Решение № 2470 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12077/2020 г.

Решение № 2470 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12077/2020 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Йоцова, от [населено място], област Велико Търново против решение № 172/31.08.2020 година, постановено по административно дело № 318/2020 година по описа на Административен съд - Велико Търново. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 114, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директор на ТП на НОИ – Пловдив, чрез юрисконсулт А. Спасова изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 172/31.08.2020 година, постановено по административно дело № 318/2020 година Административен съд - Велико Търново е отхвърлил оспорването по жалба на С. Йоцова, от [населено място], област Велико Търново срещу Решение № 2153-15-69/17.03.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против Разпореждане № РВ-3-15-00714538/04.02.2020 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ-Пловдив за възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане и отглеждане на малко дете за периода от 05.06.2017 г. – до 31.03.2019 г. в размер на 9801. 64 лв. - главница. Присъдил е разноски. Решението е правилно. Обосновани са изводите на административния съд, че жалбоподателката не попада в кръга на осигурените лица по смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и не е налице една от предпоставките по чл. 40, ал. 1 от КСО за възникване на правото на парично обезщетение за общо заболяване. Фактите по спора сочат, че Йоцова не е осъществявала трудова дейност и следователно не е възникнало осигурително правоотношение, с произтичащите от него права на обезщетение. Безспорно е установено, че от "Е-КОНСУЛТ-А" ЕООД, с което е била в трудови правоотношения жалбоподателката не са били подавани годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО за 2017 г. и 2018 г., а за 2015 г. и 2016 г. дружеството е декларирало счетоводна загуба. Съгласно справка от информационната система на НОИ, относно партидата на осигурителя "Е-КОНСУЛТ-А" ЕООД е установено, че няма данни за внесени осигурителни вноски. Няма данни и за резултати от дейността на жалбоподателката в дружеството, което прави финансово необосновано плащането на заплата за процесния период от 2 години. Събраните по делото гласните и писмени доказателства, обосновават извода, че жалбоподателката е била назначена като работеща в "Е- Консулт -А" ЕООД с цел да ползва правата на осигурено лице. Обстоятелството, че труд реално не е полаган по това трудово правоотношение (т. е. не е възникнало осигурително правоотношение) обосновава връщането на неоснователно получените паричните обезщетения за временна неработоспособност, за което точно е била приложена нормата на чл. 114, ал. 2 от КСО. При издаване на оспорените актове, органите на ТП на НОИ са съобразили, че на 10.10.2019 г. е било извършено служебно заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, подадени за С. Йоцова от 26.12.2016 г. до 31.12.2018 г. При това положение административният орган – ръководител на контрола по разходите на ДОО е приел, че жалбоподателката няма право на парично обезщетение за времето, през което е ползвала отпуск за раждане на дете през периода 05.06.2017 г. – 31.03.2019 г. На основание чл. 114, ал. 2 и ал. 3 от КСО е издадено разпореждане № РВ-3-15-00714538/04.02.2020 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ-Пловдив за възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане и отглеждане на малко дете за периода от 05.06.2017 г. – до 31.03.2019 г. в размер на 9801. 64 лв. - главница. Актът е пряко свързан с извършена проверка по реда на чл. 107 от КСО, в хода на която са издадени и влезли в сила задължителни предписания за заличаване на подадените по отношение на жалбоподателката данни по чл. 5, ал. 4 от КСО от осигурителя "Е – КОНСУЛТ – А" ЕООД. Заличаването е извършено служебно по реда на чл. 3, ал. 13 от Наредба № Н-8/29.12.2015 г. при наличие на предвидените в същата норма предпоставки – неизпълнение на предписанието от адресата му в указания срок. Заличените данни касаят периода от 26.12.2016 г. до 31.12.2018 г., в който жалбоподателката е ползвала отпуск за бременност, раждане и отглеждане на дете. Затова е законосъобразен изводът на административния орган и съда, че към този момент С. Йоцова не е имала качеството осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1 от КСО. Съгласно чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО основание за възстановяване на добросъвестно получени суми са постъпили след изплащането му доказателства или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. В настоящия случай, в хода на извършена проверка са събрани доказателства, че през периода 05.06.2017 г. – 31.03.3019 г. жалбоподателката не е работила по трудово правоотношение при "Е – КОНСУЛТ – А" ЕООД и съответно не е била осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО. Затова подадените за нея данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са заличени. Съгласно § 1, т. 3 Допълнителни разпоредби на КСО, "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването. Следователно лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, няма качеството на осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП и са внасяни осигурителни вноски. В този смисъл виж Решение № 1574 от 30.01.2020 г. по адм. дело № 5755/2019 г. на Върховния административен съд; Решение № 16555 от 04.12.2019 г. по адм. дело № 8906/2019 г. на Върховния административен съд и др.. Административният съд е спазил вменените му задължения по изясняване предмета на спора, съдействал е на страните за обезпечаване на делото с относимия доказателствен материал, както и за отстраняване на формални грешки и неясноти при установяване на спорните обстоятелства, дал е указания за релевантните факти. Съдът е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на жалбоподателя следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на от 100, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд