Решение № 13034 от 3.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3967/2013 г.

Решение № 13034 от 3.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3967/2013 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката във връзка с чл. 103, ал. 1 от Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката (отм.) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, подадена против решение № Ж-47 от 11.02.2013 г., постановено от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране по жалба вх. № Е-11Д-00-58/24.09.2012 г. С жалбата на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, в съдебно заседание чрез упълномощен юриск. Иванова и с писмени бележки се оспорват изводите на Комисията и се релевират отменителни основания - нарушения на процесуалните правила и необоснованост на решението. Жалбоподателят заявява, че решението е издадено при липса на доказателства за компетентността на издателя му, при неизяснена фактическа обстановка, като голяма част от мотивите му се състоят от твърдения, които не се подкрепят с никакви доказателства. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното незаконосъобразно решение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ оспорва жалбата чрез упълномощен юриск. Райков, който в съдебно заседание и с писмени бележки пледира за отхвърлянето й като неоснователна, потвърждаване на обжалваното решение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - Добрин Динев Даскалов оспорва жалбата с писмено становище от 05.08.2013 г. Като прецени данните по делото и събраните доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира за установено следното от фактическа страна: Страните не спорят помежду си относно обстоятелството, че ДКЕВР е сезирана с жалба вх. № Е-11Д-00-58/24.09.2012 г., подадена от Добрин Динев Даскалов, в която се твърди, че след приемането на решение № Ц-17/28.06.2012 г. на ДКЕВР, с което е определена цена за достъп до електроразпределителната мрежа за стопански потребители, "ЧЕЗ Електро България" АД е започнала да издава фактури за обект с клиентски № 200035431655, находящ се на ул. "Русалийски проход", № 10 в гр. София, с включена цена за достъп, изчислена за предоставена мощност 6 kW, а по договор предоставената мощност за обекта е 2 kW. В жалбата е посочено, че при подписване на договора за снабдяване и попълване на заявлението за мощност се поставя предпазител преди електромера, според заявената стойност, като при заявена мощност от 2kW и пломбиран автоматичен предпазител от 10 А, то мощност от 6 kW би могла да се ползва в рамките на няколко милисекунди, докато се включи защитата. Добрин Даскалов е поискал от ДКЕВР да предприеме мерки за преустановяване начисляването на цена за достъп, изчислена върху мощност, която той не ползва. "ЧЕЗ Разпределение България" АД е изпратило писмо, входирано в ДКЕВР с вх. № Е-11Д-00-58/02.11.2012 г., в което е изложено становище, че разходите за поддръжка и управление на мрежата не зависят от размера на консумацията, а от резервирания за клиента капацитет от мрежата, затова следва да се заплаща поддръжката на ангажирания капацитет, независимо от моментната консумация. Със заповед № З-Е-284/30.11.2012 г. на председателя на ДКЕВР е назначена работна група, която е съставила Констативен протокол № Е-38/30.11.2012 г., срещу който е възразило енергоразпределителното дружество. В доклад от 06.02.2013 г. работната група е приела, че предоставената на Добрин Даскалов мощност е 2kW и е поставен автоматичен предпазител 10 А, а не е 6 kW, както твърди дружеството, тъй като тогава предпазителят би следвало да бъде 32 А. Счетено е, че предоставената мощност е тази, която е заявена от клиента в договора за присъединяване, която определя ангажирания от клиента капацитет и върху която следва да се изчислява цената за достъп. От приложеното към преписката извлечение от Протокол № 23/11.02.2013 г. е видно, че докладът е разгледан на закрито заседание на ДКЕВР от същата дата и по т. 7 от дневния ред е прието решение за даване на задължително указание в горния смисъл. ДКЕВР е постановила решение № Ж-47 от 11.02.2013 г., с което на "ЧЕЗ Разпределение България"АД е дадено посоченото задължително писмено указание. Процесното решение е съобщено на "ЧЕЗ Разпределение България"АД с писмо изх. № Е-11Д-00-58/19.02.2013 г. /без данни за датата на получаване/ и е оспорено с жалба, входирана в ДКЕВР на 05.03.2013 г. При така изяснената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав извежда следните правни изводи: Жалбата на "ЧЕЗ Разпределение България"АД е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № Ж-47 от 11.02.2013 г. ДКЕВР е дала на дружеството - жалбоподател следното задължително указание: "ЧЕЗ Разпределение България"АД да изчислява цена за достъп до електроразпределителната мрежа за търговски обект с клиентски № 200035431655, находящ се в гр. София, ул. "Русалийски проход" № 10 за заявената от клиента и посочената в договора за продажба предоставена мощност". За да достигне до този резултат Комисията е преценила, че след като обектът е присъединен към електроразпределителната мрежа, попълнено е заявление за мощност от 2 kW, монтиран и пломбиран е предпазител от 10 А през 2004 г. и е подписан договор за продажба на електрическа енергия между страните в спора, то "ЧЕЗ Разпределение България"АД е длъжно да осигурява пренос през разпределителната си мрежа на електрическа енергия, която крайният снабдител "ЧЕЗ Електро България"АД продава на потребителите, присъединени към тези мрежи, при условията, при които правоотношенията са възникнали. ДКЕВР е преценила жалбата на Добрин Даскалов за основателна и на основание чл. 201, ал. 1, т. 1 и ал. 2, б. "а" от ЗЕ и чл. 102, ал 2 от НЛДЕ, е наложила на "ЧЕЗ Разпределение България" посочената принудителна административна мярка. При извършената служебна проверка съдът констатира, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентния независим специализиран държавен орган в рамките на правомощията му по чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката и е обективиран в предвидената в закона писмена форма, с оглед на което не са налице основанията за отмяна, визирани в чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК. Процесното решение е подписано от и. д. председател на ДКЕВР Андон Роков, който е назначен да изпълнява функциите на председател до избирането на титуляр, с решение № 54 от 30.01.2013 г. на Министерския съвет и заповед № КВ-19 от 30.01.2013 г. на министър - председателя на Република България. Председател на ДКЕВР е избран с решение на МС № 90 от 13.02.2013 г., тоест към датата на постановяване на обжалваното решение - 11.02.2013 г. Комисията надлежно е представлявана от и. д. председател на ДКЕВР Андон Роков. По силата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЕ ДКЕВР разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия и природен газ, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по ЗЕ, а съгласно ал. 7, редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове, се регламентират в наредбата по чл. 60 от ЗЕ. Наредбата, издадена на основание чл. 60 от ЗЕ, която урежда редът на подаването и разглеждането на жалбите към датата на издаване на оспорения акт, е НЛДЕ /отм. ДВ, бр. 38 от 23.04.2013 г./. Процедурата по уреждането на спорове по чл. 22 ЗЕ е уредена в чл. 97 - 103 от НЛДЕ (отм.). Компетентността по жалби на потребители срещу лицензианти е посочена чл. 97, ал. 1 от НЛДЕ(отм.) и съгласно нея споровете следва да се отнасят до правото на потребителя да бъде присъединен, правото на лицензианта да прекъсне присъединяването и доставката на потребителя, условията за снабдяване и нормите на качество, предлагани от лицензианта на потребителите. В случая спорът се отнася до условията за снабдяване с електрическа енергия, тъй като те включват и измерване и отчитане на електрическата енергия. Принудителна административна мярка, съгласно чл. 102, ал. 2 от НЛДЕ, следва да се налага, когато в резултат на проверката е установено нарушение на условията на лицензията. Този вид мерки са регламентирани в глава ХIII от Закона за енергетиката. Съобразно чл. 201, ал. 1 от ЗЕ, ДКЕВР прилага принудителни административни мерки, когато установи, че контролираните по този закон лица, техните служители, лица, които по договор изпълняват ръководни функции в тях или сключват сделки за тяхна сметка, са извършили или извършват действия, с които нарушават условията за извършване на лицензионната дейност. В тези случаи с цел предотвратяване или преустановяване на нарушенията, както и за отстраняване на вредните последици от тях ДКЕВР или упълномощените от тях лица съобразно компетентността им, налагат следните принудителни административни мерки: по чл. 201, ал. 2, т. 1, б. "а" - разпореждат писмено задължително предприемане на определени действия в определен срок. В случая обаче от съдържанието на процесното решение е видно, че в него не е посочено кое от условията на лицензията е било нарушено като липсват каквито и да е мотиви в този смисъл. Освен това от текста на оспорения административен акт е видно, че ДКЕВР е вписала изрично, че предоставената мощност е заявената от клиента в искането за присъединяване и посочената в договора за присъединяване мощност определя ангажирания от клиента капацитет на мрежата и върху която се изчислява цената на достъп. От приложената по делото преписка обаче се установява по безспорен начин, че лицето Добрин Даскалов няма сключен договор за присъединяване на процесния обект - магазин № 3, а такъв договор е сключен с "Арт Строй 2000" ООД относно цялата жилищна сграда. В Договора за продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност от 26.01.2004 г., по който е страна Добрин Даскалов, не е договорена мощност и няма данни за поставен токоограничител на обекта. В приложеното по делото споразумение № 1/26.01.2004 г. към договора за продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност 79000/26.01.2004 г. е посочено, че обектът е новопостроен, с Договор за присъединяване № 4104 от 15.07.2003 г. с разполагаема мощност квт: 0. Единственият документ, в който има данни за поставен токоограничител 10А е Удостоверение за ел. мощност от 24.09.2003 г. След посочената дата обаче няма никаква информация относно ползваната мощност, съответно за наличието на токоограничител. Ето защо съдът счита, че работната група на ДКЕВР е следвало да извърши проверка на място и да установи каква е мощността, ползвана от лицето, сезирало ДКЕВР, към момента на подаване на жалбата му, което не е направено. Разпоредбите на чл. 99, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, 2, 3 и 4 от НЛДЕ (отм.) регламентират нормативно уредена процедура, която следва да се изпълни по силата на горепосочените норми, а именно: назначената работна група събира всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по случая; при приключването на проверката работната група съставя протокол за констатации, който се подписва от лицата извършили проверката и проверяваното лице; по направените обяснения и възражения работната група съставя заключение, което е неразделна част от протокола; работната група предава събраните доказателства, протоколи и изготвения доклад за резултатите от проверката на председателя на комисията. В конкретния случай само е изискано становище от "ЧЕЗ Разпределение България"АД, без да се установят правнорелевантните факти и без да съберат относимите доказателства. Назначената работна група е съставила Констативен протокол № Е-38/30.11.2012 г., в което съдържание е включено описание на фактическата обстановка, съобразно твърденията на двете страни и е извършен правен анализ във връзка с приложението на § 1, т. 15 от Закона за енергетиката и § 1, т. 8 от ДР на Наредбата за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия, а като доказателства са приложени жалбата на Добрин Даскалов и писмото - отговор от "ЧЕЗ Разпределение България"АД, без да е извършена проверка на място и за да се констатира конкретното положение на съответния токоограничител - дали автоматичният предпазител е 10А или е заменен с нов - 32А. Констатация на място е била необходима предвид наличието на данни по преписката, в които се съдържа обективна информация за подменен автоматичен предпазител 32 А с преминаваща през него ел. енергия с мощност 6 кW. От приложения към преписката Констативен протокол № 1058874 от 10.12.2012 г. на "ЧЕЗ Разпределение България" АД е видно, че процесният обект е с подменен входящ предпазител с 32 А, в който протокол се е подписал охраната на обекта - Николай Андонов и абонатът е уведомен по телефона. Този протокол не е оспорен от страна на ДКЕВР и от заинтересованата страна при приемането му като доказателство по делото. Същият е съставен преди произнасянето на процесното решение и е следвало да бъде съобразен от страна на ДКЕВР. При това положение решаващият съдебен състав счита, че по жалбата не е извършена надлежна проверка от ответния административен орган, а от енергийното предприятие е изискано да се самопровери и да изпрати становище по случая. Задължението за представяне на становище възниква по силата на чл. 98, ал. 3 от НЛДЕ, според който текст дружеството е длъжно да изпрати в комисията жалбата на потребителя, заедно със становището си по нея. Следователно от "ЧЕЗ Разпределение България" АД е изискано становището, което дружеството е следвало да представи още с жалбата, тоест това становище е извън рамките на проверката, която е трябвало да осъществи ДКЕВР. След постъпилото писмено становище от страна на електроразпределителното дружество ДКЕВР не е извършена никаква проверка по случая, а е изготвен Доклад вх. № Е-Дк-72/06.02.2013 г., който е възпроизведен и в решението на ДКЕВР. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че в конкретната хипотеза ДКЕВР не е действал като независим специализиран регулаторен орган по смисъла на чл. 10, ал. 2 от ЗЕ и не е извършил изискуемата проверка, за която е задължен по силата на чл. 76, ал. 4, т. 8 от ЗЕ във връзка с чл. 99, ал. 1 и чл. 100, ал. 1 - ал. 4 от НЛДЕ (отм.). По делото е приета съдебно- техническа експертиза, с която изслушаното вещо лице е дал заключение, че на обекта има подмяна, като първоначално автоматичният предпазител е бил 10А, респективно 2 кW активна мощност, след което този предпазител е сменен и към момента на огледа е около 30 А, което позволява да премине през него мощност приблизително 6 кW. Ето защо съдът счита, че в случая е било необходимо да се извърши независима проверка на конкретния обект, а не да се дават задължителни указания по принцип за съобразяване на цената на достъп със заявената от клиента и посочена в договора за продажба от 2003 г. предоставена мощност, без да се държи сметка на настъпилите промени. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че при постановяване на атакуваното решение на ДКЕВР са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, налагащи отмяна на административния акт на това основание. Съдът счита, че в ЗЕ и в приложимата в случая НЛДЕ (отм.) е регламентирана задължителна процедура, съставляваща сложен динамичен фактически състав по разглеждането на жалби на потребители, с който се надграждат общите процесуални правила, визирани в Раздел I, Глава V от АПК, която процедура не е изпълнена, което се е отразило на установяването на обективната истина и е опорочило обжалваното решение. С оглед на установеното съдът счита, че атакуваното решение на ДКЕВР е постановено незаконосъобразно, което налага отмяната му и връщане преписката обратно на Комисията със задължително указание за стриктно изпълнение на процедурата, като се извърши надлежна проверка със съставяне на констативен протокол на място, с който да се съберат релевантните доказателства и да се изложат изискуемите мотиви във връзка с нарушаване на лицензионната дейност от "ЧЕЗ Разпределение България" АД. С оглед изхода на спора и на основние чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът следва да заплати на дружеството жалбоподател направените по делото разноски в размер на 50 лв. - внесена държавна такса и 800 лв. - внесено възнаграждение за вещо лице, както и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 8, ал. 2 и § 1 от ДП на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 350 лв. На основание на горното и на чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката във връзка с чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение