Решение № 11999 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5910/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение 4005 от 22.04.2025 г., постановено по адм. дело 658/2025 г. Административен съд (АС) - Хасково, III състав, е отхвърлил жалбата на А. М. А., гражданин на Сирия, срещу Решение 2163/05.03.2025 г., издадено от председателя на Държавна агенция бежанци (ДАБ) при Министерски съвет (МС), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на лицето е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от А. М. А., с [ЛНЧ], гражданин на Сирия, чрез процесуалния му представител адв. М. Михайлов. В същата се прави оплакване, че решението на АС - Хасково е неправилно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията, като допълнително са представени: сертификати за владеене на български език, протокол от заседание пред Административен съд София - град, отговор по ЗДОИ на Министерството на външните работи (МВР), предупреждение за пътуване от МВР, копия от материали, статии, информация от различни публични медии. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС - Хасково. Ответникът по касационната жалба председателят на ДАБ при МС, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Е. Хичовски, взема становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в хода на делото по същество, като представя справка с вх. МД-02-572/20.10.2025 г. относно това подлежат ли на наказания лицата, неявили се за отбиване на редовна военна служба и имат ли възможност лицата, които не се явят на военна служба, по тяхно желание да бъдат освободени от същата, както и справка с вх. МД-02-528/30.09.2025 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 30.09.2025 г. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Хасково била законосъобразността на Решение 2163/05.03.2025 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ на А. М. А. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че А. М. А., с [ЛНЧ], е роден на [дата]. в Сирия, Айналабед, гражданин на Сирия, с етническа принадлежност [заличен текст], с религия [заличен текст], неженен, образование средно, професия бояджия и декоратор в строителството. Прието е за установено, че същият е напуснал страната си на произход Сирия на 07.08.2024 г., влизайки нелегално в Турция заедно със своя брат, където останали около две седмици, след което на 22.08.2024 г. влязъл нелегално в Република България през граничната ограда с група от 15 души, стигнали всички заедно с кола до границата с Румъния, където били задържани от полицията. Прието е, че в интервюто А. М. А. изрично е заявил, че не е бил арестуван или осъждан, нямал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, не е имал проблеми с официалната власт в Сирия, не е членувал в политическа партия или организация, не е участвал в религиозни организации, общност или секта, не е влизал във взаимоотношения с групировки, не е бил заплашван, не му е било оказвано насилие, не е отбил военната си служба и не е бил търсен за мобилизация. Заявил е също така, че родителите му, тримата му братя и трите му сестри са в палатков лагер за бежанци в [населено място], близо до град Хасака, Сирия. Причината за напускане на държавата му по произход била войната, опасения, свързани с призоваването му за военна служба, а също и тежките условия на живот липсвали работа, ток, вода и медицински услуги. Причината да подаде молба за международна закрила в Република България била, защото България била сигурна страна, където може да работи и да се установи. Посочва също така, че крайната му цел е била Германия. В административното производство с оглед преценка основателността на подадената молба за международна закрила от дирекция Международна дейност в ДАБ при МС е изготвена справка с вх. МД-02-60/29.01.2025 г. относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирийската арабска република към 29.01.2025 г., като било представено и становище от ДАНС, в което е посочено, че липсват възражения да се предостави закрила на чужденеца. В съдебно заседание за изясняване на обстоятелствата по делото от органа също били представени: справка с вх. МД-02-159/14.03.2025 г. и справка с вх. МД-02-160/14.03.2025 г. При тази фактическа обстановка съдът е приел от правна страна, че решението е издадено от компетентен орган, отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК, като в него се сочат както фактическите, така и правни основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила, а също и при правилно приложение на материалния закон. На първо място административният съд е приел за правилен извода на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на А. М. А., като според съда подробно са били изследвани бежанската история на молителя и личното му положение в страната му по произход. Прието е, че молителят не е заявил конкретни обстоятелства, обуславящи предоставяне на закрила по чл. 8 от ЗУБ, а изложените такива - не можело да се приемат за обосновано опасение от преследване, тъй като чужденецът не е бил арестуван, не е имал проблеми с официалните власти в Сирия, не е бил жертва на насилие и не е била отправяна заплаха към него, като освен това не били установени и дискриминационни или други неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване в страната му по произход. Наред с това според съда опасенията на молителя за евентуална мобилизация също не представлявали основание за опасение от преследване, тъй като в източниците на информация за Сирия липсвали данни за акции по частична или масова мобилизация на лица от армия или от други субекти там. Прието е, че хипотетичната вероятност А. М. А. да бъде част от някоя армия или друга организация в Сирия не обосновавала автоматично наличието на реална заплаха от преследване. Освен това според информацията за общото положение в Сирия след смяната на властта през декември 2024 г. не можело да се направи извод за съществуващи към момента на постановяване на съдебния акт опасения от реално преследване на лица с цел въвеждането в редиците на армията или на други военни формирования в страната. Наред с това е прието, че при анализ на информацията от общодостъпните източници за актуалното положение в Сирия, както и на данните в приложените в административното и съдебното производство справки, е прието, че въпреки настъпилите нови обстоятелства, промяната в обществено - политическия живот в Сирия не рефлектирала пряко върху гражданите ѝ, касателно наличие на предпоставките по чл. 8 от ЗУБ, като към момента на постановяване на съдебното решение липсвали основания да се приеме, че в Сирия са налице преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, водещи до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Освен това е прието, че информацията от различните информационни източници не сочела към датата на постановяване на съдебния акт в Сирия да са били регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които да са били дискриминационни сами по себе си или да са се прилагали по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които да са били непропорционални или дискриминационни, да е бил налице отказ на съдебна защита, изразяващ в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца. На следващо място съдът е приел за правилна и преценката на органа за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в разглеждания случай не се навеждала като причина за напускане на страната по произход наличието на опасност чужденецът да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. След обсъждане на данните и доказателства по делото, съдът е приел, че хипотезите, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, не били налице. На следващо място съдът е приел, че по отношение приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ административният орган е извършил анализ на обективираната в справка с вх. МД-02-60/29.01.2025 г., издадена от Дирекция Международна дейност при ДАБ, информация относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирийската арабска република, съгласно която независимо от наличието на инциденти, ситуацията със сигурността в страната се била подобрила значително, като след падането на режима на Башар Асад страната се връщала обратно към нормалния живот, а хиляди сирийци се завръщали доброволно в своята родина, поради което не можело да се говори за наличие на безогледно насилие или на сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието му на територията на държавата му по произход, чужденецът би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Съдът е приел формираните от административния орган съображения за правилни и обосновани, тъй като били съобразени с изложената пред него бежанска история и съпоставени с реалната обстановка в Сирия като цяло. Освен това според данните от представените в хода на съдебното производство справка с вх. МД-02-159/14.03.2025г. и справка с вх. МД-02-160/14.03.2025г., както и съгласно данните в медиите наличните проблеми, свързани със сигурността, засягали отделни области (провинции), докато в други - ситуацията в последните години била сравнително спокойна на фона на общото положение в страната. От справките било видно, че новите управляващи били съсредоточени върху възстановяването на Сирия и нейните институции след отстраняването от власт на Башар Асад, президентството обявило сформирането на комисия от експерти, включваща две жени, натоварена с изготвянето на конституционната декларация, регулираща преходната фаза в Сирия, а в бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН от 7 март 2025г. било отразено, че по данни на Комисариата към 6 март 2025г. около 301 967 души се били завърнали в Сирия през съседни държави от началото на декември 2024 г. насам, а по данни от 26 февруари 2025 г. - 885 294 вътрешно разселени лица се били завърнали по домовете си. Предвид това според съда като цяло било налице подобряване на общата обстановка в Сирия, като поемането на държавната власт в Сирия от нови субекти не променяло положението в негативен аспект, тъй като от информацията от справката на ДАБ и други, общодостъпни, източни ставало ясно, че смяната властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие, а дори напротив - тенденциите за общото положение в Сирия били по скоро положителни. Предвид всичко изложено съдът е приел, че не можело да се счита, че със самото му присъствие в родния му край или в друго населено място, А. М. А. би бил изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт, какъвто дори и да бил налице - същият не бил повсеместен и не бил насочен пряко към мирните граждани на страната. Прието било също така, че макар обстановката в някои части на Сирия да оставала сложна и опасна, то не били налице ситуации, в които конфликтът да е достигнал нива, при които съществувал реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. На последно място е прието, че липсват и предпоставките за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, тъй като от страна на молителя не се твърдяло член на семейството му да е с предоставена международна закрила, нито молбата му за закрила била обоснована с други причини от хуманитарен характер. Направен е краен извод за законосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ при МС и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд - Хасково е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на А. М. А. се правят оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество са изложени аргументи, че съдът не е анализирал обстойно и правилно съдържащата се в представените в съдебното производство справки информация, поради което е достигнал до грешни изводи за липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Наред с това са изложени и аргументи за неправилно приложение на принципа забрана за връщане (non-refoulement). По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът задълбочено и пространно е изследвал всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето и касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. На първо място следва да се посочи, че правилно съдът, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на А. М. А.. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В конкретния случай няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. В проведеното на 06.11.2024 г. интервю същият сочи предимно икономически причини за напускане на Сирия липсата на работа, ток, вода и медицински услуги, като при съобразяване на обстоятелството, че крайната цел на пътуването му е била Германия, то следва да се приеме, че в конкретният случай чужденецът е икономически мигрант, търсещ по добри условия за живот и реализация. Наред с това задължението на чужденеца да отбие наборната му задължителна военна служба също не би могло да обоснове страх от лично преследване, тъй като на практика липсват действия от страна на властите или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, от които да се направи извод за преследване или дискриминация към сирийския гражданин. Той не е бил заплашван, върху него не е било оказвано насилие, не е осъждан и не е бил преследван от официалните власти. Освен това опасенията на чужденеца от възможността да бъде взет за военна служба не са подкрепени с никакви конкретни обстоятелства с изключение на повиквателната, която е получил през 2009 г. Следва да бъде посочено и че съгласно представена пред касационната инстанция справка с вх. МД-02-572/20.10.2025 г., съдържаща информация за това подлежат ли на наказания лицата, неявили се за отбиване на редовна военна служба и имат ли възможност лицата, които не се явят на военна служба, по тяхно желание да бъдат освободени от същата, през февруари 2025 г. няколко източника съобщавали, че назначеният за президент на преходния период Ахмед ал Шараа е обявил, че премахва задължителната военна служба и вместо това разчита на доброволно набиране на войници. В статия на арабски език на Шведският център за информация (SCI) е посочено, че войниците, подофицерите и офицерите щели да се набират чрез интензивни програми, които се отклонявали от традиционните академични стандарти и правила за обучение, като този процес имал за цел да ускори обучението на военни и на служители на силите за сигурност, за да отговори на потребностите на новата държава. Освен това според официални източници на провинция Тартус, която е отрекла слуховете за призоваване и наемане на мъже за военна служба, военната служба в Сирия вече била доброволна. В справката е посочено също така, че преходната администрация в Сирия премахва задължителната наборна военна служба, освен в ситуации на национално извънредно положение, като според различни източници сирийската армия щяла да се превърне в армия от доброволци, в която населението щяло да бъде насърчавано да участва с цел осигуряване на границите на страната. Освен това е изложено, че самата наборна служба била легитимно право на държавата и като цяло не отговаряла на изискванията на член 9 от Директива 2011/95/ЕС. Наред с това според сирийски военни представители новата армия се състояла главно от членове на Хаят Тахрир ал Шам и други съюзнически въоръжени групировки, а не от наборници без военен опит. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на А. М. А. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Правилно административният съд е приел и че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай оспореният административен акт е издаден при съобразяване на решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, б. д от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ от административния съд е извършен анализ на предоставената от А. М. А. бежанска история и актуалната информация относно Сирия. Административният съд подробно е обсъдил данните в представената в административното производство справка на дирекция Международна дейност при ДАБ, на която се е позовал административният орган. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията от представените в съдебното производство справки, а също и тази от общодостъпни източници за ситуацията в Сирия, като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Тези обстоятелства не се опровергават от цитираната от процесуалния представител на касатора информация от различни материали, статии и публични медии. Съгласно представената пред касационната инстанция справка с вх. МД-02-528/30.09.2025 г. на дирекция Международна дейност при ДАБ, броят на завърналите в Сирия продължавал да расте, като сред основните причини за завръщане на сирийците са политическото развитие, подобрената сигурност и събирането на семействата. Освен това видно от данните от справката ВКБООН продължавал да улеснява безопасното завръщане на сирийски бежанци, предоставяйки транспортна и финансова помощ. Видно от предоставената информация на 03.09.2025 г. сирийското Министерство на правосъдието обявило, че вече е отменило няколко милиона забрани за пътуване срещу сирийски граждани, като пътуващите нямало да бъдат арестувани при пристигането си в Сирия, а само щели да бъдат информирани за текущия си правен статус, освен ако нямали активни съдебни производства от страна на прокуратурата. Също така за първи път от 14 години насам Сирия отново легално изнасяла суров петрол. Наред с това на 05.09.2025 г. в присъствието на президента Ахмед ал Шараа бил създаден Сирийски фонд за развитие, който бил предназначен за подкрепа на възстановяването и създаването на работни места. На последно място следва да се посочи, че правилно е приложен и принципът забрана за връщане (non-refoulement). Когато приеме за неоснователна молба за закрила поради липсата на основания по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, административният орган е длъжен да се съобрази с визирания принцип, залегнал в правилото на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ и въведен с чл. 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците (Женевска конвенция), съгласно който никоя договаряща държава не следва да експулсира или връща ( refouler ) бежанец на територията, където са застрашени живота или свободата му, по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към дадена социална група или политически възгледи. В настоящия случай въз основа на представените в хода на производството множество доказателства за обстановката в страната е извършено изследване дали този принцип е нарушен, като предвид направените от административния орган изводи, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне страната си на произход поради наличието на заплахи за него по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, основани на преценката по представената справка за ситуацията в Сирия, обосновано председателят на ДАБ е приел, че ако молителят се завърне в родината си няма да са застрашени неговите живот и здраве, нито ще се наруши принципът non-refoulement - извод, който напълно се споделя и от настоящия касационен състав. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспореното Решение 2163/05.03.2025 г., издадено от председателя на Държавна агенция бежанци при Министерски съвет, с което с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ на А. М. А. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, Административен съд - Хасково е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,