Решение № 3768 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16097/2011 г.

Решение № 3768 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16097/2011 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на адв. Томов, пълномощник на Росен Тодоров Тодоров от гр. София, против решение № 4556/24.10.11 г. по адм. д. № 1742/11 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците Петя Валентинова Петрова, Силвия Валентинова Симеонова и Ирена Валентинова Симеонова не вземат становище. Административният орган, представляван от адв. Панайотова, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима и като я разгледа по същество - констатира: Със Заповед № РД-15-121/17.12.10 г. кметът на район "Банкя", Столична община, на основание чл. 53, ал. 2, предл. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ вр. с § 4, ал. 1, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби /ПРЗ/ на с. з. е отказал попълването на кадастралната основа на одобрения кадастрален план, кад. лист В-1-10-Б по плана на кв. Градоман, гр. Банкя с имот пл. № 371 кв. 6. Отказът е мотивиран с констатацията за наличие на спор за материално право между заявителя и лицата, отказали да подпишат съставения в административната процедура акт за непълноти и грешки. Обжалваното решение, с което оспорването на касатора Тодоров срещу така издадения административен акт е отхвърлено, е правилно. От фактическа страна по делото е установено, че Тодоров е придобил процесния имот по силата на спогодба по гр. д. № 617/91 г. като в негов дял е поставен недвижим имот - празно дворно място от 554 кв. м, представляващо част от имот 98, кв. 6. по действащия регулационен план на гр. Банкя, кв. Градоман. През 1996 г. кадастралната основа на имот пл. № 98, била попълнена съобразно цитираната спогодба, но заповедта, разпореждаща това е прогласена за нищожна с решение по адм. д. № 1017/96 г. по описа на Софийския градски съд. Административното производство, в което е издадена оспорената по делото Заповед № РД-15-121/17.12.10 г. е започнало по повод заявление на касатора Тодоров за попълване кадастралната основа на имот 98, кв. 6 с получената от него част от имота, представляваща дял III-ти от 554 кв. м, а по скицата проект с площ 573 кв. м и пл. № 371, кв. 6. Срещу съставения в процедурата акт за непълноти е постъпило писмено възражение - отказ да бъде подписан акта от правоприемниците на съделителя, получил при делбата дял I-ви от имота и заинтересувани на това основание лица. По аргумент от чл. 53, ал. 3 ЗКИР отказът се явява пречка за попълването на имота по този ред, тъй като във всички случаи указва на наличие на имуществен спор. Конкретните доводи на страните по преписката във връзка с този спор не подлежат на доказване или обсъждане в административното производство. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора обстоятелства и при обосновани мотиви, след обсъждане и на писменото заключение на съдебнотехническата експертиза, е възприел законосъобразен извод относно неоснователността на оспорването. Касационните доводи за неправилност на решението, обосновани с изследване последователността на вписването на титулите на собственост на касатора и ответниците, са неоснователни. Същите биха имали значение при изследване собствеността върху частите от имот 98, получени при делбата, но не и в производството за попълване кадастралната основа с една от тези части. Наред с това, касаторът игнорира и обстоятелството, че по представения от него проект имотът е с квадратура по-голяма от тази по съдебната спогодба. Изложеното определя решението като постановено при липсата на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение