Решение № 9159 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1944/2011 г.

Решение № 9159 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1944/2011 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от адв. Румен Величков - АК-Варна, като процесуален представител на Никола Христов Николов и Зойка Христова Христова, срещу решение № 2425/24.11.2010 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 2034/2010 г. от ХХVI състав. Касаторите не са доволни от това решение, с което съдът е отхвърлил жалбата им срещу отказа на зам. кмета на Община - Варна, обективиран в писмо изх. № ЗАО-7272/01.06.2010 г., като считат същото за неправилно, постановено в противоречие със закона и необосновано. По подробно развити съображения молят да бъде отменено и решавайки спора по същество да бъде отменен отказа на зам. кмета като незаконосъобразен. Ответникът - Кмета на Община Варна, не заявява становище по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Решението е обосновано и законосъобразно. Сочените основания за отмяна са несъстоятелни. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е приложил правилно нормативната уредба, като е приел, че оспорваният отказ на Зам. Кмета на Община Варна да издаде удостоверение на жалбоподателите за нуждите за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка, по реда на чл. 587 от ГПК, е издаден при спазване на административноправните и материалноправните предпоставки, по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Такова удостоверение се издава на лица по отношение на имот, за който същите докажат придобити права над него, а в случая по безспорен начин е установено, че жалбоподателите не притежават документ за собственост за процесния имот и че същия попада в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за която са приложими специалните разпоредби на същия закон, както и че по ПНИ - 2003 г. е отразен с № 1698 с неидентифициран собственик. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдебният акт следва да остане в сила. С оглед датата на пощенското клеймо - 14.12.10., касационната жалба се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок и като подадена от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник на страни по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо които постановеният съдебен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява и основателна. С решение № 2425/24.11.2010 г. по адм. дело № 2034/2010 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, Варненският административен съд, III отд., ХХVI състав, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ОТХВЪРЛЯ жалбата на Никола Христов Николов и Зойка Христова Христова, двамата от гр. Варна, против отказа на Зам. Кмета на Община - Варна, обективиран в писмо рег. № ЗАО-7272/01.06.2010 г. по заявлението на жалбоподателите за удостоверяване дали ПИ с идентификатор 10135.5549.1698 = ПИ № 1698 (по ПНИ на м-ст "Прибой" - с. о.) = ч. 1698 (предходен КП) = ч. 792, ч. 7921, ч. 7922, ч. 9055 (стари имотни граници съгл. ПКП към ПНИ, е общинска собственост. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че с поисканата административна услуга по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК се цели издаването на документ - удостоверение дали определен недвижим имот, индивидуализиран по местонахождение, площ, граници, е или не е общинска собственост, а за да се постигне претендирания резултат - издаване на декларативен ИАА в поискания смисъл, молителят трябва да се легитимира като собственик или като носител на вещни права върху имота, защото не всеки, а само лица от тази категория имат правен интерес да получат такава услуга. Констатирал е, че в конкретния казус жалбоподателите са извън тази категория легитимирани субекти - те са наследници на бившия ползвател Христо Н. Марков, който не е изградил постройка в имота и с оглед липсата на твърдения и доказателства за проведена процедура по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, съдът е приел, че макар и бивш ползвател, той не е трансформиран такъв, респ. неговите наследници не са правоимащи лица, чиято собственост да е следвало да бъде отразена чрез отреждане на имот с ПНИ. Затова и в регистрите както към ПНИ, така и към последвалата КК-2008 г. имотът е вписан с неидентифициран собственик. От това съдът е извел извод, че след като жалбоподателите са извън трите категории лица, чиито собствени имоти се уреждат с ПНИ, то те не са носители на вещни права върху имот в тази територия и за тях не е налице правен интерес да искат издаването на удостоверението, което им е отказано с оспорения в това производство акт. Съдът е посочил, че при наличието на установена от законодателя специална процедура по установяване собствеността на имоти в територии, за които се прилагат разпоредбите на § 4 и сл. от ПЗР ЗСПЗЗ, и категории лица, чиито права на собственост се регулират чрез отреждане в тяхна полза на имоти в плана на новообразуваните имоти, сред които липсват такива, придобили собствеността чрез давностно владение (каквото е твърдението на жалбоподателите, че имота е придобит чрез давностно владение в срока по чл. 5, ал. 2 от ЗОСОИ), да се приеме, че те имат права по отношение на имоти в територии по § 4 противоречи на законодателното разрешение на въпроса. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Административното производство пред Кмета на Община Варна е започнало по ИСКАНЕ от Никола Христов Николов с вх. № ЗАО 7272/24.02.2010 г., да бъде заверена молба - декларация за обстоятелствена проверка за имот, находящ се в кв. Галата, м. "Прибой", № 1698, който документ ще послужи пред Нотариус и общинска администрация. По това Искане е постановен изричен отказ, обективиран в писмо с изх. № ЗАО 7272 от 01.06.2010 г. на Зам. Кмета на Община Варна, за заверка на молба - декларация. Тази административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "в" Допълнителна разпоредба на Закона за администрацията (ЗА) обаче не може да бъде отказана. Втората страница на бланката по образец МОЛБА - ДЕКЛАРАЦИЯ се попълва от три различни учреждения - областна администрация, общинска администрация и данъчна администрация. Определеното длъжностно лице във всяко едно от тях попълва данните, които се намират по съответната преписка, без да ги коментира и прави преценка за тяхната относимост към искането. Накрая бланката се подписва от кмета и се предава на молителя за представянето й пред съответния нотариус по местонахождението на имота. Само нотариусът в охранителното производство по чл. 587 от ГПК (чл. 483 стар ГПК) има правото да преценява дали са налице условията за придобиване на съответния имот по давност или да откаже с мотивиран акт. В конкретния случай в частта УДОСТОВЕРЕНИЕ следва да се попълни съответния текст и да се отрази дали имотът е държавна или общинска собственост. Ако административният орган счита, че претендираният от молителя имот е общинска собственост, следва да удостовери именно това обстоятелство на съответното място. Отразяването на актуалното състояние на имота - дали е общинска собственост или не, няма никакво отношение към плана на новообразуваните имоти (ПНИ) и е неправилен извода на Варненския административен съд, че по този начин се приема, че жалбоподателите имат права по отношение на имоти в територии по § 4. Дали имотът, за който се иска попълване на молбата - декларация е нанесен в ПНИ или не, или дали лицата попадат в една от трите категории лица, чиито имоти се уреждат с ПНИ, е без правно значение за исканата административна услуга - заверка на молба-декларация. В решението си съдът е посочил, че след като жалбоподателите не са носители на вещни права върху имота, за тях не е налице правен интерес да искат издаването на удостоверението. Следва да се отбележи, че тези мотиви са относими за съдебен акт с характер на определение, с което се прекратява делото, а не за решение, с което съдът се произнася по съществото на спора. Изложеното до тук налага постановеното съдебно решение да бъде отменено и вместо него спорът решен по същество, като се отмени обжалвания отказ на Зам. Кмета на Община Варна, а делото да се върне като преписка на административния орган за разглеждане на искането на Никола Христов Николов с вх. № ЗАО 7272/24.02.2010 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,