Решение № 2947 от 5.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12822/2009 г.

Решение № 2947 от 5.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12822/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Еве - Х" ЕООД - гр. Разлог против решение № 45/15.06.2009 г. на Административен съд София - Град (АДмС София - Град), I отделение, 9 състав, постановено по адм. д. № 2586 по описа за 2008 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 694/4.10.2007 г., издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП - Благоевград, потвърден с решение № 395/11.03.2008 г. на Директора на "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП. В полза на административния орган е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 591 лева. От съдържанието на касационната жалба могат да се извлекат отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. В тежест на приходния орган е да докаже наличието на материално - правните предпоставки за преобразуване на данъчната основа, в който смисъл липсвали каквито и да е доказателства. Неоснователно не е приет документът, с който прихода е регистриран от ДЗЛ. Липсата на номер в ПКО не прави документа нередовен. Стопанските операции са осъществени. Съдът игнорирал част от доказателствата, както и заключението по ССчЕ. Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП я е оспори с доводи, изложени в съдебно заседание от юрисконсулт Минкова. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като не са налице претендираните основания. Ревизията е проведена при условията на чл. 122 от ДОПК. Липсата на първични счетоводни документи налага извод за документална необоснованост на стопанските операции по смисъла на чл. 4 от Закона за счетоводството. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения: С решение № 253/23.01.2007 г., постановено по ф. д. № 4268/1992 г. по описа на Благоевградския окръжен съд е вписано прехвърляне предприятието от ЕТ "Емилия Христова Нгуен" на "Еве - Х" ЕООД - гр. Разлог. От ревизираното лице са изискани първични счетоводни документи за записаните стопански операции, договори за заем в оригинал и заверени копия, ведно с разписки, банкови бордера и други заместващи документи, които да докажат предоставянето на парични средства. По делото е изслушано и заключение по ССчЕ, констатиращо факта, че получените заеми са осчетоводени по дебита на сметка 501 и по кредита на сметка 102. На вещото лице са предоставени ПКО, договори за заем и други документи, съдържащи информация за осчетоводяване на заемите. Въз основа на предвиденото в чл. 19 от ЗСч., вещото лице е формулирало извода, че пасивите са краткосрочни и дългосрочни. В допълнителното заключение по ССчЕ е отбелязано, че 4 бр. ПКО са осчетоводени, а ПКО № 5 не е документ на предприятието на Емилия Нгуен. Обсъжданите в РА дарения са между физически лица, като според вещото лице, Емилия Нгуен е използвала част от тях за попълване оборотните средства на предприятието на търговеца. Според вещото лице ПКО са съставени при спазване на счетоводните изисквания. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е формулирал правилния извод, че процесната ревизия е извършена по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Неговото прилагане е породено от наличието на стопански операции, записани в нарушение на принципа за документална необоснованост и несъблюдаване изискванията за съставяне на счетоводни документи по действащото счетоводно законодателство. Както се посочи по - горе до ДЗЛ е било отправено искане за представяне на писмени доказателства за обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Анализирани са вида и характера на осъществяваната дейност - търговия с бяла техника, при която е налице сравнително висок оборот на парични средства. Преценени са също така придобитите и продадени недвижими имоти, два броя заети лица и реализираните брутни приходи за годината. Ревизираното лице не е представило никакви първични счетоводни документи, удостоверяващи получаването на суми от дарения, наследства, заеми или други способи. Като такива доказателства не могат да бъдат възприети нотариално заверените декларации, още повече че те са между свързани лица. Приходните ордери освен, че са представени за пръв път в съдебното производство, са без номера, което потвърждава извода за съставянето им за целите на обжалването. Не става ясно защо ако ПКО са били регистрирани в счетоводните книги на търговеца, то ордерите не са представени на ревизиращия орган. Още повече, че на 16.07.2007 г. ЕТ "Емилия Христова Нгуен" е уведомен, за това че основата за облагане с данък върху доходите за 2003 г. - 2006 г. ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК. Аналогични изводи следва да се изложат относно представените пред съда договори за парични заеми и за дарения. Данните, съдържащи се в тях не се подкрепят от останалите доказателства. Правилни са първоинстанционните изводи, че търговецът е нарушил принципа за документалната обоснованост на стопанските операции. Административният съд не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, а да го обсъди с останалите данни доказателства. В този смисъл заключението не е изтълкувано превратно, както се твърди в касационната жалба. Първоинстанционното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Липсват релевираните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед на резултата по делото в полза на Д "ОУИ" - гр. София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 591 лв. за касационното производство. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение