Решение № 4037 от 14.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1584/2026 г.

Образувано е по касационна жалба на К. Й. К., с постоянен адрес в гр. Пловдив, [жк], [адрес], чрез процесуален представител – адв. С. Паров от Адвокатска колегия (АК) – Пловдив, срещу Решение № 572/16.01.2026 г., постановено по адм. дело № 1308/2025 г. по описа на Административен съд (АС) – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата против приложената на 21.06.2025 г. от служител в сектор "Общинска полиция – Пловдив", принудителна административна мярка (ПАМ) - преместване на паркирано пътно превозно средство (ППС) без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, по отношение на ППС "Митцубиши", с рег. № [рег. номер]. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за незаконосъобразност на атакувания пред първостепенния съд индивидуален административен акт. Мотивира становище за неправилност на преценката относно наличието на основание за прилагане на процесната ПАМ, потвърдена в противоречие с материалния закон от решаващия състав на първоинстанционния съд. Поддържа, че репатрираното ППС не е било паркирано в нарушение на правилата за движение по пътищата, доколкото разглежданият участък не представлява гараж по смисъла на законовите разпоредби. Нещо повече – според касационната жалбоподателка автомобилът е бил паркиран на общински паркинг с разчертана пътна маркировка. Оспорва констатанцията за невъзможност на преминаването на други участници в движението по смисъла на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, излагайки съображения, че разстоянието от мястото на паркиране до входа на имота е около 4 - 5 метра затревена площ. Твърди, че спорът е останал неизяснен откъм фактическа страна, т.к. в нарушение на съдопроизводствените правила решаващият съд не е допуснал писмени и гласни доказателства относно мястото и начина на паркиране на репатрирания автомобил. По изложените съображения претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакувания индивидуален административен акт. Моли за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – М. И. С., в качеството му на старши полицай в сектор "Общинска полиция – Пловдив", не ангажира становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения: С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на К. Й. К., с постоянен адрес в гр. Пловдив, срещу приложената на 21.06.2025 г. от М. И. С. в качеството му на старши полицай в сектор "Общинска полиция – Пловдив", ПАМ - преместване на паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, по отношение на ППС "Митцубиши", с рег. № [рег. номер]. За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че на 21.06.2025 г. ответникът е разпоредил принудителното преместване на лекия автомобил на жалбоподателката К., който е бил паркиран пред вход - изход на гараж в гр. Пловдив, [жк], [заличен текст], собственост на А. Л. Х., правейки невъзможно излизането на домуващия там автомобил. Описаните обстоятелства са обективирани в докладна записка, изходяща от старши полицай М. С., до началник сектор "Общинска полиция – Пловдив" от същата дата. Направени са и цветни снимки, обозначаващи точното място, на което е паркирано и съответно от което е репатрирано процесното ППС. С оглед установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, въз основа на надлежно извършена делегация на правомощието по прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП съгласно Заповед № 8121з-1215/27.10.2016 г. на министъра на вътрешните работи и т. 25 от издадената от кмета на община Пловдив Заповед № 250-А-1151/08.04.2025 г. При съобразяване липсата на изрично изискване за писмена форма на атакуваното волеизявление, съдът е формулирал извод за надлежно постановен индивидуален административен акт, чиито фактически основания се съдържат в приложените по делото доказателства, в т.ч. докладна записка и снимков материал. След преценка на материалната законосъобразност на приложената ПАМ, решаващият състав е стигнал до заключение, че същата се базира на правилни констатации за ППС, паркирано в нарушение на забраната за паркиране пред гараж. Според съда фактическите основания за прилагането на ПАМ са безспорно установени от представения снимков материал, който по силата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП е годно доказателствено средство, а противостоящите на тезата на административния орган твърдения на жалбоподателката са неоснователни. По изложените съображения АС – Пловдив е отхвърлил жалбата против атакувания административен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно спазването на формата на властническото волеизявление, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Спорът, предвид застъпените пред касационната инстанция защитни тези, е съсредоточен върху приложението на материалния закон в контекста на упражненото властническо правомощие, а с оглед становището за наличие на основанието по чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК – и относно спазването на съдопроизводствените правила от решаващия състав на АС – Пловдив. В случая упражнената разпоредителна власт се състои в прилагане на ПАМ, визирана в чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП – принудително преместване на ППС без знанието на неговия водач или на упълномощения от него водач. Относимо е правилото на чл. 168, ал. 1 ЗДвП, според чието предписание тези актове могат да се извършват от определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностните лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя. Със своя Заповед № 8121з-1215/27.10.2016 г. (Вж.: л. 29 от адм. дело № 1308/2025 г. по описа на АС – Пловдив) министърът на вътрешните работи, позовавайки се на горното правило, е овластил длъжностните лица на "ръководна", "изпълнителска" и "младши изпълнителска" длъжност от структурните звена на "Пътна полиция" и "Охранителна полиция" в Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи (МВР) с правомощието да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано ППС на отговорно пазене на предварително оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. От доказателствата по делото следва да се заключи, а и между страните не е спорно, че издателят на атакуваната ПАМ е заемал длъжността "старши полицай" в сектор "Общинска полиция" - Пловдив. Длъжността е посочена в приложената и неоспорена по делото докладна записка (Вж.: л. 26 от делото на АС – Пловдив), както и в представената ежедневна ведомост (л. 32 - 33). Съгласно Заповед № 250А-1151/08.04.2025 г. на кмета на община Пловдив, като служител, оторизиран да прилага ПАМ от вида на процесната, под № 25, фигурира името на М. И. С. – старши полицай в сектор "Общинска полиция". Следователно издателят на въведената като предмет пред първостепенния съд ПАМ заема длъжност в отдел "Охранителна полиция", която по своя вид е нормативно определена като "младши изпълнителска". Доколкото именно тези лица са изрично овластени с цитираната по-горе в изложението заповед на министъра на вътрешните работи с правомощие да разпореждат принудителното преместване на паркирани ППС, то ответникът в настоящото производство е разполагал с компетентност да издаде атакуваното разпореждане. Споделим е и изводът на АС – Пловдив по отношение материалната законосъобразност на упражненото правомощие. Правилно съдът е приел, че МПС на жалбоподателката К. е паркирано на място, където пречи на преминаването на другите участници в движението. Съответен на закона е правният му извод, че е осъществен фактическият състав на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП в хипотезата, при която неправилно паркираното МПС прави невъзможно преминаването на други участници в движението. Противно на твърденията в касационата жалба наличието на предпоставка по чл. 171, т. 5, б. "б", предл. трето ЗДвП за репатриране на процесния лек автомобил е несъмнено установено. Видно от данните по делото, процесното ППС – "Митцубиши", с рег. № [рег. номер] е било паркирано на място с положена хоризонтална маркировка - ясно различим надпис "гараж", в близост до оградна врата на УПИ ІV-540.1274 в кв. 40 по плана на ж.к. "Тракия", което е правел невъзможно достъпа до имота и придвижването на домуващия там автомобил. Неснователни са доводите на касаторката, че така паркираният автомобил не е препятствал останалите участници в движението. Приложените снимки, обсъдени ведно с докладната записка, писмото от Район "Тракия" до А. Х. във връзка с проект за организацията на движението за вход-изход на имот в УПИ ІV-540.1274 обществено застрояване, кв. 40 по плана на район "Тракия" и становище от сектор "Пътна Полиция" при ОДМВР - Пловдив до А. Л. Х. за приемане на проекта, сочат на несъмнен извод, че лекият автомобил е паркиран пред входа на одобрена пътна връзка вход - изход за УПИ ІV-540.1274 обществено застрояване, кв. 40 по плана на район "Тракия", с което създава пречка за преминаването на автомобила на А. Х. - собственик на имот в УПИ-ІV-540.1274 и въобще достъпа до оградната врата. След съвкупния им анализ съдът е достигнал до съответното на закона заключение, че така паркирано МПС-то на жалбоподателката е правило невъзможно преминаването на другите участници в движението. Неоснователно е и възражението, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения за съдопроизводствените правила. Твърдението, че решаващият състав не е уважил направените доказателствени искания не може да послужи като основание за отмяна на съдебния акт, доколкото релевантните за спора факти са несъмнено установени. Първоинстанционният съд е събрал относими писмени доказателства и обосновано е приел, че паркираният лек автомобил възпрепятства достъпа и ползването на вход-изхода на гараж в имот в УПИ-ІV-540.1274. Точното местоположение на автомобила е видно от приложения снимков материал, поради което и не е било необходимо изслушването на свидетелски показания за установяване на този факт. Наличието на поставени ограничителни скоби и стикери е неотносимо към спора, още по-малко със свидетелски показания относно начина на паркиране и липсата на изграден "по предвидения законов ред вход и изход на гараж" могат да бъдат доказани релевантни за спора факти. Касаторката не е опровергала констатациите, посочени в докладната записка на старши полицай от сектор "Общинска полиция" – Пловдив и данните, отразени в документацията относно организацията на движението за вход-изход на имота на А. Х.. Местоположението на автомобила е категорично установено, като репатрирането е наложено, поради паркирането му в нарушение на правилата за движение (чл. 98, ал. 2, т. 2 ЗДвП), доколкото очевидно е било ситуирано пред оградна врата и затруднява достъпът на собственик до имота и обозначено място за паркиране. Изложеното налага извод, че административният орган правилно е разпоредил принудителното преместване на ППС с цел преустановяване на административното нарушение, засягащо правата на останалите участници в движението. Преценката му за прилагане на мярката по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП съответства на материалноправните разпоредби и на целта на закона. Първоинстанционният съд е приел и анализирал в цялост доказателствата, представени от страните в рамките на административното и съдебното производство, като е обосновал правните си изводи върху фактическата обстановка, приета за установена въз основа на тях. В този смисъл и доколкото правните изводи са направени след анализ на всички доказателства, при правилно установена фактическа обстановка и приложение на законовите разпоредби, обжалваното решение се явява и обосновано. Предвид изложеното, като е отхвърлил жалбата на К. Й. К. против оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на спора разноски не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение