Решение № 7004 от 26.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13135/2013 г.

Решение № 7004 от 26.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13135/2013 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на отдел "Пътна полиция" - СДВР против решение № 4877 от 15.07.2013 г., постановено по адм. дело № 14465/2012 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - Димитър Георгиев Тойчев, в писмено възражение, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски в касационното производство. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил заповед № 1050/26.11.2012 г. на началника на отдел "Пътна полиция" - СДВР, с която на Димитър Георгиев Тойчев е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Решението е правилно, но не по изложените в него съображения. По делото е установено, че дисциплинарното наказание, което е извършено от служителя е квалифицирано като небрежност в служебната дейност, за което съгласно чл. 226, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение". Установено е, че дисциплинарното нарушение е извършено в срока на изтърпяване на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от шест месеца, наложено със заповед № з-12637/3.10.2012 г. на директора на СДВР, поради което и на основание чл. 227, ал. 1, т. 1 от ППЗМВР с оспорената заповед на Димитър Тойчев е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. В първоинстанционното производство са представени доказателства, че заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание "писмено предупреждение" е оспорена по съдебен ред и е налице висящо производство. При тези данни незаконосъобразно Административен съд София - град е отказал да спре производството по делото, тъй като от изхода на спора по обжалването на първата заповед зависи правилното решение по спора за законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "порицание". Вида на това дисциплинарно наказание е определен именно паради факта, че нарушението е извършено в срока на изтърпяване на предходното дисциплинарно наказание. При направената служебна справка се установи, че заповед № з-12637/3.10.2012 г. на директора на СДВР е отменена с решение, постановено по адм. д. № 10289/2012 г. по описа на Административен съд София - град, влязло в сила на 27. 03.2014 г. От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като спрямо служителя не е осъществен фактическият състав на чл. 227, ал. 1, т. 1 от ППЗМВР за налагане на този вид наказание, а именно извършване на дисциплинарно нарушение в срока на наложено наказание "писмено предупреждение", за което нарушение е предвидено налагане на същото дисциплинарно наказание. В случая е нарушена и нормата на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР поради факта, че наложеното наказание не съответства на тежестта на извършеното нарушение, за което в чл. 226, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение". С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно по своя краен резултат и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди СДВР да заплати на Димитър Георгиев Тойчев сумата 400 лв., представляваща изплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,