Решение № 11463 от 2.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11030/2014 г.

Решение № 11463 от 2.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11030/2014 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. София при ЦУ на НАП срещу Решение № 3943 от 13.06.2014 г. по адм. дело № 7042/2013 г. по описа на Административен съд София град, I отделение, 5 състав.

С обжалваното решение по жалба на "Ем Ай Ем Проджект Мениджмънт" ООД е отменен Ревизионен акт /РА/ № 2051204707 от 16.11.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, потвърден с Решение № 901 от 21.05.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. София, както и в полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 4 750 лева.

Касаторът - директорът на дирекция "ОДОП" - гр. София излага доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че неправилно и при неизвършен задълбочен анализ на приетите по делото доказателства АССГ е приел наличието на достатъчно убедителни доказателства за реалното извършване на доставките по процесните фактури. Иска отмяната на решението и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна "Ем Ай Ем Проджект Мениджмънт" ООД, чрез процесуалния си представител адв. Евелина Димитрова изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил Ревизионен акт /РА/ № 2051204707 от 16.11.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, потвърден с Решение № 901 от 21.05.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. София, с който на "Ем Ай Ем Проджект Мениджмънт" ООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит по:

1. фактура № 1016 от 14.10.2010 г. и № 1023 от 19.10.2010 г. с предмет "транспортни услуги", издадени от "Пет Ко Трейд" ЕООД;

2. фактура № 564 от 23.08.2010 г. с предмет "СМР", издадена от "Овербрет Консулт" ЕООД;

3. фактури № 101 от 25.06.2010 г. с предмет "транспортни услуги", № 197 от 15.10.2010 г. и № 207 от 18.10.2010 г. с предмет "услуги с фадрома", издадени от "Филипов Ойл" ЕООД;

4. фактури № 986 от 31.05.2010 г. и № 1100 от 22.07.2010 г. с предмет "услуги по договор за СМР", издадени от "Джи Ел Трейд 2008" ЕООД;

5. фактури № 550 от 28.05.2010 г. с предмет "извършени услуги със строителна механизация - багер, фадрома, кран", № 714 от 19.07.2010 г. и № 798 от 30.08.2010 г. с предмет "извършени транспортни услуги", издадени от "Мега Б" ЕООД;

6. фактури № 83 от 29.11.2010 г. с предмет - окончателно плащане за СМР по договор от 1.11.2010 г. - аванс. пл. по ф-ра 080 от 7.11.2010 г. - част.; аванс. пл по ф-ра 069 от 3.11.2010 г., № 80 от 7.11.2010 г. - частично плащане за СМР и № 69 от 3.11.2010 г. с предмет "по договор за СМР от 1.11.2010 г.", издадени от "Рулекс Консулт" ЕООД;

7. фактури № 117 от 3.12.2010 г. с предмет "авансово плащане по договор от 1.12.2010 г." и № 133 от 28.12.2010 г. с предмет "на основание договор за СМР от 1.12.2010 г." с приспаднат аванс по ф-ра 117 от 3.12.2010 г. и частично по ф-ра 123 от 20.12.2010 г., издадени от "Макс Ривърс" ЕООД;

8. фактури № 109 от 7.06.2010 г. с предмет "услуга с механизация", № 280 от 15.09.2010 г. с предмет "СМР - окончателно плащане по договор за извършен шлайфан бетон" и № 268 от 16.09.2010 г. с предмет - СМР съгласно договор за извършен шлайфан бетон, издадени от "Алкомал Композит" ЕООД.

В хода на съдебното производство са допуснати и изслушани заключения по съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ и съдебно-техническа експертиза, както и са приобщени писмените доказателства, събрани в хода на ревизията.

Въз основа на анализ на всички писмени доказателства /договори, приемо-предавателни протоколи, справки за сключени трудови договори и др./ и заключенията по ССчЕ и СТЕ, АССГ е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, но при неправилно прилагане на материалния закон и обосновал извод за наличието на предвидените в ЗДДС предпоставки за признаване правото на приспадане на данъчен кредит по гореописаните фактури. Според първоинстанционния съд по време на ревизията са събрани достатъчно убедителни доказателства, установяващи, че услугите, предмет на процесните фактури са действително осъществени от посочените доставчици.

Решението е правилно и обосновано. Не са налице твърдяните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, т. 1 от Директива 2006/112/ЕО /фактическото предаване на стоката/, а при доставката на услуги - към момента на извършването им /чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/.

За законосъобразното упражняване на правото на получател по една облагаема доставка на услуга да приспадне платения от него на доставчика му ДДС като данъчен кредит, предвид дефиницията на това понятие, съдържащо се в чл. 8, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, необходимо е по категоричен начин да се докаже, че фактурираните от доставчика услуги са реално извършени от него или негов подизпълнител. Това означава, че правото на данъчен кредит няма да възникне, а в случай, че се упражни, то ще е незаконосъобразно, ако се установи само, че услугите са договорени, съответно фактурирани, тъй като ЗДДС свързва това материално право с реалното извършване на услугата, а не само с постигнатото съгласие между страните по доставката.

Данъчнозадълженото лице, което се позовава на правото на приспадане на данъчен кредит, следва да установи реалното осъществяване на доставките и използването на техния предмет за целите на облагаемата си дейност съгласно правилата за доказване по чл. 154, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във вр. с § 2 ДР ДОПК.

Като се съобразят горецитираните норми и доказателствената тежест съобразно общото правило на чл. 170, ал. 1 от ГПК, правилен е изводът на АССГ за незаконосъобразност на РА в частта на отказаното право на приспадане на данъчен кредит фактурите, издадени от горепосочените 8 бр. доставчици.

Съдът е обсъдил всички събрани делото писмени доказателства - фактури, копия от платежни документи, приемо-предавателни протоколи, справки за действащи трудови договори, като е изследвал предмета на всяка една от доставките по фактурите на отделните доставчици. Приел е за доказано извършването на процесните доставки от посочения във фактурите доставчик. Касационната инстанция възприема мотивите на решаващия съд за материална незаконосъобразност на РА.

Както се установява от доказателствата по делото, услугите по СМР, предмет на процесните доставки са възложени от ревизираното лице на посочените доставчици в изпълнение на задълженията, поети с договора за строителство, сключен на 18.05.2009 г. между "Балканкар ЗП Т. Петров" АД като възложител и "Ей Ай Ем Проджект Мениджмънт" ООД като изпълнител. С договора се възлага изпълнението на подробно описани дейности: реконструкция на битова сграда към главен производствен корпус; подмяна на пътни настилки, вкл. изграждане на ТИР паркинг и пешеходни зони; ремонт на площадкови ВиК мрежи; изграждане на спринклерна пожарогасителна система в термичен цех; подмяна на съществуващи огради с нови; озеленяване. С анекс към договора срокът за изпълнение на възложените услуги е удължен до 31.12.2010 г. В чл. 5 от договора е уговорена възможността изпълнителят да ползва подизпълнители за осъществяване на отделните дейности. Съобразно тези уговори ревизираният субект е превъзложил съответните дейности с договор от 27.04.2010 г. на "Джи Ел Трейд 2008" ЕООД, с договор от 27.08.2010 г. на "Алкомал Композит" ЕООД, с договор от 1.11.2010 г. на "Рулекс Консулт" ЕООД; с договор от 1.12.2010 г. на "Макс Ривърс" ЕООД; с приемана на офертите на доставчиците "Филипов Ойл" ЕООД, "Мега Б" ЕООД, както и с другите двама доставчика "Овербрет Консулт" ЕООД и "Пет Ко Трейд" ЕООД.

Отделно от това още в хода на ревизията са приобщени приемо-предавателни протоколи относно възложените и изпълнени СМР, като по отношение на извършените транспортни услуги от "Пет Ко Трейд" ЕООД и "Филипов Ойл" ЕООД няма съставени приемо-предавателни протоколи. Счетоводното отразяване на доставките е надлежно осъществено при самите доставчици и при получателя видно от констатациите на в. л. по ССчЕ. В заключенията по ССчЕ и СТЕ е посочено подробно по всеки един от доставчиците какви видове дейности са извършени, на каква стойност и с какъв протокол е предадена работа от изпълнителя на възложителя. От СТЕ е видно, че фактурираните СМР съответстват като видове, количество, стойност според отразеното в договорите и приемо-предавателните протоколи. Вещото лице по СТЕ прави извод за действителното фактическо изпълнение на всички възложени СМР, включително и за т. нар. скрити СМР, като за последните посочва, че те не могат да бъдат констатирани физически, но според спецификата на обекта няма как тези СМР да не бъдат извършени. Във връзка с изпълнението на СМР приходните органи приемат, че за приемане на дейностите по доставките е следвало да се съставят документи по реда на Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Така наведеното от ревизиращите твърдение, обуславящо извода за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит, не може да бъде споделено, както правилно е прието от решаващия съд. Процесните СМР представляват ремонтни дейности по структурата, огради и вертикални планировки и такива актове по реда на цитираната Наредба не се издават, което се потвърждава и от констатациите на в. л. по СТЕ. Едновременно с това съдът е обсъдил и показанията на разпитаните двама свидетели заедно с останалия писмен доказателствен материал и заключенията по ССчЕ и СТЕ.

Другият довод, според който с РА на получателя по доставките следва да се откаже приспадане на данъчен кредит е липсата на доказателства за кадрова и техническа осигуреност на доставчиците. Това твърдение се явява оборено от в. л. по ССчЕ. На стр. 4 от заключението експертът посочва броя на наетите лица по трудови правоотношения, декларирани по реда на чл. 62, ал. 4 от КТ и длъжностите, заемани от лицата. Данни за наличие на кадрови ресурс при доставчиците могат да бъдат извлечени и от приобщените справки от НАП за регистрирани трудови договори. От друга страна, при отговора на въпрос 2 вещото лице посочва, че от предоставените от ТД на НАП София финансови отчети - счетоводни баланси към 31.12.2010 г. и ОПР за процесните периоди /2010 г./ доставчиците разполагат и с техническата възможност за извършване на процесните услуги /видно от справка 2 към ССчЕ/. Експертизата е установила, че доставчиците са извършили разходи за възнаграждения и разходи за осигуровки, подробно описани за всеки един от доставчиците.

По отношение на част от фактурите предмет на същите е авансово плащане и при правилно прилагане на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС АССГ приема наличието на настъпило данъчно събитие към датата на издаване на фактурите /както с оглед извършеното плащане, така и с оглед наличието на надлежни писмени документи за осъществяване на услугите, възложени на съответните подизпълнители/.

Относно фактурираните доставки на транспортни услуги съдът е обосновал извода за материална незаконосъобразност на РА и в тази му част съобразно доказаното наличие на персонал при съответните доставчици за извършването на тези дейности, както и наличие на машини и оборудване за този вид услуги.

Съобразно изложеното, изводът на АССГ за наличие на реално осъществени доставки на процесните фактури, издадени от горепосочените 8 броя доставчици съответства на събраните по делото доказателства и на приложимия материален закон. Развитите в касационната жалба доводи за липса на доказателства за собствеността на използваната от доставчиците техника, както и непредставянето от доставчиците на счетоводна отчетност в хода на ревизията, не могат да служат като достатъчно основание за отказ на получателя на правото му на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. В този смисъл обосновано първостепенният съд е приел РА за материално незаконосъобразен, след като е обсъдил съдържанието на всички приобщени по делото писмени доказателства, тяхната взаимовръзка заедно с констатациите на вещите лице. Правилно е и приетото от АССГ, че приходните органи не са въвели никакви данни за наличие на данъчна измама, извършена от доставчиците по процесните фактури, респ. такива обстоятелства, според които да може да се изключи възможността на ревизираното лице да не е знаело за тази данъчна измама, което от своя страна да обоснове законосъобразен отказ за признаване на правото на данъчен кредит.

По така изложените съображения, настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, Осмо отделение намира, че не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна на решението и същото като правилно следва да се остави в сила.

На ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2280 лева съгласно приложения договор за правна защита и съдействие и платежен документ за плащане на сумата.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение