Решение № 4169 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7958/2015 г.

Решение № 4169 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7958/2015 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Георги Цветков Георгиев от гр. София срещу решение № 3145/07.05.2015 г. на Административен съд - София-град, постановено по административно дело № 206/2015 г. по описа на съда. Посочените в нея пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - директорът на ТП на НОИ (Териториално поделение на Националния осигурителен институт) - София-град, действащ чрез пълномощника юрисконсулт Даниела Петрова, оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното с нея решение е валидно, допустимо и правилно. Производството по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 118, ал. 1 от КСО пред Административен съд - София-град е образувано по жалба на Георги Георгиев против решение № РО-880 от 03.12.2013 г. на директора на ТП на НОИ - София-град, с което е оставена без уважение подадената по административен ред жалба от Георгиев против разпореждане № 4902233249 от 30.04.2013 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО (т. е. по пенсионно осигуряване). С разпореждането на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО. В мотивите на проверявания съдебен акт са изложени аргументирани съображения за отсъствие на предпоставките за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от Георги Георгиев. Решението на Софийския градски административен съд, с което жалбата до него е отхвърлена като неоснователна, е постановено в съответствие с доказателствата по делото и компетентно изготвеното заключение на назначената съдебно-икономическа експертиза, както и относимата към казуса материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда, че правилно е отказано отпускането на пенсия на заявителя. В хода на съдебно-административното производство безспорно е установено, че дори на жалбоподателя да се признае за първа категория по т. 4а, б. "н" от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП - отм.) положеният от него труд на длъжност "шлосер" в леярски цех в завод "Берг Монтана фитинги" ЕАД гр. Враца през спорния период (01.01.1979 г. - 31.12.1980 г.), а не за трета, както го е зачел пенсионният орган, то общият му осигурителен стаж, приравнен към трета категория, ще е 33 години и 9 месеца - т. е. заявителят не отговаря на условието за осигурителен стаж от 37 години и 4 месеца, за да се пенсионира (съгласно изискванията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО през 2012 г. мъжете придобиват право на пенсия при осигурителен стаж от 37 г. и 4 м.), и следователно отказа за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е законосъобразен. Нещо повече, от данните по делото (вкл. заключението на вещото лице) е видно, че полаганият от касатора труд през този период не може да бъде причислен към първа категория. В случая липсват писмени документи, от които да е видно, че през периода Георги Георгиев е бил работник непосредствено в леярското производство на черни метали по списъка, утвърден от Министерството на труда и социалните грижи, или поне удостоверяващи същата вредност и тежест, както в леярското производство на черни метали. От горното явства, че през въпросния период жалбоподателят не е полагал труд, попадащ в записа на чл. 4а, б. "н" от ПКТП (отм.), както и, че не са налице основания за прилагане на чл. 67 от ПКТП (отм.). В хода на съдебно-административното производство пред Административен съд - София-град (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и на обуславящите ги такива), са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва дословно да се преповтарят. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства и на заключението на вещото лице по възложената му съдебна експертиза, издаден е в съответствие с приложимите за случая материалноправни разпоредби на КСО и ПКТП (отм.), като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и касаторовите твърдения за необоснованост. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че Георги Георгиев не е реализирал правото си по чл. 9а, ал. 2 от КСО да внесе осигурителни вноски за недостигащия му осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, поради което съдът правилно не е обсъждал как следва да бъде приложено правилото на чл. 9а, ал. 2 и ал. 4 от КСО по отношение на жалбоподателя. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че като е отхвърлил сезиралата го жалба, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,