Решение № 13631 от 13.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1655/2014 г.

Решение № 13631 от 13.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1655/2014 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Териториално митническо управление (ТМУ) - гр. Варна чрез процесуалния си представител юриск. Сирма Кирилова срещу решение № 3012/27.11.2013 г., постановено по адм. дело № 3023/2012 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отменено решение № 9300-503/06.06.2012 г. на началника на същото управление, поправено с решение № 9300-503-1/21.06.2012 г. за очевидна фактическа грешка, потвърдено с решение № 372/18.07.2012 г. на директора на Агенция "Митници", с което е извършена корекция в ЕАД № 12BG002000Н001754-2/17042012 за допускане за свободно обръщение и крайна употреба на стока полиетилен терефталат и са установени допълнителни задължения за окончателно изравнително мито в размер на 40 984,42 лв. и ДДС - 8 196,88 лв. Обжалва се решението и в частта за разноските в размер общо на 8 843 лв., в в която сума се включват и разноски за държавни такси и експертиза с твърдения, че адвокатският хонорар следва да бъде редуциран. Релевират се в касационната жалба оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът посочва, че са незаконосъобразни мотивите на съда относно приложението на обвързваща тарифна информация (ОТИ) в хода на оспорване на митническия акт. Сочи като приложими за спора чл. 62, § 2 от Регламент № 2913/92 при митническото оформяне на стоките. Твърди се, че към датата на деклариране на стоките, вносителят не се е позовал на ОТИ на Словенската митническа администрация, а митническите органи нямали ангажимент служебно да следят за съществуването на такава информация. Наред с това касаторът посочва, че са извършени лабораторни експертизи на взети от вноса мостри, резултатите от които са категорични и потвърдени от назначената в съдебното производство съдебно-технико-химическа експертиза и сочат на правилно определен от митническия орган тарифен код, а при издаването на процесното ОТИ не е извършван анализ на мостри и е издадена въз основа на данните от приложен сертификат, а впоследствие е отменена заради погрешната им интерпретация и подвеждащото посочване на различни величини. Според касатора съдът не е отчел факта, че в този случай ОТИ е била представена към ЕАД. Твърди, че в хода на съдебното производство не е доказано по безспорен начин, че стоката, за която е издадена ОТИ съответства на процесната, като всички съпътстващи ЕАД документи - фактура, анализен сертификат, сертификат за произход сочат производител/износител иранското дружество SPEC. Относно декларацията, представена пред съда и в която се твърди, че такъв е STPC не съдържа достоверна дата и подпис, според касатора не е ясно от кого и в какво му качество е съставена и затова твърди, че съдът не е следвало да я кредитира. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Шенкер" ЕООД - гр. Божурище и съдебен адрес в гр. София в качеството на митнически агент чрез процесуалния си представител адв. Георги Горанов я оспорва по подробни съображения, изложени в представените писмени бележки с искане за присъждане на направените разноски от дружеството, което защитава. Ответникът "МБ Бартер Трейдинг" АД с адрес на управление в Швейцария чрез процесуалния си представител адв. Кисьова я оспорва по съображенията, подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор с искане за присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Варненският административен съд е бил сезиран с жалби, подадени от "МБ Бартер Трейдинг" и АД Шенкер" ЕООД, последният като негов косвен представител срещу посоченото по-горе решение на началника на ТМУ - гр. Варна за претарифиране на внесена стока полиетилен терефталат - 150000 кг. под митнически режим допускане за свободно обръщение и крайна употреба, вследствие на което са определени и допълнителни публични задължения - мито и ДДС в посочените размери. При деклариране на стоката е посочено, че тя е внос от Иран и е тарифирана с номер 3907 60 80 90. Стоката е била придружена от фактура № 1032365/04.03.2012 г., сертификат за произход и сертификат за анализ от иранската фирма SPEC. Митническите органи са взели проби от внесената стока и от анализа на ЦМЛ е установено, че стоката представлява полимер в първични форми - гранули, идентифицирани като полиетилен терефталат високозитетен индекс, определен съгласно ISO 1628-5 повече от 78 ml/g за всяка една от пробите. Въз основа на тази експертиза митническите органи са приели, че на основание правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура на ЕС и забележка 6 към Глава 39 и предвид Обяснителните бележки към същата номенклатура за код 3907 60 20 стоките следва да се класират в код по КН 3907 60 20 (Тарик код 3907 60 20 00), който е различен от декларирания в ЕАД - 3907 60 80 90. За да постанови съдебния си акт първоинстанционния съд се е позовал на заключението на допуснатата от него съдебно-химико-техническа експертиза, според което анализираните проби са от полимер, идентифициран като полиетилен терефталат с високоинтезитентни индекси 88, 87, 85, 87, 89 ml/g и стойности за граничния вискозитет 0,766, 0,753, 0,729, 0,757, 0,774, като въз основа на получените резултати от термичните изпитвания е установено наличие на неорганични примеси и/или други добавки в някои от контролните проби в количества по-големи от 0,5 %. Установено е от контролния анализ на проби от стоката, че трябва да се съпровожда от изследване на съдържанието на основното вещество и примеси в материала, за да се спазят всички изисквания на посочения стандарт. Вещото лице по съдебната експертиза при сравняване с резултатите от анализа на стоката в приложените сертификати, издадени от SPEC е дало заключение, че внесената стока в България отговаря по вид и високозитетна характеристика - граничен вискозитет с тази, за която е издадена ОТИ № SI2010/0187/24.08.2010 г. на митническо управление на Република Словения - Генерална митническа служба в рамките на допустимото отклонение (грешка на метода; вискозитетното число на продукта, за който е издадена ОТИ). При сравняването с опитно определените стойности от вещото лице на контролните проби, то е констатирало, че внесените стоки в България имат еднакви високозитетни характеристики - високозитетно число с продукта, за който в Словения е издадена ОТИ. Обжалваното решение е правилно постановено. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд след обсъждане на ОТИ, която е издадена от Главна дирекция "Митници" на Република Словения по молба, подадена от "МБ Бартер Трейдинг" АД от 30.06.2010 г. за стока полиетилен терефталат с бял цвят във форма на ролки с диаметър 3 мм. Пак от ОТИ е установено, че по данни от производителя стоката се употребява за изработка на пластмасови бутилки за минерална вода, безалкохолни напитки и др. с търговско наименование полиетилен терефталат, производство на STPC и е класирана с номер 3907 60 80 90. Правилно е посочено от съда, че тази информация е валидна за 6 години, считано от датата на валидността й - 24.08.2010 г. Установено е също така, че в впоследствие тази ОТИ е отменена по причина, че класирането на стоката е било неправилно поради това, че е бил представен сертификат за анализ, който показва стойност на високозитетния индекс по-голям от 0,750 и по-малък от 0,775. Правилно в обжалваното съдебно решение е прието въз основа на посочената по-горе съдебно-химико-техническа експертиза, че внесената от Иран стока полиетилен терефталат представлява полимер с вискозитетни индекси съответно 88, 87, 85, 87, 89 ml/g и стойности за граничния вискозитет 0,766, 0,753, 0,729, 0,757, 0,774, т. е. декларираните като внесени стоки са в посочените граници. Освен това съдът е съобразил и ОТИ. Във връзка с тази информация правилно съдът се е позовал на чл. 11, § 1 от Регламент 2913/92 и според който всяко заинтересувано лице може да поиска от митническите органи информация относно прилагането на митническото законодателство, както и че въз основа на чл. 12 от цитирания Регламент митническите органи издават ОТИ и тя обвързва митническите администрации на всички държави в Общността, когато са спазени изискванията в чл. 6 и 7. Законосъобразни са изводите на съда, че след като е установено, че към момента на подаване на процесната ЕАД е била действаща ОТИ на словенската митническа администрация за еднакви по вид и интезитет характеристики на стоката, то тя е приложима за такива стоки и този извод се възприема от настоящия съдебен състав на касационната инстанция. В тази връзка правилно решаващият съд се е позовал на решение по дело С-199/09 на Съда на Европейския съюз (СЕС), според което ОТИ се прилага за еднакви по вид стоки със сходни характеристики, касаещи тарифното им класиране. След като е установено по делото, че процесните стоки са със сходни характеристики с тези, посочени в ОТИ, като информацията е използвана за сметка на титуляра й, не е извършено нарушение от съда, като се е позовал на процесната ОТИ. В тази връзка правилно е позоваването от съда на чл. 10, § 1 от Регламент 2454/93, според който ОТИ може да се ползва само от нейния титуляр, но без да се нарушава прилагането на членове 5 и 64 от Кодекса, които се отнасят до митническото представителство - пряко и косвено, поради което е законосъобразен и направения извод от съда, че ОТИ може да се ползва от нейния титуляр, действащ лично или чрез пряко или косвено представителство - цитирано от съда и решение по дело С-153/10. Неоснователно е възражението на митническата администрация, че ОТИ е следвало да се приложи заедно с подаването на ЕАД, а не в съдебното производство, тъй като в рамките на процедура относно събиране на мита, заинтересованото лице може да оспори това събиране като представи като доказателство ОТИ - арг. от решение по дело С-153/10, цитирано в обжалваното съдебно решение. Освен това установено е от данните по делото, че ОТИ е приложено при обжалване на митническия акт по административен ред, но не е взета предвид. Обстоятелството, че процесната ОТИ впоследствие е била отменена в резултат на погрешна интерпретация на данните и погрешната преценка на фактите в процедурата по вземане на първоначалното решение, не променя горния извод за съобразяване с ОТИ на Словенската митническа администрация. Правилно е прието от съда, че отмяната на ОТИ е поради допуснати грешки от съответните митнически власти, а в процесния казус няма твърдения и данни по делото, че такива грешки са допуснати. Затова и настоящият съд категорично възприема становището на първонистанционния съд, че до отмяната на ОТИ няма причини тази информация да не се взима предвид при внос на сходни стоки, обсъдени в ОТИ. Освен това действието на отмяната на ОТИ е занапред и затова тя не засяга вносителят на стоката по настоящия казус. Правилно съдът е кредитирал заключението на изслушаната съдебно-химическа-техническа експертиза (основно и допълнително заключение) и в тях вещото лице е категорично, че е налице идентичност на стоките по процесния внос и по ОТИ на словенската митническа администрация. С оглед гореизложеното обжалваното решение е правилно постановено и при касационния контрол на същото, не се установи да са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяна, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. В частта за разноските решението на Варненския административен съд също е правилно и не са налице условията за редуциране на разноските на жалбоподателите, предвид сложността на правния спор, с който съдът е бил сезиран и обема на доказателствения материал и затова правилно са присъдени в пълния им размер с обжалвания съдебен акт. Неправилно касаторът счита, че е следвало разноските досежно адвокатския хонорар да се присъдят само за един адвокат, тъй като пред първоинстанционния съд са били двама, а не един жалбоподател и всеки един от тях е имал процесуален защитник. Присъждане на разноски за един адвокат се допуска в случаите, когато за една страна в съдебния процес се явяват повече от един адвокат, а не когато жалбоподателите са повече от един. Предвид изхода на делото и направеното искане от ответниците за разноски пред настоящата касационна инстанция касаторът не е направил искане за редуциране на разноските на двете дружества поради прекомерност и затова същите следва да се присъдят в общ размер на 7 214 лв., от които на "Шенкер" ЕООД 1 200 лв., а на "МБ Бартер Трейдинг" АД - 6 014 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение