Решение № 1271 от 1.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13084/2020 г.

Решение № 1271 от 1.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13084/2020 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Лом, представляван от пълномощника адв. Л. Аврамова, против Решение № 478/27.10.2020 г., постановено по адм. д. № 361/2020 г. на Административен съд - Монтана, с което е отменен изричен отказ, обективиран в писмо, изх. №ПП-196/13.08.2020 г. на кмета на Община Лом, с което е отказано на Н. Георгиева да бъде вписана като кандидат за "личен асистент" на съпруга си Г. Георгиев по реда на Закона за личната помощ по нейно Заявление № 188/06.08.2020 г.; преписката е изпратена на кмета на община Лом за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателката съобразно мотивите на решението с указания по тълкуване и прилагане на закона и е осъдена община Лом да заплати на Н. Георгиева, деловодни разноски в размер на общо 510 лв. В касационната жалба и в писмена защита по делото се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения - касационни основания по смисъла чл. 209, т. 3, предложение първо и второ от АПК. Излагат се съображения за неправилност на изводите на съда относно неприложимостта на Националната класификация на професиите и длъжностите /НКПД/ - 2011 г., приложимостта на § 8 от АПК и противоречието на отказа с целта на Закона за личната помощ, както и за нарушения на чл. 171, ал. 4 от АПК. Касаторът моли решението да бъде отменено като претендира и присъждане на разноски. Ответникът Н. Георгиева от [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. Цветанов, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съда да остави в сила оспореното решение. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на подадената касационна жалба. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Административният съд, по жалба на Н. Георгиева, е отменил изричен отказ, обективиран в писмо, изх. № ПП-196/13.08.2020 г. на кмета на Община Лом, с което по подадено Заявление № 188/06.08.2020 г. на Н. Георгиева е отказано да бъде вписана като кандидат за "личен асистент" на съпруга си Г. Георгиев по реда на Закона за личната помощ. По делото от фактическа страна е установено, че с цитираното заявление до кмета на община Лом, Н. Георгиева е поискала да бъде включена в механизма "лична помощ" и да бъде назначена за "личен асистент" на съпруга си Г. Георгиев. По подадено от същия Заявление № ЗХУ-И0/Д-М-Л/1571/14.07.2020 г. е изготвена индивидуална оценка на потребностите за включване в механизма "лична помощ" и Направление за включване в механизма "лична помощ"" № 0015815/30.07.2020 г., на основание чл. 25, ал. 2 от Закона за хората с увреждания, като са му определени 142 часа месечно за лична помощ, връчено на 04.08.2020 г. С писмо, изх. № ПП-195/13.08.2020 г., съпругът е уведомен, че лицето, което е посочил за "личен асистент" – съпругата му Н. Георгиева, не отговаря на условието за образование за "личен асистент" и Община Лом, представлявана от кмета, не би могла да сключи тристранно споразумение и трудов договор с нея за назначаването й като "личен асистент". Това писмо е обжалвано пред АС- Монтана, образувано е адм. д. № 360/2020 г. по описа на съда, приключило с Определение № 395/09.09.2020 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на Г. Георгиев и е прекратено производството по делото. Определението не е обжалвано и е влязло в сила на 24.09.2020 г. В мотивите на оспореното в настоящето производство писмо, изх. № ПП-196/13.08.2020 г. на кмета на Община Лом, е посочена липсата на необходимия образователен ценз за длъжността "личен асистент", съгласно НКПД от 2011 г. за длъжността "личен асистент", код 5322-1002, а именно завършен 6 клас. Към делото е приложено удостоверение за завършен 5 клас от жалбоподателката, като този факт не се оспорва. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е установил фактическата обстановка по делото, като е достигнал до обосновани изводи за незаконосъобразност на обжалвания отказ. Събраните в хода на производството доказателства са обсъдени от съда точно, поотделно и в тяхната съвкупност, като в решението са изложени мотиви за приетите от него за установени факти, въз основа на които е извел и своите правни изводи. Съдът е прав в преценката си за допустимост и основателност на подадената до него жалба. Според разпоредбата на чл. 24 от Закона за личната помощ /в сила от 01.01.2019 г., обн. ДВ, бр. 105 от 18 декември 2018 г., изм. и доп. ДВ. бр. 103 от 4 декември 2020 г./, асистентът е физическо лице, избрано от ползвателя на лична помощ, упълномощеното от него лице или лицето по чл. 8, ал. 2, да предоставя лична помощ съгласно споразумението по чл. 14, ал. 3. Следващият нормативен текст регламентира кумулативните изисквания към лицето, изпълняващо тази дейност, а именно: да не е поставено под запрещение, да не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер и спрямо него да не са налагани мерки за защита по Закона за защита от домашното насилие на ползвател на лична помощ. Други изисквания специалният закон не поставя. Едва с изменението на цитирания член и приемането на новата ал. 2 (ДВ, бр. 103 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) е предвидено, че доставчикът на лична помощ, в случая община Лом, може да поставя и други изисквания към асистентите по своя преценка, в зависимост от потребностите на ползвателя. Разпоредбата е материалноправна, тя няма обратно действие и не се прилага спрямо висящи случаи. Систематичното тълкуване на двете разпоредби обаче ясно показва, че преди приемането на ал. 2 такива правомощия доставчикът не е притежавал. В унисон с формирания от съда краен извод е и относимата редакция на чл. 26 от ЗЛП предвиждащ, че кандидатът за асистент подава до доставчик на лична помощ по чл. 18, ал. 1 или 2 заявление по образец, към което единствено прилага автобиография; копие от трудов договор, ако работи, респ. декларация, че няма сключен трудов договор и декларация, че спрямо него не са налагани мерки за защита по Закона за защита от домашното насилие по отношение на ползвател на лична помощ. В подаденото по образец заявление-декларация липсва посочване на обстоятелство относно завършено образование. Изискване за подадена автобиография по утвърден образец, от която да се установи изпълнението на приетото от органа за приложимо изискване за завършен 6 клас, също липсва. От друга страна, видно от цитираната норма, макар и неприложима в процесния случай, водещото при поставянето на тези други допълнителни изисквания са потребностите на ползвателя. Основна цел на този институт е предоставяне на грижа в семейна среда на хора с трайни увреждания или тежко болни хора чрез същевременното осигуряване на заетост на лица като лични асистенти. Дейността "личен асистент", в ЗЛП посочена като "асистент", цели осигуряване на заетост на безработни лица за облекчаване на положението на семействата, в които има човек с трайни увреждания, нуждаещ се от постоянни грижи. Основният показател, от който следва да се прави преценката дали дадено лице може да изпълнява дейността "личен асистент", са посочените текстове, в които законодателят нормативно е закрепил дефиницията на понятието и изискванията към изпълнителите. За удовлетворяването на нуждите на лицата с трайни увреждания, безспорно най-подходящи са "лични асистенти", които са част от семейството на увредените, неспособни да задоволяват ежедневните си битови и социални потребности, предвид спецификата на взаимоотношенията, които възникват и характера на дейностите, които "личните асистенти" упражняват ежедневно, а именно: осигуряване на храна, лекарства, хигиена в домовете на трайно увредените лица. Всеки конкретен случай обаче следва да бъде подложен на преценка с оглед предвидените от законодателя изисквания за предоставяне на социалната услуга, които в случая са изпълнени. В този смисъл е и практиката на ВАС /Решение № 8275 от 19.06.2018 г. по адм. д. № 1186/2018 г., VІ отд./ Прилагането по аналогия на неотносими изисквания, както и възприетото от административния орган тълкуване, е довело до невъзможност личен асистент на лицето да бъде член на неговата семейство, а изборът му да се сведе до непознати лица- обстоятелства, влизащи в противоречие и с един от основните залегнали в закона принципи - гарантиране правото на хората с увреждания сами да управляват личната си помощ и целта на закона, както правилно е приел съдът. Извън горепосоченото правилен е извършеният от съда анализ на разпоредба на чл. 20 от Националната класификация на професиите и длъжностите, в сила от 01.01.2011 г., водещ до извода, че извън длъжностите, определени с нормативен акт, какъвто е процесният случай, работодателят може да назначи на работа и лице, което не отговаря на заложеното минимално образователно или квалификационно изискване. Разпоредбата на чл. 152, ал. 2 АПК предвижда, че административният орган има задължение да изпрати административната преписка към обжалвания акт, ведно с акта, в административния съд. Представените с касационната жалба писмени доказателства са част от преписката, по която е издаден отмененият от Административен съд - Монтана административен акт, но не са били представени от административния орган с нея, в изпълнение на изискването на чл. 152, ал. 2 АПК. В случая, с разпореждане, първоинстанционният съд е дал указание на административния орган, на основание чл. 170, ал. 1 от АПК, че следва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, изискал е допълнителни доказателства, като други указания в хода на производството съдът не е дал. Съгласно правилото на чл. 152, ал. 4, във вр. с ал. 2 от АПК, ако административният орган не изпълни задължението да изпрати жалбата, заедно със заверено копие от цялата преписка по издаването на акта на съда, то съдът е длъжен да изиска служебно преписката. В случая съдът не е дал указание до административния орган, че следва да изпълни задължението си по чл. 152, ал. 2 от АПК. Липсата на посочените заповеди не е довела до изграждане на правни изводи при неизяснена фактическа обстановка и не променя правилността им досежно материалната незаконосъобразност и несъответствието с целта на закона на оспорения отказ. Ирелевантно за правилното решаване на делото е обстоятелството по т. 2 от касационната жалба за неприложимост и неправилно определяне от страна на съда на производството като такова по § 8 от ПЗР на АПК. Предвид тези данни, като е отказал на Н. Георгиева вписване като кандидат за "личен асистент", административният орган е постановил незаконосъобразен акт, който противоречи на материалния закон и на неговата цел. С оглед изложеното, не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение и като е отменил административния акт и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Решението на Административен съд – Монтана е валидно и допустимо, а разгледано по същество - правилно и обосновано, постановено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон. Не са налице визираните в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При този изход на правния спор и с оглед своевременно направеното искане на ответника за присъждане на разноски под формата на адвокатско възнаграждение за касационното производство в полза на адв. Д. Цветанов, който му е предоставил безплатна правна помощ, е основателно. В производството по настоящото дело Н. Георгиева е представлявана от адвокат Д. Цветанов, като последният е оказал безплатна правна помощ на материално затруднено лице, съгласно вписаното в договора за правна защита и съдействие правно основание за безплатна помощ - чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв /Договор № 0087117 от 25.08.2020 г./, с оглед което следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размера, определен в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Приложима е разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на адв. Д. Цветанов възнаграждение в размер на 500 лв., който е и предвиденият минимален размер. Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК