКХ се уреждат при условията и по реда на чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, съответно чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. не изключва приложението на общата норма на чл.87а ЗДСл., както правилно е прието в обжалваното решение. Разпоредбата на чл.106, ал.1, т.1 ЗДСл разписва възможност за органът по назначаването да прекрати служебното правоотношение на държавния служител при закриване на администрация и няма императивен характер. Същевременно § 83, ал.2 ПЗР на ЗИДЗХ, както и другите норми на ЗИДЗХ, не изключват изричното приложението на чл.87а ЗДСл, а § 81, ал.4 от ЗИДЗХ сочи, че активите, пасивите, архивът, както и другите права и задължения на закритата ДКХ преминават към НАП. Обосновано и в съответствие с чл.15, ал.1 от ЗНА е прието от административният съд, че нормата на чл.2, ал.3 ПМС 231/27.08.2020 г., която задължава председателят на ликвидационната комисия да прекрати служебните правоотношения на основание чл.106, ал.1, т.1 ЗДСл е неприложима, тъй като противоречи на законовите норми , визирани по-горе. Обосновани са и изводите на първоинстанционния съд за наличие на хипотезата на преминаване на контролната дейност от закритата ДКХ към НАП, което е видно от новата редакция на чл.17, ал.2 от ЗХ /изм. ДВ, бр. 69/2020 г./ и от констатациите на съдебно-икономическата експертиза контролните функции са запазени под формата на упражняван надзор, като разликата с длъжностната характеристика на Коцев е в преобладаваща деловодна работа. Следва да се има предвид и това, че за преценката дали е налице някоя от хипотезите на чл.87а ЗДСл е ирелевантно дали конкретната длъжност е предвидена в новите щатни разписания на администрацията, към която е преминала дейността, респ. дали има съвпадение в наименованието. Обстоятелството, че дейността и осъществяваните от Коцев в ДКХ функции не се припокриват изцяло с тези на някои от длъжностите в НАП е относимо към различно от визираното в процесната заповед правно основание това по т. 2 на чл. 101, ал. 1 от ЗДСл. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед изхода на спора и надлежно и своевременно заявената претенция за разноски от ответника, касаторът дължи реално направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 5000лв, договорено и надлежно заплатено адв. възнаграждение. Предвид обаче фактическата и правна сложност на делото пред касационната инстанция и установеният минимум по чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възражението за прекомерност, направено от процесуалният представител на касатора, се явява основателно и размера следва да бъде редуциран до 1200лв. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,