Решение № 12590 от 9.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7531/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Статева и Е. Статев против решение 287 от 04.03.2021 г., постановено по адм.д. 2474/2020 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т.3 АПК. Молят за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът кметът на район Аспарухово- Община Варна, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежни страни, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Варна отхвърля жалбата на Е. Статева и Е. Статев против заповед КС-225А-8/09.10.2020 г. на кмета на район Аспарухово, Община Варна, с която, на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено на Е. Статева и Е. Статев да премахнат незаконен строеж масивна сграда, находящ се в ПИ с идентификатор 10135.5064.30, м. Чиган по КККР на гр. Варна. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за нейната законосъобразност. Приема, че строежът е изграден през периода 30.10.2019 г. 18.05.2020 г. и излага съображения, че същият не е търпим съобразно § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ, поради което прави извод за законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразни и обосновани са изводите на съда, че оспорената заповед не е нищожна. За да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка актът да породи целеното от издателя действие. Съобразно посочения критерий, нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление. Противоречието с материалния закон, може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. В случая такива пороци, обосноваващи нищожност на оспорената заповед, не са налице. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, предвид факта, че строежът е V-та категория, както и в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й. Правилно съдът приема, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, в който е констатирано извършеното незаконно строителство, като е приложена и скица на строежа. Констативният акт е връчен на адресатите на заповедта. Последните депозират възражение срещу констатациите в констативния акт, които са обсъдени от органа и са приети за неоснователни. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е правилен. Законосъобразни са и изводите на съда за съответствие на заповедта с материалния закон. Установено е, че е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. От събраните по делото доказателства е установено, че строежът представлява масивна сграда, находяща се на около 8 м. от дъното на имота, с размери около 16 м. дължина, около 10 м. ширина и височина около 4 м., изпълнен от стоманобетонни греди и колони. Изграждащите зидове са изградени от тухли. Разпределителните стени са от тухли и гипсокартон. По подовете на всички помещения в сградата е изпълнена циментова замаска. Покрива на сградата е плосък, като конструкцията е изпълнена от дървени и метални ребра, обшити с плоскости. Фасадите на сградата са завършени положена е топлоизолация и е изпълнена външна заамазка. Монтирани са външни врати и прозорци. Към момента на проверката се изпълняват довършителни работи, ел. инсталации, шпакловка и др. Тези факти са установени от приложените по делото констативни протоколи, както и писмо от РДНСК до кмета на район Аспарухово Община Варна, като доказателства по делото, които да ги опровергават не са ангажирани. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че процесната масивна сграда е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, е законосъобразен и обоснован. Несъмнено не е налице преместваем обект, за чието поставяне е искано и дадено разрешение. Безспорно е установено и че за строежа не са налице одобрени строителни книжа. Установено е също, че поземления имот е урегулиран, като със заповед от 29.03.2006 г. е одоберн ПУП ПРЗ и имотът е отреден за мотел, търговски обект със съответните устройствени показатели. Видно от приложената графична част към заповедта за одобряване на ПУП ПРЗ е, че в имота не е отбелязана налична сграда, която да съществува. Такава не е заснета и в скицата на имота, издадена от СГКК гр. Варна, видно от която имотът е нанесен в КК със заповед от 2008 г. Спорен е въпроса относно датата на извършване на строителството. От събраните по делото доказателства, описани по-горе се налага извод, че строителството е извършено в периода 30.10.2019 г. 18.05.2020 г., а именно датата на издаване на разрешението за поставяне на преместваем обект и датата на съставяне на констативния протокол от 18.05.2020 г. Това се обосновава, както от графичната част към заповедта за одобряване на ПУП ПРЗ, така й с приложената скица на имота, издадена от СГКК, в която сградата не е заснета. Независимо дали същата е законна или не в случай, че е съществуваща, сградата следва да е заснета и отразена в кадастралната карта, тъй като по арг. на чл. 23, т. 2 ЗКИР сграда, включително изградена в груб строеж е обект на кадастъра, който отразява действителното състояние на обектите на кадастъра. При тези данни правилно съдът приема, че строежът е реализиран 2019 2020 г. и не дава вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели, които са в противоречие с всички други събрани по делото доказателства. След като сградата е изградена в посочения период, то същата не е търпима. Освен това във възражението срещу констатациите в констативния акт жалбоподателите твърдят, че към момента на закупуване на имота на 19.05.2017 г. в него е съществувала изградена масивна сграда, чиято покривна конструкция е била силно нарушена почти липсваща, постройката не е била поддържана с години и била в лошо състояние. Сочат, че са извършени редица ремонтни и подобрителни дейности, като е поставена и изцяло нова покривна конструкция. В тази насока са и показанията на разпитаните по делото свидетели, които заявяват, че на съществуваща сграда е извършен основен ремонт и реконструкция. Следователно дори и да се приеме, че е съществувала сграда, то на същата е извършен основен ремонт и реконстракция, за което се изисква също издаване на строителни книжа, а такива липсват. На следващо място дори и да се приема, че сградата е построена през 1999 г., то същата попада в хипотезата на § 16, ал. 3 ПР ЗУТ, която изисква освен строежите да са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно ЗУТ, и да бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон. По делото не са ангажирани доказателства строежът да е бил деклариран в законоустановения срок, за да се извършва преценка на останалите изисквания за търпимост на строежа, които са в комулативност, съгласно цитираната норма. Ето защо като прави извод за материална законосъобразност на оспорената заповед, първоинстанционният съд постановява правилен съдебен акт. Фактът, че е издадено удостоверение за търпимост за строеж "масивна ограда и кладенец", е ирелевантен и не обосновава търпимост и на процесната масивна сграда. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,