Решение № 573 от 18.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 656/2009 г.

Решение № 573 от 18.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 656/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Кети Маркова Касационното производство е образувано на основание жалби на подсъдимите Ц. М. М., от гр. С., чрез служебния му защитник- адв. К. М., и М. М. М., от гр. С., чрез служебния му защитник- адв. З. В., срещу въззивна присъда № 258 от 1. 07. 2009 г. на Софийския градски съд, наказателна колегия, 4 въззивен състав, постановена по ВНОХД № 1507/2008 г., с което е отменена присъдата на Софийски районен съд, наказателна колегия, 104 състав, от 6. 10. 2006 г., по НОХД № 8156/2006 г., по описа на съда, и е постановена нова. В касационната жалба на подсъдимия Ц. М. М. се поддържа, че въззивната присъда е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон, и е необоснована, с което се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1- 2 НПК. Искането е за отменяване на присъдата и оправдаване на жалбоподателя. В съдебно заседание пред касационната инстанция жалбата се поддържа от подсъдимия и неговия служебен защитник по съображенията в нея, и тези, изложени в представената писмена защита. В касационната жалба на подсъдимия М. М. М. се релевират идентични основания- за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон - чл. 348, ал. 1, т. 1- 2 НПК. Заявява се искане за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на касатора. В съдебно заседание жалбата се поддържа от подсъдимия и неговия служебен защитник, с аргументи, изложени в писмената защита. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че жалбите са неоснователни, поради което счита, че обжалваната присъда следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид доводите в жалбите, становищата на страните в съдебно заседание, и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба на подсъдимия Ц. М. М., е неоснователна. Касационната жалба на подсъдимия М. М. М., е неоснователна. С присъда от 6. 10. 2006 г., постановена по НОХД № 8156/2006 г., Софийският районен съд, наказателна колегия, 104 състав, е признал подсъдимите Ц. М. М., М. М. М., двамата от гр. С., и АЛКИН РУЗБИ МУСТАФА, от гр. Д., за невинни в това, че на 5. 09. 2005 г., в гр. С., в съучастие помежду си като извършители, отнели чужди движими вещи, на обща стойност 411, 26 лв. от владението на О. А. И., без негово съгласие, и с намерение противозаконно да ги присвоят, като са употребили за това сила, поради което и на основание чл. 304 НПК ги е оправдал по обвинението по чл. 198, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК - за всеки от тях. С обжалваната въззивна присъда Софийският градски съд, наказателна колегия, 4 въззивен състав, е отменил изцяло първоинстанционната оправдателна присъда, и вместо нея е постановил нова, с която е признал подсъдимите Ц. М. М., М. М. М. и АЛКИН РУЗБИ МУСТАФА, за виновни по гореописаното обвинение, поради което и на основание чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, и чл. 54 НК, ги е осъдил на по три години лишаване от свобода- за Ц. М. и М. М., при строг първоначален режим, и две години лишаване от свобода- за подсъдимия А, чието изпълнение е отложил, на основание чл. 66, ал. 1 НК, за срок от четири години, считано от влизане в сила на присъдата. На основание чл. 59, ал. 1 НК, е приспаднал времето, през което по отношение на всеки от подсъдимите Ц. М. и М. М. е била изпълнявана мярка за неотклонение "задържане под стража". На основание чл. 68, ал. 1 НК е привел в изпълнение определението по НОХД № 10503/2002 г., на СРС, с което подсъдимият М е осъден на три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено, на основание чл. 66, ал. 1 НК, за срок от три години. Тъй като и в двете жалби се поддържат идентични касационни основания и искания, същите ще бъдат обсъдени заедно. Релевираното основание за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съобразно изложените подкрепящи го аргументи, всъщност се свежда до необоснованост- жалбоподателите възразяват срещу приетите за установени от въззивния съд фактически положения, довели до осъждането им, които считат, че не кореспондират със събраните по делото доказателства. Известно е, че необосноваността е извън кръга на лимитативно регламентираните с нормата на чл. 348, ал. 1, т. 1- 3 НПК касационни основания, поради което и не би могла да обуслови касационна проверка. Последната инстанция по фактите е въззивната и в нейните правомощия е да събира доказателства, както и да установява фактите. ВКС може да контролира материалноправната и процесуална законосъобразност на проверяваните съдебни актове, включително на извършените от органите на досъдебното производство и съдилищата процесуални действия в хода на наказателното производство. В конкретния случай касационният съдебен състав не констатира поддържаните от жалбоподателите процесуални нарушения в доказателствената дейност на втората инстанция. Напротив, установявайки непълноти в събрания от районния съд доказателствен материал, тя е провела собствено съдебно следствие, извършвайки повторен разпит на свид. Николай З., при който са били прочетени показанията му, депозирани пред съдия по време на досъдебното производство, при условията на чл. 281, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. По този начин е отстранила допуснатото от първостепенния съд процесуално нарушение в обсъждания аспект. Позовавайки се на показанията на Н. З., пострадалия свидетел О (също прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 4 НПК от СРС), частично, тези на свид. Огнян И., възпроизвел отделни фрагменти от произтеклите релевантни събития, СГС е приел, че подсъдимите са извършители на инкриминираното престъпление. Въззивният съд е изложил задълбочено и убедително съображенията си относно приетите от него фактически обстоятелства, характеризиращи престъплението- действията на тримата подсъдими, предхождащи, съпътстващи и последващи извършеното деяние, както и тези на пострадалия и всеки от цитираните поименно свидетели, времето и мястото на осъществяването му. Мотивирал се е също, давайки отговор и на въпроса защо не кредитира обясненията на подсъдимите и не приема фактическите констатации на първата инстанция, аргументиращи тезата й, обективирана в постановената оправдателна присъда, а именно, че в хода на съдебното следствие не са събрани никакви доказателства, уличаващи конкретните подсъдими в извършване на инкриминирания им грабеж. Верни, основани на закона, и съответни на формираната по делото доказателствена съвкупност, са изводите на въззивния съд, че фактическите положения, приети за установени от районния съд, са в драстично противоречие с доказателствените източници. Така, законосъобразно упражнявайки правомощията си по чл. 316 НПК, със своя съдебен акт втората инстанция е констатирала нови фактически положения. В този смисъл, в рамките на осъществявания касационен контрол във връзка с поддържаното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, ВКС в настоящия си състав не констатира въззивният съд да е допуснал процесуални нарушения във връзка със събирането, проверката и оценката на доказателствените материали, и формирането въз основа на тях на вътрешното му убеждение по фактите. СГС е извършил прецизен анализ на доказателствата по делото, обсъдил ги е поотделно и в тяхната съвкупност, без да игнорира някои от тях, за сметка на фаворизирането на други, да ги изопачава, или тълкува превратно. А след като това е така, става ясно, че изтъкваното от жалбоподателите нарушение по чл. 13, чл. 14 , чл. 18 , и чл. 107 НПК, в случая не е налице. Следователно, въззивният съд е изпълнил в пълен обем задълженията си за разкриване на обективната истина в процеса в рамките на предмета на доказване. С нито едно свое процесуално действие, той не е показал предубеденост или пристрастие, целящо оправдаване на изпълняваните мерки за неотклонение "задържане под стража" на дейците, както се поддържа в писмената защита, представена от служебния защитник на подсъдимия М. В тази насока следва да се отбележи също, че е несериозно да се черпят аргументи в подкрепа на защитната теза на касаторите единствено от обстоятелството, че деянието е извършено в питейно заведение, където всички присъстващи, включително подсъдимите и пострадалото лице са били повлияни от консумирания алкохол. Същото е обсъдено от решаващия въззивен състав и е част от приетата фактология. Безспорно установено по делото е авторството на извършеното престъпление на подсъдимите- жалбоподатели Ц. М., М. М. и необжалвалия присъдата А. М., поради което настоящата инстанция напълно споделя изводите на второинстанционния съд, който със своя съдебен акт е дал аргументиран отговор на доводите, поддържани и пред него по приложението на материалния закон. Констатирайки наличието на всички обективни и субективни елементи на престъпния състав на чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, в изпълнение на правомощията си по чл. 334, ал. 1, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК, СГС е постановил присъдата си, отменил е първоинстанционния съдебен акт, приемайки същия за незаконосъобразен и необоснован, признал е подсъдимите за виновни по предявеното им обвинение, и ги е осъдил, налагайки им съответните наказания. Предвид горните съображения, жалбите на подсъдимите Ц. М. и М. М. са изцяло неоснователни, поради което ВКС в настоящия си състав намери, че съобразно правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, следва да остави в сила обжалваната въззивна присъда. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение