Решение № 2981 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16389/2013 г.

Решение № 2981 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16389/2013 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба, подадена от Георги Илиев Пашов от гр. Пазарджик, срещу заповед с рег. № К-2355 от 24.10.2013 г. на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) служебното му правоотношение като държавен служител поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на оспорения административен акт съгласно чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК. По същество се иска неговата отмяна поради неправилно прилагане на материалния закон и допуснато съществено нарушение на административнопроцесуалните правила при издаването му. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок против подлежащ на обжалване административен акт. След като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на съдебен контрол е заповед на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното правоотношение с главен инспектор Георги Илиев Пашов - началник на група "Отбранително-мобилизационна подготовка" при ОД на МВР - Пазарджик, категория В, поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО - по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчването на заповедта. Заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 246, т. 1 от ЗМВР, в предвидената законова форма и съдържа изброените в чл. 269 от ППЗМВР реквизити. Обжалваният административен акт е законосъобразен, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО - по искане на служителя или по инициатива на органа по назначаването. Съгласно чл. 69, ал. 2 от КСО държавните служители по ЗМВР придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони. Тази разпоредба на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР регламентира правото на административния орган по своя инициатива да освободи от служба служителите, имащи изискуемия по чл. 69, ал. 2 от КСО стаж, без оглед на възрастта. Жалбоподателят не спори, че към 08.10.2013 г. има общ осигурителен стаж 36 години, 4 месеца и 26 дни, от които 34 години, 1 месец и 12 дни са на длъжности за държавен служител в МВР, което се установява и от представената по делото справка с рег. № 43453/09.10.2013 г., с което са изпълнени изискванията на чл. 69, ал. 2 от КСО и чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Ето защо настоящият тричленен състав не възприема доводите, изложени в жалбата за неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, както и за липса на мотиви в заповедта относно освобождаването на Пашов. Същата, в приложимата редакция към момента на издаване на оспорения административен акт, предвижда правна възможност да се прекрати служебното правоотношение на служител по ЗМВР изцяло по инициатива на административния орган. Изрично в нея е посочено, че служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО - по инициатива на органа по назначаването. Това, че чл. 69, ал. 2 от КСО урежда правото на пенсия на служителите по ЗМВР, независимо от възрастта, при наличието на две кумулативно предвидени условия - 27 години осигурителен стаж и от него две трети действително изслужени като държавни служители в министерството не означава, че единствено от волята на служителя зависи дали да поиска да бъде пенсиониран или не. Неоснователно е и твърдението, че в заповедта не е посочено по чия инициатива се освобождава служителят. В закона към момента на издаване на заповедта няма нормативно изискване за изготвяне на предложение от самия орган по назначаването. Освен това в разпоредбата на чл. 268 от ППЗМВР е предвидена само правна възможност, а не задължение такова предложение да бъде изготвено от органите по чл. 186, ал. 1 от ЗМВР, какъвто в случая е директорът на ОДМВР - Пазарджик. По делото е приложено такова предложение рег. № 43405/09.10.2013 г., изпратено до министъра на вътрешните работи заедно със справката за осигурителен стаж на жалбоподателя. Следователно наведеният довод за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила е неоснователен. Предвид всичко изложено настоящият състав приема, че предпоставките, предвидени в чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР за прекратяване на служебното правоотношение са осъществени. Заповедта е издадена в границите на компетентност на органа, при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила, както и на материалноправните разпоредби, поради което не са налице основания за нейната отмяна. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли, като необсъдените от съда доводи и възражения на Пашов са неотносими към предмета на спора. По делото е направено искане от процесуалния представител на министъра на вътрешните работи за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед правните изводи и на основание чл. 143 от АПК, Георги Илиев Пашов следва да се осъди да заплати на Министерството на вътрешните работи сумата от 150.00 (сто и петдесет) лева юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение