Решение № 13036 от 3.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3814/2015 г.

Решение № 13036 от 3.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3814/2015 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Бойко Петров Величков против решение № 8168 от 23.12.2014 г., постановено по адм. д. № 5071 по описа за 2014 г. на Административен съд - София град. Релевират оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск. Ответникът по касационната жалба - Столична дирекция на вътрешните работи не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град се е произнесъл по същество по предявения от Бойко Петров Величков против Столична дирекция на вътрешните работи иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразен акт на СДВР - електронен фиш, отменен с влязло в сила в съдебно решение, с размер на претенцията 1000 лева- ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Съдът е отхвърлил исковата претенция като е приел, че доколкото искът има своето правно основание в чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, а отмененият електронен фиш има характер на наказателно постановление, то с оглед правната природа на отменения акт като правораздавателен такъв, не са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 1 ЗОДОВ, респ. чл. 128, ал. 1, т. 5 АПК. Съдът не е обсъждал в мотивите си доказателствата, ангажирани от ищеца за установяване на претендираните за обезщетяване неимуществени вреди. Решението на Адимнистративен съд - София град, което е постановено по съществото на спора, е валидно и допустимо, а разгледано по същество е правилно, макар и на друго основание и поради други мотиви, които следва да се изложат от настоящата инстанция. Правилно съдът е приел, че искът намира своята правна квалификация в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - разпоредба, която от обектива и субективна страна има материалноправен характер и очертава, въз основа на чл. 7 от КРБ, отговорността на държавата и общините за вреди, причинени от административна дейност. Видно от заглавието на разпоредбата, а също така и от хипотезата на нормата, законодателят не извежда като критерий за отговорността от материалноправна гледна точка видът на акта, причинил вредите. Това се отнася и за вида на органа, причинил с акта си вреди на гражданите или юридическите лица. Достатъчно условие за ангажиране на отговорността на държавата и общините в тази хипотеза е вредите да са причинени от незаконосъобразен акт на техен орган, който е резултат от административна дейност. Видът на дейността, причинил вредите, а не видът на акта, определен по ограничените критерии на АПК, е водещо условие за прилагане на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Това следва от целта на този закон, която се извежда от чл. 7 КРБ и е следната - да се обезщетят вредите от всички видове, съобразно принципа на разделение на властите, публичноправна дейност, подлежаща на контрол за законосъобразност, т.е. подзаконова по характера си, а това са административната и правозащитната дейности. Актовете и действията на законодателната власт нямат подзаконов характер, не подлежат на контрол за законосъборазност, т.е. изначално не отговарят на условието на чл. 7 КРБ - "незаконни актове и действия". По тази причина не изпълняват и законовите критерии на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съобразно който се обезщетяват вредите от незаконосъобразни актове, действия и бездействия - резултат от административна дейност. Отделно може да се посочи, че освен липса на материалноправно основание, липсва и процесуално основание, тъй като съобразно чл. 2, ал. 2, т. 1 АПК кодексът не се прилага за актове на Народното събрание. На плоскостта на подзаконовите по характера си актове разграничителният критерий на исковете за вреди е видът на дейността, причинила вреди на правните субекти. Правилно е прието, че електронният фиш е акт, който е резултат от дейност по административно наказване и има правните последици на наказателно постановление, доколкото с него се реализира наказателна репресия. Правилно също така се пирема, че с него се извършва правораздавателна по характера си дейност и самият акт е с правораздавателен характер. Той обаче е резултат не от правозащитна дейност, както неправилно се сочи в мотивите към решението. Законът - чл. 2 ЗОДОВ не дава право по тълкувателен път инцидентно, в рамките на правните спорове, да се определя дали една дейност е правозащитна или не. Подходът на законодателя е друг - чрез лимитативно императивно изброяване в чл. 2 ЗОДОВ той сочи кръгът на органи и видът на актовете им, които определят дейността на като правозащитна. Видно от текста на чл. 2 ЗОДОВ дейността по налагане на глоба като административно наказание, издаден по реда на ЗАНН, не е правозащитна дейност, освен това не може да се включи в обхвата на чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОДОВ - хипотеза, която намира приложение само в случай на оправдаване от наказателен съд. Налагането на административно наказание от административен орган по реда на ЗАНН се определя от съдебната практика и правната доктрина като санкционираща административна дейност, която наред, с правоприлагаща административна дейност, в рамките на която се издават индивидуалните и общите административни актове, както и нормотворческата административна дейност, в рамките на която се издават подзаконовите нормативни актове, а също така и договорно-правната административна дейност изпълва съдържанието на понятието "административна дейност". По този критерий издаването на наказателните постановления и другите форми на административно наказване се обхващат от чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и вредите от тях подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Неоснователността на исковата претенция като краен резултат е правилно установена от съда, но тя е резултат от недоказаност на твърдените в исковата молба неимуществени вреди. Действително оп делото ищецът е ангажирал гласни доказателства - показанията на св. Павлов. Те обаче не установяват какви конкретно неблагоприятни емоционални и психически последици е имал незаконосъобразният акт върху състоянието на ищеца. Ето защо искът правилно като краен резултат е бил отхвърлен поради неговата недоказаност. По изложените съображения решението на Административен съд - София град следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд