Решение № 14965 от 6.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13832/2016 г.

Решение № 14965 от 6.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13832/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Митрев, подадена чрез адв. Е. Миланов от САК, в качеството му на процесуален представител, насочена срещу Решение № 300/07.10.2016 г. по адм. дело № 210/2016 г. на Административен съд – Перник (АС Перник). Релевирани са доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че извършеното от първоинстанционния съд правоприлагане по аналогия не съответства на целта на закона, поради което същото е незаконосъобразно и е довело до неправилно приложение на материалния закон. Отбеляза, че в АПК е предвидена еднократно изпращане на покана за доброволно изпълнение (ПДИ), при започване на изпълнително производство и изпращането на множество такива през определен период от време не може да се приеме като действие годно да прекъсне давността. Моли да се отмени обжалваното решение и да се уважи предявения иск с правно основание чл. 292 от АПК. Касационните жалбоподатели Е. Стефанова, И. Стефанов и Н. Митрева в съдебно заседание, чрез адв. Т. Миланов поддържат касационната жалба. Молят за отмяна на обжалваното решение, като неправилно и да се постанови ново, с което се уважи предявения иск, с правно основание чл. 292 от АПК. Претендират и разноски, в размер на заплатените държавни такси в производството. Ответникът- Кмет на Община Перник в писмен отговор, подаден чрез юрисконсулт Е. Митрев моли да се потвърди оспореното решение като правилно, обосновано и законосъобразно, като постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура, взел участие в настоящото производство дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдебният акт е постановен, при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материално правни норми. Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена срещу подлежащо на касационно обжалване, съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Адм. съд е бил сезиран с искова молба на Е. Митрев, с която е предявен отрицателен установителен иск срещу Кмета на Община Перник с изложени твърдения, че са налице нови основания, възникнали след влизане в сила на Заповед № 187/07.02.2001 г. на Кмета на Община Перник, които са основания същата да не се изпълнява, като се позовава на изтекла давност. Твърди, че заповедта е влязла в сила на 17.10.2007 г., поради което образуваното изпълнително производство е след изтичане на срока по чл. 285 от АПК – 17.10.2012 г. С обжалваното решение на Административен съд- Перник е ОТХВЪРЛЕН предявения от Е. Митрев, иск с правно основание чл. 292 АПК за признаване, че правото на принудително изпълнение на Заповед № 187/07.02.2001 г. на Кмета на Община Перник, с която е разпоредено изземване на имот с № 3016 по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ, се е погасило, поради изтичане на давността по чл. 285, ал. 1 от АПК. Освен това е ОСЪДЕН Е. Митрев да заплати на Община Перник, сумата от 300 лв., представляваща разноски в съдебното производство. За да достигне до този резултат адм. съд е приел, че в конкретният случай давността е започнала да тече след влизане в сила на Заповед № 187/07.02.2001 г., считано от 17.10.2007 г., но същата е прекъсната с изпращане до длъжника на Покана за доброволно изпълнение изх. № 09/1211/1 от 17.09.2009 г. Счел е, че по повод на започналото изпълнително производство и предявения през 2009 г. иск с правно основание чл. 292 от АПК давност не е текла до влизане в сила на съдебното решение, постановено по адм. дело № 4168/2010 г. по описа на ВАС. Актът на касационната инстанция е постановен на 23.04.2012 г. и е влязъл в сила от същия ден и от тогава е започнала да тече нова погасителна давност по чл. 285, ал. 1 от АПК, като при бездействие на административния орган тя би изтекла на 23.04.2017 г. Намерил е, че видно от доказателствата по делото преди този краен срок до длъжника, и ищец в настоящото производство е отправена нова покана за доброволно изпълнение изх. № 15 ОС-164-1 от 04.11.2015 г. от Кмета на Община Перник, като със самото отправяне на поканата е сложено началото на изпълнителното производство по смисъла на чл. 276 АПК. Сметнал е, че за прекъсването на давността от значение е самото отправяне на поканата за доброволно изпълнение, т. е. манифестирането на воля за изискване на изпълнението. Това действие е извършено преди 23.04.2017 г., поради което е приел за неоснователно твърдението на ищеца, че ответникът в качеството си на орган по изпълнението не е имал право да предприеме действия въз основа на Заповед № 187/2001 г., тъй като правото му е погасено давност. Предвид тези съображения адм. съд е приел, предявеният иск, като неоснователен на посоченото правно основание и го е отхвърлил. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 285, ал. 1 АПК, ако специален закон не разпорежда друго, изпълнителното основание не се привежда в изпълнение ако са изминали 5 години от влизането му в сила, като давността не се прилага служебно. По принцип давността, като институт на правото, може да се претендира чрез възражение - чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК, или чрез иск - чл. 292 АПК. Погасителната давност като юридически факт е период от време, с изтичането на който настъпват определени правни последици - погасяване на вземане и преклудиране възможността за изпълнение. Получаването на поканата за доброволно изпълнение, прекъсва давността по чл. 285 АПК, вр. чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК, съгласно приетото в Тълкувателно постановление № 2 от 18.03.2019 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2017 г., ОСГТК и ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС. В случая законосъобразни са изводите на съда, че петгодишният давностен срок за изпълнение на заповедта не е изтекъл. Правилна в тази връзка е преценката на съда, че давността за изпълнение на Заповед № 187/17.02.2001 г. на Кмета на общ. Перник за изземване на имот № 3016 в квартал 68, местността "Шамак" по плана на гр. Перник не е изтекла. Правилно съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 166, ал. 1 АПК и чл. 115, ал. 1, б. "ж" от ЗЗД – давността се спира при оспорване на акта и не тече, докато трае съдебния процес относно вземането. От друга страна правилно съдът е приел, че в случая давността е започнала да тече след влизане в сила на Заповед № 187/07.02.2001 г., считано от 17.10.2007 г., но същата е прекъсната с изпращане до длъжника на Поканата за доброволно изпълнение № 09 ТР-1211/1 от 17.09.2009 г. По повод започналото изпълнително производство и предявения през 2009 г. иск с правно основание 292 АПК давност не е текла до влизане в сила на съдебното решение по адм. дело № 4168/2010 г. на ВАС – 23.04.2012 г. От тази дата е започнала да тече нова погасителна давност по чл. 285, ал. 1 от АПК. Преди срокът на изтичане на погасителната давност 23.04.2017 г. адм. орган е отправил нова покана за доброволно изпълнение, с което давността е прекъсната. Правилно адм. съд е възприел, че в сила на процесното изпълнително основание първото изпълнително действие е отправяне до ищеца на Постановление № 6180/11.05.2017 г. на Изпълнителния директор на ИА "ВКВПД", което от своя страна е довело до прекъсване на започналата да тече от датата – 04.04.2017 г., 5- годишна погасителна давност. С посочените действия извършени след Поканата за доброволно изпълнение, обективирани в множество протоколи и заповеди, приемани от практиката като действия по изпълнението - давността по силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД е била прекъсната, от което следва, че към датата на предявяване на иска по чл. 292 АПК, петгодишната давност по чл. 285, ал. 1 АПК не е изтекла. Във връзка с изложеното е законосъобразен изводът на адм. съд за липса на предпоставки да се приеме, че е изтекла предвидената в закона давност, тъй като извършването на всяка действие по изпълнението, прекъсва давността и поставя началото на нов 5- годишен срок. Поради и това законосъобразно съдът е отхвърлил иска. Съдът е приложил правилно закона и решението му е законосъобразно, поради което следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,